Неда бе много разсеяна. Не помнеше къде си е сложила слушалките, а толкова много искаше да чуе този подкаст.

– Тони, моля те, дай ми за малко твоите, – обърна се тя към съпруга си. – След като чуя подкаста, веднага ще ти ги върна.

Тони показа Христова, жертвоготовна любов и ѝ позволил да вземе неговите слушалки.

Внезапно Неда трепна и започна нервно да рови около себе си.

– О, къде съм ги оставила, – тревожно викаше тя.

Слушалките на Тони също бяха изчезнали.

Започна отчаяно претърсване на къщата.

Напрежението се повиши.

По-лошо не можеше и да стане.

– Виж, – извика Тони, – малкия Дани току що сложи нещо в устата си. Заприлича ми на една от моите слушалки.

Но не беше …

По- късно и двата комплекта слушалки бяха намерени на дъното в чантата на Неда до червилото ѝ заедно с ключовете за колата, които бе загубила миналата седмица.

Методи се превиваше от смях и не можеше да се спре.

Брат му Стойко го изгледа подозрително и попита:

– Какво ти става?

– Днес отидох в лекарския кабинет, защото не се чувствах добре, – отговори през смях Методи.

– И какво е смешното тук? – повдигна рамене озадачен Стойко.

– Медицинската сестра ми подаде термометъра, за да измеря температурата си, а …, – продължаваше да се хили Методи, – вместо да го поставя под мишницата или в устата, държах го в ръка. И когато тя го поиска. Погледна го и каза изненадано: „Нямаш температура, но ти гориш!“

– Как ще имаш, като не си го сложил на правилното място, – укори го Стойко. – Така, както си го поставил, си измерил температурата на стаята.

– Да, де, – понамали смеха Методи. – Термометърът не бе счупен или неефективен, просто не бях го използвал по правилния начин.

– Така, – започна да го поучава Стойко, – ако държиш на разстояния Библията от себе си, ще пропуснеш силата и истината, която тя ти предлага.

– Ти пък намери с какво да сравняваш …, – махна с ръка Методи.

– Ако искаме да бъдем и да правим това, което Бог желае от нас, – продължи съвсем спокойно Стойко в същата посока, – трябва да подходим към Библията с правилните инструменти и намерения.

Неделя. Рано сутринта бе още тъмно, малко преди разсъмване.

Войниците стояха на стража пред Христовия гроб.

Те нямаха право да си подремнат дори за малко, защото това бе наказуемо със смърт.

Добре обучени те стояха нащрек.

Дали играеха на зарове или хвърляха дърва в огъня, за да се стоплят в студената нощ, нямаше значение.

Няма съмнение, бяха на служба и стояха будни. Животът им зависеше от това.

Внезапно силно земетресение разтърси земята. Ако войниците за малко се бяха поразсеяли, но сега вниманието им бе съсредоточено към случващото се.

Тъмнината преди зазоряването бе разцепена от ярка светлина. Това бе повече от светкавица.

„Мълнията“ придоби формата на ангел, чиято глава сякаш опираше в небето.

Това страховито същество отиде до камъка, който преграждаше входа на гробницата, отмести го, сякаш бе нещо съвсем леко, а след това седна върху него.

Войниците бяха ужасени. Устата на всеки от тях бе широко отворена от смайване, но оставаше безмълвна.

А зеещата дупка, където беше камъкът, разкри, че вътре в гробницата няма нищо.
Гробът беше празен.

Така „Христос умря, възкръсна и оживя отново, за да може да бъде Господ както на мъртвите, така и на живите“.

Никол много обичаше шоколад, но лекарят ѝ бе забранил.

– Ако посегнете пак към него, – предупреди я докторът, – състоянието ви ще се влоши.

– Никога повече няма да ям шоколад, – категорично заяви Никол. – Не искам отново да се подлагам на онези неприятни процедури.

Да, но сега всичко, за което мислеше от сутрин до вечер, бе желанието да яде шоколад.

Накрая не издържа и тайничко изяде блокче шоколад.

Тъй като бе казала на всички около себе си:

– Никога повече няма да сложите парче шоколад в устата си.

Тя не можеше да го консумира пред всички, за това го направи тайно.

Сега положението стана още по-лошо.

Не само страхът я притискаше с мисълта пак: „Пак ли процедури?“

Тя изпитваше угризения на съвестта.

Така и новоповярвалите в Господа, все още нямат силна вяра и знанията им върху Словото са малки, за това съсредоточават вниманието си върху Божите закони, вместо да помолят Бог да им помогне да устоят на изкушенията.

Когато се научат да следват Светия Дух, Той ще им помогне да не бъдат водени от грешните си желания.

Тони едва се въздържаше, а в себе си си казваше:

– Като държа устата си затворена, няма да кажа нещо лошо.

Той едва задържаше гнева си към Милена, след като грешно бе разбрал нещата, които тя му бе казала.

Тъй като работеха в един офис двамата се виждаха всеки ден, Тони реши категорично:

– Ще огранича общуването си само до необходимото. Как може такова мълчаливо отношение да е грешно?

Грехът започва от сърцето.

Мълчанието на Тони можеше да заблуди Милена, че всичко е наред, но това не би останало скрито за Бога. Господ знаеше за гнева в сърцето му.

Въпреки че външно Тони не показваше истинските си чувства, горчивината бушуваше в него. Той загуби радостта си, а това бе резултата от подхранването и скриването на гнева.

Накрая Тони не издържа и призна на Милена как се чувстваше. Извини ѝ се. Тя му прости. И двамата станаха добри приятели.

Състоянието на сърцето ни има значение, защото злото, което живее там, може да прелее в живота ни.

Както външността, така и вътрешността оказва влияние на духа ни.