Има един разказ на Л.Н. Толстой, в които се говори за двамата сина на един търговец.

По-големият бил любимец на баща си и цялото наследство търговецът решил да даде на него.

Майката съжалила малкия си син и помолила мъжа си, да не обявява решението за делението на имота веднага, защото се надявала някак да склони съпруга си да раздели всичко, което има поравно на синовете си. Търговецът се съгласил.

Веднъж майката седяла на прозореца и плакала. До прозорецът приближил непознат и я попитал:

– Какво ви измъчва? Защо плачете?

Тя отговорила:

– Как да не плача, за мен синовете ми са еднакво скъпи, а мъжът ми иска цялото имущество да даде само на големия, а малкия да остане без нищо.

Страникът казал:

– На твоята мъка лесно може да се помогне. Иди при синовете си и им кажи, че баща им иска да остави на големия всичко, а на малкия нищо и при тях всичко ще бъде поравно.

Малкият син след като научил, че той нищо няма да получи, отишъл в други страни и усвоил знания и постигнал майсторство в доста неща, а по-старият брат живеел при баща си и нищо не научел, защото знаел, че ще бъде богат.

След смъртта на търговеца големият син, тъй като нищо не умеел, бързо похарчил оставеното от баща му и обеднял, а малкият син имайки опит и знания, усърдно се трудел и забогатял.

Блажен е онзи човек, които знае истинското си положение, защото тогава той ще може да намери изход от всяка ситуация. Горко на невежия и мързелив човек, той ще изпадне в беда.

„Придобий мъдрост, придобий разум; Не забравяй, ….Не я оставяй и тя ще те пази. Обичай я и тя ще те варди“. Истинската мъдрост е от Бога. Тя дава на човека „разумно сърце, за да различава между добро и зло“. Мъдростта за душата е както здравето за тялото.

Истинската християнска мъдрост се състои в това, да побеждава естественото злонравие, което идва от гордостта, гнева, злобата, завистта, ненавистта, неморалността, алчността, невъздържаността и т.н. Тази мъдрост следва примера на Исус Христос, Неговата кротост и другите Му добродетели.

В момента, когато приемеш Исус Христос, ти започваш нов живот. На душата ти става светло и радостно, а в сърцето ти настъпва мир. Начинът ти на животът се променя.

Животът ти започва да тече в друго направление, защото Духът на Бог ти е вдъхнал живота от нетленния Бог. Това означава, че сега ти ще живееш вечно!

Много християни остават потопени в блатото на притесненията и ежедневните грижи.

Не позволявай това да се случи с теб. Помоли Господ да ти помогне да живееш всеки ден, имайки цялата вечност пред очите си.

Много хора сутрин се събуждат с помощта на будилник, за да успеят навреме да отидат на работа или училище, а в събота и неделя си отспиват за цяла седмица.

Според учените това е вредна привичка. При много хора количеството сън в дните, когато работят и почиват, е различно.

Нарушението на природните циркадни ритми прави хората по-слаби и така се увеличава риска им от затлъстяване.

Рязкото пробуждане вреди и на сърцето. При събуждане с будилник се повишава кръвното налягане и вие се оказвате в „състояние на бойна горовност“, което не е добро за организма.

Ако трябва да станете по-рано, легнете си по-рано. За да подържате добро здраве трябва да намерите начин да се събуждате постепенно и бавно.

Неподчинението на Бога никога не остава незабелязано.

Някои си мислят, че ако никой не знае за дадено нещо, то всичко ще си остане по старому. Нали Бог е милостив? И ако никой не знае за случилото се, тогава какво значение има?

Но тяхното сърце ще им създаде проблеми, то ще почне да ги осъжда. Останалите могат да мислят, че те са добри хора, щом говорят думи на вяра, но те няма да отидат при Бога в молитва. Ще бъдат изпълнени със съмнения и страхове, които ще им пречат да получат отговор на молитви си.

Именно за това е толкова важно да бъдем послушни на Бога.

Животът на послушание ви дава смелост и увереност, която не сте имали преди.

Не казвам, че трябва да бъдете съвършенни или че никога не трябва да правите грешки. Просто трябва да вървите в подчинение на светлината, която имате.

Не забравяйте, независимо от това, че цената за греховете ви е платена, животът на неподчинение ще ви струва много скъпо. Той ще ви струва дързостта или смелостта, на която имате право в Исус. Ще открадне вашата вяра и ще ви изпълни със страх.

Не позволявайте осъждението на сърцето ви, да ви лиши от увереност. Правете това, което е угодно на Бога и радостта ви ще бъде пълна.

Късно следобед, когато отиде на работното си място, Костадинов завари известието за пенсионирането си на бюрото. За него това беше удар от засада.

Как се прибра у дома си Костадинов не помнеше.

От главата му не излизаше една и съща мисъл: “ Край! За мен всичко свърши! От днес съм излишен и ненужен за обществото гражданин!“

Отровата от тази мисъл силно се впиваше в него и го измъчваше. За Костадинов това беше недооценяване на работата му и грубо погазване на човешкото му достойнство.

Съпругата му Елена видя отчаяната му физиономия и разбра какво се е случило. Отдавна оттук-оттам се шушукаше за неговото отстраняване. Говореше се и явно, че той е вече на години и трябва да се даде път на младите.

Но какво знаят младите? Костадинов бе кален в битки и борби за устояване на истината, а сега, който и млад човек да заеме мястото му ще бъде поредния „послушко“, предпочетен пред всеки по-революционно настроен ветеран.

– Не се притеснявай! Всяко зло , за добро, – опита се да го утеши Елена. – Сега поне изцяло ще се занимаваш с това, което ти е на сърце.

След вечеря пуснаха филма за Ломоносов и Костадинов малко се поразсея. Той беше изцяло потопен в събитията на онова време и непрекъснато търсеше връзки с днешния ден.

Минали са векове от тогава. Светът се е проминил. Науката и техниката са достигнали големи висоти, но човекът не се е отказал да властва и господства над себеподобните.

„Какъв мощен ум. Истински гений е този Ломоносов, – възхищаваше се Костадинов. – Какъв непокорен дух има само!“

Ако във всеки от нас не живее по един малък Ломоносов, напразно би било всяко творчество и самият живот.