Дуайт Муди говори за три вида вяра в Исус Христос.

Вяра с борба. Това е вяра, при която човек с хаотични движения се мъчи да изплува.

Вяра, при която човек се вкопчва. При нея човек със всички сили се държи за борда на лодката.

Непоколебима вяра. Тогава човек си седи спокойно в лодката и може уверено и безопасно да протегне ръка за помощ на потъващите.

Забележете, че при всеки един от тези хора има вяра и всеки един от тях знае, че лодката е единствената му надежда. Но само един е спокоен във вярата си.

Това е вярата, към която Бог ни призовава. Но докато стигнем до нея понякога ние минаваме през първите две.

Накрая осъзнаваме, че трябва да влезем в лодката и да викаме към Бога от все сърце.

Тогава Спасителят милостиво ще ни протегне ръка с думите: „Елате при Мен ….. и аз ще ви успокоя“.

Защо Бог ни дава възможност да преуспяваме? За да можем да гледаме телевизор с по-голям екран? Или да си купим най-хубавите къщи и най-скъпите коли?

Ето каква е Божията цел за процъфтяването ни, да утвърди Божия завет на земята и да осигури помощ за нуждаещите се.

Някои биха казали: „Но нали Исус беше беден и Той се чувстваше добре така“?

Това е нелепо. Навсякъде в Стария завет Бог обещава материални благословения на всички, които ходят непорочно и праведно пред Него. Ако Бог не е благославял Исус финансово,Той ще наруши Своето Слово.

Исус никога не се е стремял да изгради световна империя. Но това не означава, че Той е бил беден. Това показва, че Исус е бил най-големият дарител на тази земя и ние трябва да следваме неговия пример.

Ако започнем да даваме и вземем присърце финансовите нужди на хората, по-лесно ще спечелим сърцата им.

Как мислите, какво ще се случи в сърцата на хора умиращи от глад, ако им изпратите самолет пълен с храна, дрехи и медикаменти в името на Исус и Неговата любов? Сърцата на тези хора ще станат меки. Те ще бъдат отворени, за да чуят за Исус.

Не позволявайте някой да ви заблуждава, че процъфтяването е лошо нещо. Забогатяването не е лошо, когато помага на хората да избегнат ада и отидат на небето.

Забравете за вашите малки нужди. Погледнете наоколо. Започнете да мислите как да запълните потребностите на другите, как да утвърдите и изпълните Божия завет на земята.

Твърдо стойте във вярата и се пригответе за още по-големи  благосъстояние и процъфтяване.

Филип беше ужасен. Той гледаше Ема и не можеше да повярва на ушите си.

– Какво можеш да направиш за приятелката си и детето ѝ тук, – опитваше се да я вразуми Филип. – Те имат нужда от лекар. В столицата имаме много добри специалисти по нервни болести. Те лекуват всякакви случаи, сигурен съм, че ще помогнат и на тях.

– Но как ще се справят там? – попита Ема. – Лекарите няма да могат да разговарят с тях.

– Имам много добър приятел, който много добре се справя с подобни случаи, – не отстъпваше Филип.

– Тя е моя приятелка, – упорстваше Ема. – Сега имам възможност да ѝ помогна, но тук и трябва да опитам. Няма значение, че шансът е съвсем малък.

Филип стисна ръката ѝ.

– Вразуми се, – помоли я той. – Случилото се е съдба, Божия воля, провидение, наречи го както искаш. Има неща, върху които не можем да влияем и трябва да ги приемаме, като истински християни.

– Може и да си прав, – тихо каза Ема. – Съмняваш ли се, че ако нямаше макар и малка възможност, не бих действала така?

Ема стоеше до леглото и го гледаше.

„Господи, колко се бе променила“, – помисли си Филип.

Плахото момиче, което бе срещнал преди години, се бе превърнало в жена със самочувствие, способна сама да взема решения. Меланхоличните ѝ сиви очи, бяха същите, както при първата им среща, но сега те гледаха право във сърцето му.

Толкова силно я обичаше, че го болеше от мисълта, че отново ще се разделят.

– И как ще ѝ помогнеш? – попита притеснено той.

– Още не знам, – призна си честно Ема. – Само знам, че трябва да ги събера заедно. Синът ѝ се е затворил за майка си, а от това нея я боли още повече. Трябва да намеря ключа, за да отворя вратата помежду им.

– И колко време ще трае това? – попита несигурно Филип.

– Няма значение.

Филип преглътна мъчително.

– Съзнаваш ли какво означава това за нас?

Искаше да ѝ извика: „Ние отново ще се разделим и кой знае, кога ще се видим пак. Нима толкова малко ме обичаш, че не искаш да се съберем и да живеем заедно?“

Но устата му бе заключена и той не каза нищо.

Ема кимна. Тя не можеше да се върне назад. Имаше дълг към приятелката си и трябваше да го изпълни.

Хиляди туристи от всички краища на земята отиват в щата Виктория, за да видят знаменитите бухтартовски цветни лехи.

Ето какво е написал един християнин за тях:

„Преди няколко години имах възможност да бъда там. И ето какво научих за тези цветни лехи. Преди това място било безполезно, на никому ненужен участък от земя, затрупан с боклуци и застояла вода. Това било едно жалко сметище.

На млада християнска двойка Бутхарт Господ открил във видение, че този изоставен участък, трябва да превърнат в прекрасна благоухаеща градина“.

На какво ви прилича това? На това, което Бог е правил по-рано, прави и в наши дни с нещастните и ниско падналите, на никому ненужни грешници.

Бог умива каещите се грешници с кръвта на Исус Христос, дава им нови сърца и посредством благодатното действие на Святия Дух насажда прекрасни цветя, които са плода на Духа.

Любовта е едно от най-добрите качества на плода на Святия Дух. Тя събира в себе си всички добри характеристики за човека и е майка на всички добродетели, причина за всички блага и края на закона.

Нито една добродетел не ни носи толкова добро и няма толкова блага, както любовта. Тя услажда и най-горчивата чаша в живота, напълно отмива от паметта ни най-мрачните краски на миналото, отнема от душите ни всяка тежест, изправя безнадеждно увесилите глава, просветлява помръкналия взор, повдига отпуснатите ръце и укрепява отслабналите колене.

Любовта е най-могъщото средство срещу злото. Тя превръща пустинята в цъфтяща и благоуханна градина.

Делът на благословенията, които са обещани от Бог, се заключават до известна степен в тяхното отлагане и в страданията.

Отлагането  в живота на Авраам послужи, за да направи Божието обещание неизпълнимо. Последва голямо закъснение. Те излязоха от Египет „с голямо имущество“. Дадената дума бе изпълнена.

Бог ще ни изпита чрез забавяне. С това забавяне е свързано страданието, но независимо от това Божиите обещания си остават неизменни.

Бог има нов завет с нас – чрез Исус Христос и неговото ненарушимо обещание, ще ни даде всички важни благословени, от които се нуждаем.
Забавянето и страданието се явяват части на това обещание.

Нека да Го хвалим за това днес, да бъдем смели и да се надяваме на Господа и Той ще укрепи сърцата ни.