Сладолед и течаща вода, точно това трябва на човек в един горещ следобед в Италия.

Днес ви предлагам разходка до един от фонтаните на Рим.

Не се опитваите да се намокрите от него, нито си топете краката, защото ви грози глоба от няколко стотин евро.

Първоначално на Fontane delle Tartarughe костенурки не е имало. Те били добавени след 60-70 години на миналия век, при реконструкцията на фонтана.

Смята се, че те в компания с делфините, символизират девиза „Бързай бавно“.

Строителството на фонтана било финансирано от богатото семейство на Матеи, които са живели в съседство.

Според легендата, съоръжението толкова поразило бъдещият тъст на херцог Матеи, че той веднага се съгласил да омъжи дъщеря си за херцога.

Всеки от нас прекарва в тоалетната известно време. Може би вие се отнасяте към хората, които използват това време, за да прочетат нещо, въпреки неодобрението на членовете на вашето семейство.

Тоалетната е една в дома и ако някой я използва и за „читалня“, това вече е проблем.

А какво се чете в тоалетната? Каквото попадне под ръка: старо списание или вестник, а може би някое криминале или се разгадават кръстословици.

Идеята да се напечата нещо на тоалетната хартия не е нова.

Тоалетната хартия е изработена от Джозеф Гейти през 1857 г., за да знае народът кой е благодетелят въвел това нововъведение, Джозеф напечатал името си на всеки лист тоалетна хартия.

През 20 век отново се повдигнал въпроса: Какво полезно нещо може да се напечата на тоалетната хартия?

Една немска компания, пуснала тоалетна хартия, на която били напечатани произведения на немски класици. Тъй като едно руло не било достатъчно да се напечата една книга, от компанията се ограничили само до стихове и малки по обем книги.

Такава „интелектуална тоалетна хартия“ се продавала предимно в книжарниците.

Кубинският шампион Капабланка се отличавал  с аристократизъм.

От всички отишли си крале на шахмата, само той оставил завещание на наследника си, при това много години преди да умре.

Това било много изящно послание.

Капабланка написал на сина си следното:

„Преди всичко ти трябва да станеш адвокат, за да защитаваш интересите, както своите, така и на семейството си. Също така трябва да се научиш добре да плуваш и да се боксираш, за да се чувстваш еднакво добре, както в морето, така и на сушата“и т.н. в същия дух.

Местната църква е мястото за обучение как да се разбираме в Божието семейство. Това е лаборатория за практикуване на безкористна любов.

Като член на църквата, можем да се научим да се грижим за другите и да споделяме опита си с останалите: „И ако страда една част, всичките части страдат с нея; или ако се слави една част, всичките части се радват заедно с нея“.

Само в редовен контакт с обикновени, несъвършени вярващи можем да се научим на реално общение, опитвайки да бъдем свързани и зависими един от друг.

Бог очаква от нас да дадем живота си за другите. Много християни, които знаят Йоан 3:16 не са обърнали внимание на 1 Йоан 3:16: „От това познаваме любовта, че Той даде живота Си за нас. Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята“.

Това е саможертвената любов на Бога. Той очаква от нас да покажем на другите вярващи, че ги обичам по същия начин, както Исус ни обича.

Най-обикновенно семейство състоящо се от баща, майка и две дъщери.
Но тази сутрин се случи нещо много интересно.
Четиримата се събраха в кухнята и не можеха да решат, кой да иде да разходи кучето.
Тогава бащата предложи да играят на следната игра:
– Който пръв проговори, той ще изведе кучето.
След като играта започна Мимето, по-малката от дъщерите, започна да се облича. Надена нашийника на врата на кучето и се отправи към вратата.
Когато вече отваряше входната врата, всички останали се бяха събрали в антрето и хорово извикаха:
– Браво, Мими!
А тя се обърна и радосно взе да се съблича, като каза самодоволно на останалите:
– Хванахте се! Вървете сега да разхождате кучето!