Когато Симо бе малък, той обичаше да посещава местния ресторант заради разнообразните му десерти.

Минаха години. Симо порасна и му се наложи да се премести в друг град.

Пътуваше ли нанякъде, той си съставяше маршрута, така че да минава през любимия му ресторант, а тайно си мечтаеше:

– Ех, ако някой можеше да отвори подобно заведени и в нашия град.

И това се случи.

Близо до дома на Симо се отвори кафене специализирано в разнообразни десерти.

Копнежите са хубаво нещо, но понякога те са за незначителни неща, като този ресторант с десерти. Други могат да бъдат по-силни, но всички те могат да ни удовлетворят временно.

Истинският ни копнеж в този живот нека бъде всеки ден да се преобразяваме в Христос, а вечността да я прекараме с Него.