В залата бяха стоварили три раници, съдържащи камъни с различна големина. Задачата бе да се пресъздаде стълб, какъвто е бил преди разтрошаването.

Бе взета само една малка част от камъните. Те бяха сканирани на компютъра. Машината забръмча едва доловимо.

След няколко минути Данчо завъртя екрана , за да им покаже какво е направил компютърът. Изображението приличаше на камък, но бе оцветено в зелено. Данчо докосна няколко клавиша и дигиталният камък стана сив.

– Ето го, вашият камък, – самодоволно каза Данчо.

– И сега какво? – попита неразбиращо Кольо.

– Ще сканирам всеки камък и след това компютърът ще сглоби дигиталните парчета.

Данчо изчака реакцията на Кольо и Симо, и добави:

– Няма ли да кажете поне: „Брей!“. Цели три години съм се опитвал да усъвършенствам този алгоритъм. Сега компютърът от десетки милиони решения ще избере това, което е най-доброто и според него ще подреди късовете. Това за сега е водеща технология. А вие какво си мислихте? Ще лепя парче по парче тези камънаци ли?

– Не, – побърза да каже Симо, за да прикрие, че точно това си е мислил. – Това дигитално изображение е добро. Колко време ще ти отнеме, за цялата конструкция?

– За по-трудоемката работа, сканирането на всяко парче по отделно, ще извикам двама помощници. Навярно ще искате да сглобите и оригинала, за това те ще номерират всички камъни.

– Добре, – кимна Кольо.

– Разходете се, изпийте по едно кафе и след около час и половина заповядайте,  – предложи им Данчо.

Кольо и Симо нямаха търпение и дойдоха десетина минути по-рано.

– Идвате тъкмо на време, – посрещна ги радостно Данчо, – приключваме с последните парчета.

Камъните бяха поставени в пликове върху масата и бяха номерирани.

– Забравих да попитам как е изгледала колоната, – каза Данчо.

– Нещо като малък обелиск висок около два метра, – уточни Симо.

– Компютърът ще направи дигитално сглобяване, без да знае параметрите, защото има само един начин, по който те могат да се подредят, – каза Данчо. – Но ако знаем размера и формата, това ще ни спести много работа.

След малко на екрана се появи реалистичното изображение на цялата колона. Кольо ясно видя йероглифите от четирите страни, докато моделът се въртеше.

Някои от парчетата липсваха, защото част от тях се бяха превърнали в прах при самото разрушаване, но донесените бяха напълно достатъчни, за да се възстанови истинската колона.

– Благодаря, – каза Симо.- Свършихте невероятна работа. Наистина това е забележително.

Елена примираше от страх. Всичките тези идиотски размишления ѝ идваха много.

Какво толкова бе направила? Живееше си спокойно и не желаеше на никой зло. Тя наистина не знаеше с какво се занимаваше мъжа ѝ, но смяташе, че той честно си печели парите.

Симеонов пушеше мълчаливо и гледаше светлините на големия град. Елена не издържа и се разплака.

– Е, добре де, пошегувах се малко, – каза Симеонов и я прегърна като малко момиченце. – Успокойте се. Такъв съм си заядлив. Тези неща, които изговорих срещу убитият ви съпруг и обвиненията, които отправих към вас, все още нищо не означават.

– Как така? – обърса очите си Елена. – В какъв смисъл?

– В такъв смисъл, че не вярвам  на никого, – обясни Симеонов. – Това, което чухте са само хипотези, които проверявах, като следях реакциите ви.

– А на хората, с които работите и разследвате различни престъпление и на тях ли не вярвате?

– През живота си съм виждал какви ли не хора. Човек е сложно същество, което е способно на всичко, както на саможертва, така и на подлост.

– Чудовища в човешки облик се срещат на всякъде, – поклати глава Елена.

– Сред нас има прекалено много морални изроди, – продължи Симеонов разсъжденията си, – но не мога да приема това като даденост. Опитвам се да разбера, какво ръководи хората да извършат едно или друго деяние, но го осъзнавам само с разума си, не мога да вникна в чувствата им.

– Според мен , – каза Елена, – хората се ръководят от примитивни мотиви – жажда за власт, пари, ревност, завист, страст, желание за отмъщение ….. едва ли бих могла да изброя всичко.

– Не назовахте един от най-мощните мотиви – страхът, – добави Симеонов.

– Така е, – съгласи се Елена. – Страхът ражда изключително чудовищни престъпления…. Например, страхът от разобличение.

– Точно така, – потвърди Симеонов. – Струва ми се, че убиецът на мъжа ви е искал на всяка цена да премахне свидетелите или хората, които знаят нещо за него, което може да го вкара в затвора.

– Но мъжът ми винаги успяваше да се споразумее с хората. Вярвам, че ако е осъзнавал сериозността на информацията, с която е разполагал, нямаше да рискува живота си …

– Никога не казвайте „не“, – посъветва я Симеонов. – Не вярвайте на всеки. Така по-леко ще живеете.

– Според вас как бих могла да спя спокойно, когато стреляха вчера по нас? – разкрещя се Елена.

– Ами ако не сте били вие мишената, а сте попаднали между куршумите случайно?

– Не знам, – въздъхна Елена. – Но аз съм сама, а Виктор го няма вече……

Астронавт от НАСА Скот Кели е изпратил на земята зашеметяваща снимка на алено северно сияние.
Скот Кели бил прекарал една четвърт от годишния си престой на Международната космическа станция. За това време той е видял  в илюминатора множество невероятни гледки, но северното сияние, което е наблюдавал съвсем скоро затъмнило всичко.
Явлението известно като северно или полярно сияние се среща в района на северния магнитен полюс. То е резултат от това, че силно заредените електрони на слънчевите ветрове си взаимодействат с кислорода и азота от атмосферата на Земята.
Цвета зависи от това, какви атоми са били засегнати, а също така и от височината на „срещата“. Най-често срещаният цвят е жълто-зеления, той обикновено се появява като резултат от реакцията с кислорода на височина от около 100 километра над земната повърхност.
Червеното сияние е по-рядко срещано явление и се появява при взаимодействието на слънчевия вятър с кислорода на височина 300 километра над Земята.

Тук няма нищо суперсложно и не се прилага някаво „суперсредство“.
Най-лесният начин за отстраняване на такова петно е като използвате обикновенно нишесте. Посипете нишестето върху петното и то обилно, но преди това добре намокрете мястото със студена вода.
Започва химична реакция, защото йодът е индикатор на нишестето.
Изчакайте, докато петното върху дрехата стане синкаво. Ако това се случи, тогава вече можете да изплакнете дрехата със студена вода. След това можете да поставите дрехата да се изпере заедно с другите дрехи в пералнята.
Нишестето можете да замените със пресни картофи. Обелете картоф и го разрежете на две. С тях търкайте петното от йод. Резултатът е същия и се постъпва по същия начин, както с нишестето. Когато петното изсветлее до синьо, дрехата се изплаква със студена вода.

Червената детелина е позната като фураж за добитъка, но се използва и като лекарство, благодарение на многобройните полезни свойства и качества.

През 1930 година червената детелина е много популярно противораково средство, което се предписва при рак на яйчниците, гърдата и лимфната система. Сърповидното набраздяване на листата от червена детелина е било смятано за знак, че билката може да помогне при катаракта.
Сред ключовите компоненти на червената детелина са флавоноиди, фенолни глизкоди, мастни киселини, нишесте, кумарини, минерални киселини, етерично масло, салицилати, ситостероли и изофлавони.

Изофлавоните са химикални на растителна основа, които предизвикват подобен на естроген ефект в тялото. Билката съдържа фосфор, ниацин, калий, витамини С и Е, магнезий, хром, калций, медни и железни соли, антитуморни компоненти.

Червената детелина има много добро антиспазматично, противовъзпалително, успокоително и отхрачващо действие. Билката подобрява функцията на женските полови хормони, намалява тежестта на предменструален синдром и коригира неприятните реакции като повишено кръвно налягане и прилив на топли вълни.

Червената детелина укрепва функциите на организма след прием на кортикостероиди и различни антибиотици. Помага при редица женски състояния, като загуба на костна тъкан, която е свързана с остеопороза; мастит; бяло течение; горещи вълни и менопауза.

Червената детелина може да се приема като заместваща терапия при хормонални проблеми, климактериум, маточен кръвоизливи, бронхит, простудни състояния, липса на апетит и други.

Червената детелина помага при болести на кръвоносната система, регулира нивото на хемоглобин, тонизира гладката мускулатура на кръвоносните съдове. Подпомага пречистващата функция на бъбреците, помага при ставни проблеми, чернодробни състояния. Червена детелина е изключително полезна при кожни проблеми  – псориазис, акне, екзема, действа антиспазматично при настинка, кашлица, бронхит.

Външно червена детелина може да се употребява под формата на мехлеми и кремове. Вътрешно се приема под формата на чай, тинктура, капки, таблетки.

В народната медицина билката се използва за по-лесно забременяване. Тя се препоръчва още за лечение на възпаления на гърдата, заболявания на ставите, екзема и псориазис, гуша, пречистване на кръвта, като диуретик и добро отхрачващо средство.

Компреси и лапи за външно приложение се приготвят като 2 супени лъжици сушена червена детелина се прибавят към 1 чаена чаша вряща вода. Отварата се вари 5 минути, прецежда се и с нея се правят лапите и компресите.

За приготвянето на отвара за пиене 1 супена лъжица червена детелина се залива с 300 мл вряща вода. Вари се 10-тина минути и се прецежда. Получената отвара се пие 3 пъти дневно, 30 минути преди хранене по 100 мл.

Смачканите свежи цветове на билката се прилагат при опарвания с коприва и ухапвания от насекоми. При псориазис и екзема вътрешно се приемат тинктури. За промивка на очите при конюнктивит може да се използва разредена тинктура. При упорита суха кашлица се пие сироп, приготвен от настойка.

Екстрактът от детелина притежава висока концентрация на изофлавони. Поради това, той не трябва да се употребява от деца, бременни жени и кърмачки. Екстрактът не бива да се приема и от хора, които приемат хормонални препарати с естроген, андроген, прогестерон и техни производни. Поради висок риск от кървене, червената детелина не бива да се приема в комбинация с чесън, аспирин, гинко билоба, джинджифил.