От НАСА са отпуснали средства за научни изследвания, които трябва да намерят начин да превръщат човешките изпражнения в храна и други материали. Това ще реши проблема с храненето на астронавтите по време на дългите космически експедиции.

За перспективната разработка са се заели група от учени под ръководството на доцент Марк Бленер от Университета в Клемсон, намиращ се в Южна Каролина.

Пълното заглавие на изследването е следното: „Синтетичната биология насочена към обработка на човешки фекалии в храни, хранителните добавки, както и материали решаващи дългосрочно пътуване в космоса“.

– Ако вие смятате да прекарате по-дълго време в космоса, трябва да рециклирате всички отпадъци, които се произвеждат на космическия кораба, защото просто няма от къде да вземете нови материали, – е пояснил Марк Бленер.

Подробности за проекта за сега не са оповестени. Не е ясно и кога ще се очакват резултатите.

Като цяло, НАСА ще финансира осем проекта на университетски отбори от всички страни, насочени към изследването на космоса.

В срок от три години за тази цел ще бъдат отпуснати ежегодно по 200 милиона долара.

Необичайният проект, в който любители и професионални писатели пишат роман за 75 минути е по инициативата на британския писател на научната фантастика Крис Фарнел.

Интелектуалната игра е наречена NaNoSessionMo, тя се провежда в рамките на ежегодния фестивал The Nine Worlds посветен на съвременната научна фантастика, филми, косплеи.

Правилата на играта изискват, за 45 минути участниците заедно да измислят сюжет, да разработят общата структура и да определят основните характеристики на героите на бъдещото произведение.

През останалите 30 минути, всеки участник трябва да напише своята глава от романа. На финала текстовете се събират в една книга. Отредактираното издание се разпространява безплатно в електронен вид.

Фарнел отбелязва: „Успехът на книгата зависи от това, може ли да се свържат началото, средата и края на произведението така, че книгата да се чете без сътресения. Честно казано, ние правим това не заради успеха, целта е да придобием нови навици“.

Тази година фестивалът се е състоял в Лондон от 7 до 9 август и са били поканени 50 участника.

Френският биохимик Пиер Калея е създал фенер на базата флуоресциращи водорасли. Целта му е била да демонстрира важността и полезността на тези организми в нашия живот.

При развитието на промишлеността въглероден диоксид е един от най-често срещаните странични продукти, които замърсяват околната среда и ускорява глобалното затопляне.

Калея е видял възможност за решение на проблема по екологичен път. Нали водораслите се нуждаят от  въглероден диоксид като енергиен доставчик?!

Водорасловият фенер може да погълне за година толкова  въглероден диоксид, колкото едно дървото през целия си живот, ако не се отсече.

Фенерът не само използва въглеродния двуокис, но произвежда и кислород. За това учените наричат тази система допълнителни бели дробове на нашата планета.

Килограм водорасли е в състояние да поеме за цял ден 2 кг въглероден диоксид. Фенерът, която е създала Kaлея съдържа 1,5 куб.м водорасли. За една годината фенерът абсорбира от въздуха около един тон въглероден диоксид.

Проектът осигурява не само здравословен въздух, но и светлина.

Французинът смята, че водораслите могат да се използват не само за улични лампи. Такива водораслови лампи могат да се инсталират в големи сгради и подземни гаражи, където осветлението е слабо и въздухът е замърсен от ауспусите на автомобилите.

Хората са странни същества. Те с еднаква сила могат да обичат и да желаят смъртта на себеподобните, създавайки оръжия, от които можеш да изтръпнеш.

Съветският екраноплан „Лун“ е бил един от най-амбициозните проекти в областта на хибридния вид транспорт.

Екранопланът бил нещо средно между кораб и самолет.

Предполага се, че това транспортно средство е трябвало да лети само на няколко метра над вода, лед или сняг.

За съжаление или радост не знам, но това чудовище не е получило широкото приложение.

Разрабитчици на холандска фирма предложили използването на рециклирани пластмасови бутилки за изграждане на пътища. Според изобретателите, материалът може да бъде лесно отстранен и заменен, както елементи на Lego.

Проектът е наречен PlasticRoad и е реализиран в Ротердам. Това е първият град в света, който е получил пластмасов път.

Представители на строителна фирма VolkerWessels са заявили, че повърхността на пътя ще изисква по-малко поддръжка в сравнение с традиционните асфалтови настилки и могат да издържат на по-екстремни температури – от -40 ° C до 80 °. В допълнение, тези пътища ще се изграждат много по-бързо, само за няколко седмици, а не месеца.

Освен това използването на рециклирани бутилки е много по екологично от асфалта, който е отговорен за 1.6 милиона тона емисии на CO2 за година в световен мащаб.

Въпреки че проектът е в идейна фаза, компанията твърди, че те са готови да сложат първите пластмасови пътища в рамките на следващите три години.