Наближи 1 март и в църквата започваха да се чуват спорове относно мартениците.

Петър и Иван бяха приятели, но това не им пречеше да спорят по някои въпроси особено, когато бяха на различно мнение. Случая с мартениците бе точно такъв.

– И ти ще ми твърдиш, – разпалено жестикулираше Иван, – че да носиш мартеница, в това няма нищо лошо?!

Петър изгледа разпаления си приятел и спокойно му обясни:

–  Ти знаеш моето мнение по въпроса, но това не е най-важното. За мен не е никакъв проблем да приема, че ти мислиш по друг начин. Аз уважавам и приемам това. Дори няма да правя опит да ти наложа собствено си мнение.

– Ако ти приемаш мартениците, ще приемеш и всичките им езически ритуали, – клокочеше като вулкан Иван.

– Мартениците ли са твоя истински враг? – Петър погледна сериозно в очите приятеля си. – Или твоята ревност като християнин се проявява само на празниците, подобни на този?

– Чуй ме  добре, – започна настъпателно Иван. – Истинските християни не носят мартеници, не сурвакат на Коледа, не пият алкохол, не ходят по дискотеки, слушат само християнска музика и имат само християнски приятели. Те не пропускат църковна служба, често и точно цитират Библията.

– Но това са само външни неща, – въздъхна Петър,  – които изместват фокуса от някои по-дълбоки и по-важни християнски ценности, като искрена загриженост за хората, преодоляване на собственото „аз“ в случай на конфликти, въздържане от клюкарство и злословие, отказ да използваме “удари под кръста” в самата църква. Можеш да изглеждаш външно образцов според твоите стандарти, но не осъзнаваш какво е вътрешното ти състояние.

– Замислял ли си се някога колко абсурдно изглеждат мартениците?

– Ако отхвърлиш традиция, която повечето спазват, без да влагат в нея нищо, как след това ще им свидетелстваш за Христос и своята вяра? Не си ли забелязал, колко често невярващите ни възприемат като чудаци? Те с такива като нас не искат да имат нищо общо.

– Но ние излизаме сред хората, – вече по-спокойно започна да говори Иван, – планираме тези си дейности. Раздаваме Библии, брошури и книги. Споделяме Благата вест със случайно срещнати хора.

– Знаеш ли на какво ми прилича всичко това? – засмя се Петър. – На внезапна атака от обграден замък. От вратата му излиза една шепа смелчаци, действат и отново се връщат обратно в крепостта. Не разбираш ли, че така се самоизолираме.

– И все пак ……, – Иван млъкна.

– Ако хората си слагат мартеници водени от езическо желание да получат чрез тях някакво благословение, добре ние ще се дистанцираме от тази им дейност, но ако смисъла е съвсем друг, нужно ли е да се конфронтираме с тях?

– Но това е езическо суеверие.

– Ако си сложа червен и бял конец от уважение към една българска традиция, която харесвам, с ясното съзнание, че това няма да ми донесе никаква полза. Но осъзная, че хората около мен правят същото водени от същите подбуди, аз не правя нищо противно на Бога.

– Но ти сигурен ли си, какво разбират те и защо наистина носят мартеници?

– Знам, че възприемаш нещата по друг начин и твоята съвест не ти позволява да сложиш мартеница. Уважавам убеждения ти и няма да направя нищо, което може да те съблазни. Ето поради това съм решил да не нося мартеница, макар че имам свободата да го направя.

– Е, поне няма да носиш мартеници – въздъхна Иван – и това е нещо…..

Американският режисьор Джордж Лукас ще създаде в Лос Анджелис Музей на повествователното изкуство.

Кинематографът ще подари на учреждението лична колекция от артефакти от снимките на фантастичната сага „Междузвездни войни“.

Лукас ще отдели за проекта около един милиард долара.

Сред експонатите, които режисьорът ще даде на музея е оригиналната маска на Дарт Вейдър и работата на американския художник Норман Рокуел. Музея ще създаде нови хиляда работни места.

По-рано режисьорът е планирал да построи заведение в Чикаго, но през ноември 2014 г. група от активисти, наречена „Приятели на парка“ се противопоставили на изграждането на музей в града.

Първоначално Лукас е искал да открие учреждението в Сан Франциско, в национален парк в съседство с известния мост „Голдън Гейт“ и Калифорнийската академия на науките, но получил отказ от администрацията на парка.

Забраната за радио и телевизионна продукция от Индия е било въведено поради нарастването на напрежението в Кашмир, която се смята за спорна територия.

В Пакистан големите кинотеатри се съгласили да премахнат забраната за показване на филми от Индия. Това решение е било свързано със значителните загуби на пакистанските кинотеатри, след отказа им да демонстрират продукция на Боливуд, неформално популярно наименование на мощната киноиндустрия в индийския град Мумбай, която е много популярна в Пакистан.

Ембарго на телевизията и радиото от Индия е въведено през октомври 2016 г. Властите на Пакистан са заявили, че такава мярка е била необходима. Тя била отговор на отказа на индийските кинопроизводители да сътрудничат с пакистански актьори.

Преди въвеждането на пълна забрана за показване на индийска кинопродукция в Пакистан действал закон за ограничение на демонстрациите срещу индийското представяне на кинопродукцията им до 86 минути на ден. Въпреки това, тази забрана била често нарушавана.

Вместо билети ще се използва интелектуална система, разпознаваща лица.

Първоначално отказа от билети ще се проведе като експеримент в парка Вужене. Този парк е известен сред местните жители и туристите, тъй като на негова територия се намират десетки невероятни забележителности.

В близко бъдеще на входа на парка ще бъде поставена специална рамка и щанд с таблет. Когато посетителят мине през тази рамка, система в автоматичен режим ще разпознае лицето му и ще определя дали може да посещава една или повече от забележителностите.

Трябва да се отбележи, че разпознаването продължава 0,6 секунди, а точността на резултата достига 99.77%.

В бъдеще, разработчиците планират да я прилагат по-широко в ежедневието. Например, такива рамки ще бъдат инсталирани в туристически обекти и в търговски центрове.

Всъщност, това е напълно възможно, след като технологията за разпознаване на лицето може да замени традиционните билети и тези в транспорта.

Случвало ли ви си е да кажете „да“, когато всичко вътре във вас се съпротивлява на това? Може би, често ви се налага да криете своя протест, защото има хора, на които не можете да откажете. Или за вас темата за отказа е станала жизнено важна, защото от вашата доброта и отстъпчивост се ползват всички, които не ги мързи.

Защо на човек му е трудно да каже „не“?

Причините са най-различни. Обединява ги само едно, техният източник идва от детството ни.

Всяко семейство си има свои представи за ценностите:

Не трябва да се отказва на по-големите, те знаят по-добре от вас нещата.

Не трябва да се казва „не“, защото това може да обиди хората.

Днес ще откажеш, а утре на теб ще откажат.

Щом са ти казали да действаш, изпълнявай без много да говориш.

Трябва да се помага на добрите хора, това е признак на интелигентност. Иди разбери сега, кой е добър и кой лош!

В детството всичко се е оценявало по други параметри. Страх да нарушиш родителските наставления, страх да се окажеш лош в очите на околните, страх, че можеш да получиш наказание, всичко това ви кара да се съгласявате, дори във вас да бушува протест.

Гърлото ви пресъхва и устата ви сякаш е пълна с пръст. Вие навеждате очи и скривате възмущението си.

Умението да се отказва е индикатор за зрелост на индивида. Ако хората безцеремонно нарушават вашите граници, без да чувстват неудобство от това, показва, че нещо не е наред със самите вас.

Съществува хитра уловка!

Когато не можете да откажете, започвате да хитрувате, да лъжете и да извъртате. Намират се и хора, на които вие отказвате. И кои са тези хора? Това са тези, за които вие сте сигурни, че ще ви разберат и ще ви простят, защото ви ценят и обичат.

Така се получава, че не отказвате на тези, които са важни за вас, според някакви ваши критерии. Правото на отказ вие реализирате с тези, които наистина търсят вниманието ви, отстъпка и гъвкавост от вас.

Съществуват прости начини за безконфликтно общение. Можете да се научите да отказвате разумно и правилно, без да обиждате или наранявате другите .