Нощта беше тиха и спокойна. Неда свърши с домакинската си работа и се пъхна в леглото, където Нено отдавна бе заспал. Умората я сграбчи в обятията си и тя се унесе в дълбок сън.

В полунощ Нено скочи като ужилен от леглото, приседна на края му и започна настървено да търка ръката си. Неда усети ставането му и сънена го изгледа.

– Какво ти става? – попита го тя.

– Сънувах страшен сън, – каза уплашено Нено, а през това време продължаваше да търка китката на едната си ръка.

– Какво толкова? Сънища, – каза Неда, – какво ли не му се присънва на човек.

– Ти нищо не разбираш, – троснато отвърна Нено.

– Какво ти е на ръката? – попита Неда.

– Нали точно това исках да ти обясня, – ядоса се Нено.

Неда си премълча. Само кавги и липсваха посред нощ. Тя го погледна, очаквайки да разбере, какво толкова страшно бе видял в съня си.

– Дойде един едър мъж в расо. Носеше метално острие около което пламтеше огън. Той докосваше пламъка, но него не го гореше. Приближи се и с това пламтящо острие написа на ръката ми 666. Ето виж, но много ме боли ръката.

– Нищо не виждам, – каза Неда, въпреки че внимателно огледа мястото, което ѝ посочи Нено.

– Ти си сляпа, – ревеше от болка Нено.

Неда трепна и се разплака.

– Защо плачеш? Какво ми стана на ръката? Виж цялата пламти и числото се вижда ясно, – настояваше Нено.

Какво можеше да му каже тя? Бе чула от жените в магазина, че ходел с една или друга жена от махалата, но оня ден я пресрещна баба Въла и направо ѝ каза в очите:

– Твоят няма ли да миряса най-сетне?! Сега е хукнал по една циганка, акъл ли няма? Кьорав ли е, та не види какво е оставил в къщи, ами е хукнал като луд, поне да бе хубава, ами то…, – възрастната жена махна с ръка и си продължи по пътя.

Нено три дена пъшкаше и се мъчеше да отнеме болката от ръката си и на всички разправяше, че има число изписано на нея, но никой не го виждаше. А Неда плачеше и мълчеше.

Една вечер Нено я спря и рече:

– Кажи ми, от къде ми дойте това? Виждам те, че плачеш, сигурно знаеш нещо.

– Кривите пътища, по които си тръгнал, те доведоха до това. Самият дявол те е дамгосал, станал си негов, – тъжно го погледна Неда.

– Какви ги говориш? – невярващо кресна Нено.

Тя извади Библията си отворя я на определено място, което много добре познаваше и му я подаде:

– На прочети и сам се увери!

Нено с треперещи ръце пое книгата и бавно прочете:

– „11 И видях друг звяр, който възлизаше от земята; и имаше два рога прилични на агнешки; а говореше като змей.
12 Той упражняваше всичката власт на първия звяр в неговото присъствие, и принуди земята и живеещите на нея да се поклонят на първия звяр, чиято смъртоносна рана бе оздравяла.
13 И вършеше големи знамения, до там щото да направи и огън да излиза от небето на земята пред човеците.
14 И мамеше живеещите на земята чрез знаменията, които му беше позволено да извърши пред звяра, като казваше на живеещите на земята да направят образ на звяра, който беше ранен от сабята и оздравя.
15 И позволи му се да даде дишане на зверовия образ, така щото зверовия образ да продума; също и да направи да бъдат избити ония, които не се покланят на зверовия образ.
16 И принуждаваше всички, малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби, да им се тури белег на десницата или на челата им;
17 за да не може никой да купува или да продава, освен оня, който носи за белег името на звяра, или числото на неговото име.
18 Тук е нужно мъдрост; който е разумен, нека сметне числото на звяра, защото е число на човек; а числото му е шестстотин шестдесет и шест“.

Нено изтърва книгата и пребледня. Това, което до скоро му се струваше игра и му доставяше удоволствие, бе го довело до нещо много страшно…..

Кадрите направени с камера за видеонаблюдение, поставени в детската стая, показват, че никаква кошарка не може да запази малкия „затворник“ в детското легло, особено ако има по-голям брат.

Когато момче, чието име не се споменава, решил да поиграе със своя брат, той се сблъскал с голям проблем. Високата преградка на кошарката пречела на по-малкия брат да се измъкне.

Без да се замисля, по-големият въоръжен със столче, вмъкнал този полезен предмет в кошарката, а после показал на брат си какво да направи, за да получи свободата си.

Бягството на малкият се удало успешно. С помощта на столчето хлапето прехвърлило оградката на кошарката и след одобрителните думи на по-големия си брат се оказал в неговите обятия.

Щастливата двойка пакостници напуснала стаята в търсене на приключения.

В ежедневието се сблъскваме с много грижи. Понякога сме поставени сред бурите на проблемите. Срещаме финансови и здравословни трудности. Страхуваме се за нашите близки, които се намират сред природни бедствия, войни, терор и жестокости.

Но във всичко това Исус е с нас.

Той е този, който може да ходи по вода и да контролира природните явление. Само Исус може да каже на бурята, както и на нашите проблеми: „Спри! Утихни!“ и те да му се покоряват.

От нашия Спасител получаваме невероятно ценен и необикновен дар, Неговият  мир. Той владее обстоятелствата и може да ни гарантира съвършен мир. Това не е по нашите сили. Нямаме достатъчно мъдрост, за да живеем в безопасност.

Само в любящите обятия на Исус Христос можем да бъдем защитени, защото, Той има план за нашия живот.

Да обичаш, означава да видиш човека такъв, какъвто Бог го вижда.

Ако унищожим любовта, нашата Земя ще се превърне в могила.

Истинската любов е отказване от себе си и желание да подкрепиш любимия в неговата мечта.

Любовта е по-силна от смъртта, даже и от страха към смъртта. Само тя държи и движи живота.

Любовта е радостно приемане и благословение на всичко живо. Тя е откритост на душата, която отваря своите обятия за всяко проявление на битието, за да се усети неговия Божествено значение.

Рени се грижеше за сестра си Дора, която бе хронично болна. От две седмици двете сестри бяха заедно. Рени изслушваше Дора, помагашеѝ да се храни и я насърчаваше:

– Бог е близо до теб и няма да те изостави.

Но един ден ден Дора отново постъпи в болницата. Тя не се чувстваше добре. Рени разбра и веднага пристигна в родния им град. Тя започна почти всеки ден да посещава сестра си.

При едно от посещение в болницата, където Дора беше настанена, една медицинска сестра предложи на Рени:

– Може да останете при сестра си и след свиждането.

Рени се зарадва, че ще бъде по-дълго време със Дора. Тя и помогна да се изкъпе и я облече. Докато я водеше Рени си повтаряше: „Тя ще се оправи“.

Когато си легна Дора каза:

– Рени, сега можеш да си тръгваш и Бог да те благослови.

Обнадеждена Рени си тръгна. Надеждата, че сестра ѝ ще се оправи, бе пораснала, но по пътя за в къщи се обадиха от болницата. Рени се върна веднага обратно.

Когато стигна в болницата ѝ казаха:

– Сестра ви почина, малко след като си тръгнахте.

Рени почувства силна болка, това бе голяма загуба за нея. Тя си спомни последните думи на сестра си: „Бог да те благослови“. Те бяха едно утешение за нея.

– Смъртта няма последната дума, – усмихна се през сълзи Рени, – защото Бог ни дарява вечен живот. Дора вярваше в Него и сега е в обятията Му.