Стоян беше едва на седем, но много обичаше конете. По цял ден яздеше по хълмовете, а вечер се прибираше уморен и прашен.

Една сутри Стоян видя нещо невероятно. Слънцето едва бе разкъсало мрака и обля със светлина хълмовете. То се издигаше бавно и спокойно, нали му предстоеше цял ден, нямаше за къде да бърза.

Изведнъж слънцето бе закрито от грамаден орел. Птицата се спусна надолу и грабна с огромните си нокти едно агне от стадото. След това размаха криле и полетя към хълмовете.

Стоян стоеше с отворена уста и не можеше да повярва на очите си.

– Какви яки нокти, – плесна с ръце момчето. –  Хвана агнето и го отнесе, все едно изобщо не тежи.

От близкото дърво се чу плясък на крила. Оттам излета много по-малка птица, която се приземи върху гърба на най-големия овен от стадото.

Птицата заби ноктите си в животното и запърха с немощните си криле. Подскачаше и се опитваше да отнесе с малките си нокти огромния овен.

След известно време ноктите ѝ се оплетоха във вълната му и тя се оказа в капан.

Стоян се засмя и каза:

– Глупава птица. Може да си видяла какво направи орелът, но той е як и силен, а ти …..

Слезе от седлото и се втурна към овена. След малко дотича овчарят с изваден нож и освободи птицата от сплъстената вълна на овена. Разтвори крилете ѝ и подряза някои от перата ѝ.

Мъжът подаде птицата на момчето и се захили.

– За теб е, – рече овчарят, – можеш да си я гледаш като домашен любимец.

Стоян погали с ръка сивочерната глава на  птицата. Огледа я внимателно и разбра, че доста се е изплашила.

– Каква е тази птица, – извика Стоян към овчаря, който бе тръгнал  вече със стадото си.

Човекът се обърна и се разсмя:

– Обикновена чавка, която иска да изглежда като орел.

Хванатия екземпляр мъжът е предал в музея в Сидни. Рибарят я е хванал край бреговете на Новия Южен Уелс в Австралия. Хищникът случайно е попаднал в мрежа пусната на 600 метра дълбочина.
Този вид акула, която се нарича „динозавърът на морето“, има необикновенни челюсти. Когато челюстите ѝ се затварят, двете връзки на челюста се задвижват и устата ѝ идва напред.
Според учените, израсналия носа съдържа голям брой електрочувствителни клетки, което помага на хищник в мрака на големи дълбочини да усещат излъчването на потенциалните си жертви.
Хванатият екземпляр е даден в Австралийския музей в Сидни, но не са могли да го запазят жив, за съжаление. Това е било не възможно. Въпреки това, служителите на музея са установили, че акулата е от мъжки пол и има относително малка дължина 1,26 м, докато тези риби растат до 3,7 метра.
Месният рибар Майк Кели твърди, че в мрежата му и друг път са попадали такива екземпляри, макар и не много често.
„Такива съм хващал около 12 пъти в живота си“.

Адаме, ликувай, роди се Спасителят в пещера, а не в царски дворец. Словослави Го.
Потомъкът Давидов разчупи проклятието. Роди се истинското Слънце, изгря Светлината, за да освободи людете от тиранията на греха.
Спасител се роди, Бог Го изпрати на земята, за да станем по-добри и да се обичаме като братя
Жива вода прелива от Него. Ако си жаден пий до насита, но знай, че пиеш ли веднъж от нея започваш да обичаш всички хора и желаеш да им помогнеш да излязат от мрака и да открият светлината.
Така невидимата светлина на този извор от небесата за нас се преврърна във вечен живот.
Чуите ангелите пеят:
– Днес е свято тържество, Спасител се роди. Слава на Бога във висините, И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение.
Радвайте се  и се веселете, защото Бог дойде сред нас!

Тереза го слушаше внимателно. Приятно ѝ бе да беседва със Станчо. Той подбираше внимателно думите си и говореше мъдро. Разсъждаваше задълбочено, от него човек можеше да научи много неща.

– По-добре би било изобщо да не се влюбва човека, – каза Терез, – тогава остава недосегаем за болката, която могат да ти причинят другите.

– Много хора живеят така и изглеждат напълно доволни от живота, – каза спокойно Станчо. – Но дали това наистина е така?

– Колко от тези хора живеят сами по собствено желание? – продължи да расъждава Тереза. – А може би не се е появил в живота им някой, който да ги спаси от самотата?!

– Има голяма разлика между примирението и приспособяването към самотата, и съзнателния избор да останеш сам.

Тереза го погледна внимателно. очите му бяха съсредоточени в една  точка, а расъжденията му се изливаха бавно и спокойно:

– Основния въпрос е, защо изобщо трябва да се влюбваме? Това биологическа зависимост ли е?

– А може би любовта е мотивацията, – каза колебливо Тереза, – хората да се съберат, за да създадат поколение.

– Ако всичко се свежда до това обяснение, – смръщи вежди Станчо, – защо тогава сме склонни да обикваме не само хора, но и идеи, предмети, дори места?

– Всички наши емоции като че ли са насочени към самосъхранението ни, – засмя се Тереза.

– Страхът, бягството, битката за прехраната, омразата, зависта, всичко това е свързано с оцеляването.

– Можем ли да твърдим, че чувствата имат за цел, да развиват душевния ни потенциал?

– Чувствата ни помагат да съпреживяваме, – опита се да обясни Станчо. – Ако обичаме някого, се опитваме да разберем, какво е да бъдеш на негово място.

– Да изпитваш съчувствие, това е много важна способност, нали? – попита Тереза.

– Така се научаваме да разбираме страданията на другите. Така че чувствата ни карат да израстваме в морално отношение.

– Възможно е, – съгласи се Тереза.

Градината отпред вече тънеше в мрак. Небето беше ясно. Но звездите оставаха почти незабележими от светлините на големия град.

Двамата седяха дълго в мълчание. След това си пожелаха лека нощ и всеки тръгна към дома си натежал от мисли.

Вечерта се случи много тъмна. В мрака едва се различаваха силуетите на хората. Но в кръчмата слаба светлина осветяваше лицата на хората седнали по масите. Двама мъже бяха седнали пред два бокала вино и тихо разговаряха. Когато единият привърши другият каза:

– Знам за какво говориш, – каза замислено мъжът, след като разбра каква задача бе възложил Цезар на приятеля му. – Последователите на Христос са известни като назаряни, също и християни, въпреки че предпочитат да се наричат хора на пътя.

– Назаряни? Християни? Хора на пътя? Сигурен ли си, че говорим за едно и също нещо? – попита недоверчиво първият.

– Без съмнение, – каза вторият. – Името назаряни идва от Назарет, селище в Галилея, където е живял техния ръководител, някой си Исус. Той се нарича още и Христос или помазаник на гръцки. От там и името им християни последователи на Христос.

– А това за пътя?

– Те смятат, че тяхната религия не е съвкупност от ритуали и вярвания, а начин на живот. С начина си на поведение те благодарят на Бог, че им е подарил бъдеще.

– Особени хора, – каза първият.

– Знаеш ли как наричат мястото, където поставят своите  мъртъвци?

Приятелят му поклати глава.

– Използват гръцката дума „за място, в което се спи“. – тихо се разсмя втория. – Вярват, че телата на мъртвите са заспали в очакване да бъдат вдигнати от Христос за живот.

Той знаеше какво мислят евреите за мъртвите, но че труповете просто спят…….това беше пълен абсурд.