Познавам човек, който не иска да купи велосипед на сина си. Причината е много проста. Момчето получава в училище слаби оценки, не почиства стаята си, а когато го накарат да направи нещо се пазари или нищо не прави.
Мисля, че този баща постъпва много мъдро, като не дава подаръци на такъв непослушен и неблагодарен син. Той не е жесток или стиснат човек. Желанието му просто е, момчето да се научат да поемат отговорност за своите действия.
Бог иска от нас да се научим на отговорност. Да, ние сме спасени чрез Неговата благодат, но трябва да се стремим да се научат да следват Христос в послушание към Отца. Библията ни предупреждава:“Но, ако не слушате Господния глас, а въставате против Господното повеление, тогава Господната ръка ще бъде против, вас, както беше против бащите ви“.
Ако искаме Бог да отговаря на нашите молитви, трябва да забравим за егоизма и ината си, и смирено да търсим Неговата воля. Послушанието към Бога е ключът към действената молитва.

Майката тръгна рано на работа и остави децата на грижите на едно момиче на 18 години, което понякога тя викаше за няколко часа срещу заплащане.
Откакто умря съпругът ѝ, настанаха тежки времена. Можеше да си загуби работата, ако оставаше всеки път у дома, когато баба им не може да поседи с децата, заболее или излезе от града.
Мариана така се казваше момичето, което бе останало този ден с децата, след обяда ги сложи да спят. И тогава и позвъни приятелят ѝ и я покани на разходка с новата му кола. Мариана реши да отиде, в края на краищата, децата не се будят преди пет часа.
Когато чу клаксона, взе чантата си и изключи телефона. Тя предварително заключи вратата на стаята, а ключа сложи в чантата си. Тя не искаше нищо да попречи на съня на децата.
„Ако Панчо слезе след нея по стълбите. Той беше само на шест години, може да се зазяпа, да се препъне и нарани. Освен това, – помисли си тя, – как ще обясни на майка му, – че детето не я е намерило?“
Какво беше това? Късо съединение в работещия телевизор или включените лампи в стаята ….. излетяла от камината искра? Но се случи така, че пердетата се запалиха и огъня бързо стигна до дървената стълба, водеща към спалнята.
От дима, минаващ под вратата, бебето се закашля и се събуди. Без много да мисли Панчо скочи от леглото и се опита да отвори вратата. Натисна дръжката надолу, но вратата не се отвори.
Ако не направи нещо, той и малкото му братче след няколко минути щяха да загинат в пламъците.
Панчо извика, повика Мариана, но никой не отговори. Тогава детето изтича до телефона, за да набере номера на майка си, но той беше изключен.
Панчо разбра, че трябва да намери изход да спаси себе си и братчето си. Опита се да отвори прозореца, зад който имаше перваз, но неговите ръце бяха много малки и не достатъчно силни, за да го отвори. Но и да успееше трябваше да преодолее защитната решетка, коята бяха поставили родителите му.
Когато пожарникарите потушиха огъня, всички говореха само за едно:
– Как е могло малко момченце да разбие стъклото и да разкъса предпазната мрежа?
– Как е успял да пъхне бебето в раницата?
– Как е успял да мине по корниза и да се спусне по дървото  с такъв товар?
– Как е успял да се спаси?
Старият началник на пожарната, мъдър и уважаван човек, отговори:
– Панчо е бил сам …… нямаше кой да му каже, че той няма да успее.

Дизайнерите наистина са много изобретателни. С едно свое движение могат напълно да изменят привичните действия на обикновените вещи. Като например, женската фиба за коса.
Но за какво може да служи такава фиба освен, за да държи непокорната женска коса?
Но неспокойните дизайнери са измислили, как да я използват, като я включат в нестандартни за нея задачи. Въпреки малия си размер фибата може да замени 5 инструмента.
Тя може да се използва за:
1. Монета за количка.
2. Плоска отверка.
3. Малка отверка
4. Линийка.
5. Гаечен ключ.
6. Режещ инструмент

В Япония е разработена технология за идентифициране на личността по електрическата активност на мозъка. За разлика от пръстови отпечатъци тя по-трудно се прави и не може да бъде открадната.
Новият продукт може да се използва като парола или дори ключ по подобие на пръстови отпечатъци или ириса на очите.
Мозъчните сигнали никой не може да открадне. Ако ги свържете с други биометрични показатели може да бъдат еднозначно идентифицирани.
Технологията е базирана на улавяне на специални ритми на електрическата активност в мозъка – вълна P-300, която може да се фиксира за по-малко от секунда след възприемането на звуци или изображения.
По време на експериментите, професорът показал снимки на студентите, пуснал им музика и записал мозъчната им дейност. В резултат на това, бил в състояние, с вероятност по-голяма от 90%, да установи идентичност на дадена личност, чрез електроенцефалограмата.
За използването на алфа ритъм на мозъка при идентифициране, отделни учени са се борили в продължение на години. Но професор Хидеаки Караяма е решил да отиде в другата посока. Той е убеден, че вълната P-300 е по-подходяща за това, тъй като тя е индивидуалната реакция на това, което са видели или чули хората и не може да бъде предизвикана по химически начин.

Това беше наистина подтискащо. Блъснато бебе в количка . Открадната кола. Избягал от местопроизшествието шофьор. Полицията го залови чак на 100 километра от мястото произшествието..

Бебето беше откарано в интензивното в критично състояние и не се знаеше дали ще оживее. Родителите не бяха разгневени, а сломени от мъка. Те само стискаха ръцете си пред входа на отделението и хапеха безпомощно устни.

И като си помисли човек какви хора има само. След като мине всичко той ще продължи да си живее все едно нищо не е станало. А момиченцето беше само на осем месеца. Утре може и да го няма.

– Такъв човек трябва да го затворят до края на живота му. Да го заключат и да захвърлят ключ някъде, – мърмореше един от санитарите.

Умиращо бебе, колко много мъка и стрес.

Лекарят излезе спокоен и усмихнат:

– Да, – каза той, – детето ще се оправи и ще живее. Влезте да видите колко е жизнерадостно. Усмихва се на всички.

Детето им ще живее. Родителите бяха развълнувани. В очите им образите се размазаха от нахлулите  там сълзи.