Повървяха около десетина минути. Минаха покрай шадравана, заобиколиха стадиона и оставиха зад гърба си новия паркинг. Двамата мълчаха и вървяха, докато парка се стопи и излязоха на хълма.

– Ще ти разкажа една история, – каза Марк и погледна младия мъж, който вървеше до него. – Нали питаше защо са ми такива ръцете.

Ръцете му бяха изкривени, а на много от тях нямаше нокти, бяха изтръгнати.

– Е щом си решил, – повдигна рамене Владо.

– Бях обикновено момче, по нищо не се различавах от другите. Страшна война беше. Бяха ни оставили да вардим един навес. Хванаха ни, но повечето от нас бяха избити. Малкото, които бяхме останали, ни навързаха и ни подкараха покрай една река. След два ден ритници,удари с приклади, глад и студ пристигнахме в пленически лагер. Капитанът, който го ръководеше, си мислеше, че знам повече, отколкото всъщност знаех.

Ръцете на Марк потрепераха.

– Или си беше просто гадняр, – продължи Марк. – Обработваха ме добре няколко седмици, за това ръцете ми са такива, а после ме хвърлиха в една дупка цели пет години. Едва не умрях там, – гласът му заглъхна.

В мислите си беше някъде далече от тук, миналото и спомените не му даваха мира.

– Пет години затвор в една дупка, – прошепна Владо уплашено, той не можеше да си представи такова нещо.

Когато Марк отново заговори, в гласа му имаше горчивина:

– Не затвор, а клетка с пръстен под, два и половина метра широка. Пускаха ме да излизам само два пъти в месеца. През останалото време спях и крачех. Сънят трудно идваше, за това повечето от времето крачех. Четири крачки напред и обратно.

Погледна Владо изкашля се и продължи:

– Сега не понасям затворени пространства, за това се разхождам. Когато се озова между стени, веднага излизам, тъй като преди не можех да го правя.

И той размаха осакатените си ръце към дърветата, небето и всичко наоколо.

– Защо ми разказваш всичко това?

– Разбрах, че имаш неприятности, а знам, че си невинен, ще е жалко да гниеш в някоя дупка, заради някой друг. Разбираш ли, този простор ще ти липсва.

Владо кимна. Той съвсем не искаше да загуби свободата си, особено сега, когато нищо не беше направил, независимо от обвиненията. Владо беше младо момче, а пред него беше животът.

По време на конфронтация между етническите групи в Бурунди, които са утихнали едва в последниет десетилетия, жителите на страната пробягвали големи разстояния на групи.
От една страна, за да изразходват натрупаната енергия, а от друга, ако се случи, да дадат заедно отпор на въоръжени групи.
През март 2014 г. президента Пиер Нкурунзиза забранил пробеците заявявайки, че по такъв начин някои хора прикриват своята подривна дейност.
Много представители на опозицията за попаднали в затвора заради тези групови пробеци.

За да разбереш природата на страданието, трябва да погледнеш на причината за да го има. Всяко нещастие, болка, смърт, … са се появили в този свят поради греха.
Когато Адам и Ева са съгрешили в Едемската градина, те не само не са се подчинили на Бога. Те смело и открито чрез мисли, думи и дела са  въстанали срещу Бог.
Мислели Бога за лъжец и повярвали на сатана. Те се поддали на изкушението да станат „като Бога“.
За последиците на този бунт свидетелства всяко гробище, всяка болница, всеки затвор, всяка съдебна зала, в която се разглежда поредното дело. Злото става, защото ние живеем в един лош свят. Ние не дооценяваме опустошителните последствия на греха.
Какво е най-трагично следствие от греха? Разпятието. Ако нямаше грях, Исус не би трябвало да умре. Но Христос е победил страданието. И ние също можем да победим с Него.

През 1997 г. японски риболовен траулер бил спасен от руския патрулен кораб в Японско море.
Когато попитали корабокрушенците, как корабът им се е оказал в бедствено положение, те казали, че от небето е паднала крава.
Никой не повярвал на тази история. Рибарите били арестувани и изпратени в затвора.
Две седмици по-късно обезкуражен представител на руските ВВС съобщил на японските власти, че един член от неговия екипаж действително е откраднал крава и я качил в самолет.
По неизвестни причини кравата паднала от височина 10 км в Японско море.
Японските моряци били веднага освободени.

Мисията „Братята на Гедеон“ служи за разпространение на Евангелието в болници, затвори и военни части.
Веднъж двама мъже от тази мисия дошли до една военна част. Единият се обърнал към дежурния на портала:
– Ние сме християни и искаме да раздадем във вашата част Нови завети.
Дежурният звънал по телефона и докладвал:
– Господин капитан, тук са дошли някакви „крестяни“ и са донесли нови съвети…..