Тя не беше проститутка. Не вземаше наркотици и не получаваше обещетения. Никога не е била в затвора. Уважаваха я. Обличаше се елегантно, а и квартирата ѝ беше на хубаво място. Но беше самотна.Тя виждаше как хората вървяха заедно хванати за ръце и им завиждаше. Край нея минаваха толкова много, а тя се чувстваше като изолирана на остров. Познаваше доста, дори някои ѝ се пишеха приятели.
Кой ще я обикне? Чувстваше се ненужна, изхвърлена, изоставена, измъчена. Плачеше често и искаше да заспи завинаги.
Самотата е ужасяващо състояние. От дълбините на душата ѝ се издигаше  стон, вик или вопъл. Чувстваше се като изоставено дете след развод. Дните преминаваха в работа, но нощите бяха безкрайни. Тя седеше до мълчаливия телефон и очакваше някой да я потърси, да си спомни за нея.
Викът на самотата не може да се убие от звука на телевизора или от шума на трафика.
В нашите градове е пълно с хора като нея. Можеш да ги видиш в болниците и да чуеш как тежко въздишат, обесърчени, не виждащи изход от състоянието си. Това е една минорна мелодия, която се излива от обществото ни.
Много от нас са пощадени от това и за това трябва да бъдем благодарни, че самотата не е почукала на нашата врата.
Бих им извикала на смятащите се за самотни:
– Постойте, вие не сте съвсем сами. Постояно се срещате с толкова много хора, усмихвате им се, работите с тях. Просто не се затваряйте в себе си, споделете проблемите си, потърсете отговор на вълнуващите ви въпроси. Споделете мъката и болката си, а когато направите това, те отшумяват макар и не нацяло понякога.
Не крийте самотата си. Не се страхувайте, че езикът ви е малко тромав, че нямате стабилна походка или дрехите ви не са отклик на последната мода.
Вие сте уникален, неповторим. Не гледайте с плачещи очи, пълни с отчаяние небето и не питайте: „Защо?“ Бог отдавна е предвидил отговор за вашите проблеми, но Той иска нещо друго от вас – да Го потърсите.

Свещеник от църква малък град се славел със своето благочестие и порядъчен живот. Той старателно изпълнявал задълженията си. Живеел тихо и спокойно. Редовно извършвал богослужения два пъти седмично и по два часа през седмицата се отбивал в местното благотворително общество.
Един ден той изчезнал. Нямало го и в дома му. Разтревожени хората го търсели навсякъде, но резултат нямало.
Минал месец. Една вечер го видели да седи в клуба на местното благотворително общество и спокойно да пие кафе.
– Отче, къде бяхте през всичкото това време? – попитали го изумени енориаршите му.
– В затвора? – спокойно казал той.
– Как може да се случи такова нещо с вас? – недоумявли всички.
– Много просто, – отговорил свещеникът. – Преди един месец тръгнах да отида при архиепископа, а когато се връщах, докато чаках влака реших да разгледам витрините на магазинчетат наоколо и се увлякох. Но имах много време и умирах от скука. И тогава ми хрумна една идея. Всичкото това време можеше да премине в молитва за погиващите и нещастните. И това време го бях пропилял, а колко много хора погиват …. В това време на перона полицай водеше млада жена. Тя ме посочи с пръст и възкликна: „За всичко той е виновен!“ Сърцето ми се изпълни с мъка и разкаяние. Аз се съгласих с нея и признах, че тя е права.

Във Венецуела програмисти са разработили шрифт за текстов редактор ChávezPro, който напомня почерка на известния политик.
Компютърните специалисти изучавали почерка на Чавес от писмо, което написал през 1992 г., когато се е намирал в затвора след неуспешен опит за преврат.
Творческата група  Creative Trench е отворила онлайн страница точно на 28 юли, от където безплатно може да се изтегли новия шрифт.
На този ден във Венецуела са се провели възпоменателни събития, посветени на шейсетата годишнина на Чавес.
Почеркът на бившия лидер е известен на всеки венецуелец, защото Чавес се е появявал на телевизионния екран в продължение на много часове, през които е обяснявал на гражданите своите политически идеи, като използвал постоянно диаграми и чертежи, които сам изписвал на една дъска.
Автографът на Чавес в „социалистически“ червен цвят е също символ на Венецуела, както нейните държавни знаци, които украсяват сувенири, дрехи и стени на здания по цялата страна.
За символ се счита и изписаният образ на Чавес, който изпреварва по популярност къдравия Че Гевара.
Уго Чавес управлява Венецуела 14 години и умира на 5 март 2013 г., след тежко боледуване. Първоначално властите обявили, че тялото му ще бъде балсамирано и ще се постави в мавзолей, но по-късно решили да го погребат в саркофага в Музея на революцията  в Каракас.
Погребението на Чавес било предшествано от 10 дни отделени за прощаване с него в Залата на славата във Венецуелската академия. Според властите, дошли над 4 милиона човека, за да се простят със своя лидер.

Джиниър Уелс е бил знаменит изпълнител на блус, предимно на устна хармоника. Той е бил певец и музикален критик на „Филаделфия Инкуайърър“.

Уелс до такава степен се вманиачил в свиренето на блус, че рискувал да попадне в затвора заради това.

Като тинейджър отчаяно мечтаел за устна хармоника. Видял такава в една заложна къща. Той имал само долар и половина, а тя струвала два долара. Джиниър хвърли парите на касата, грабнал хармониката и избягал, но после бил заловен.

Избегнал наказанието само защото съдията по делото, поискал да го чуе как свири на хармоника. Правистът бил толкова очарован, че сам доплатил 50-те цента.

У Уелс имало такава сила и емоционално присъствие, че дори когато го слушали на запис, го виждали пред себе си.

Страна с най-много хора зад решетките е САЩ.
Когато стане въпрос някой да влиза в затвора, в тази страна нямат равни на себе си.
В САЩ живее 5% от населението на Земята, а 25% от намиращите се в затвора от общото количество, задържани в цял свят, е именно тук – 2,2 милиона човека.
Второ място заема Русия, страна с най-нисък процент на оправдателни присъди в цивилизования свят – 1,5 милиона.
На трето място е Китай – с 870 хиляди.