Самолетът спря на летището. Стаменов едва се движеше. Умората го бе завладяла изцяло.

Той често пътуваше през океана заради служението си.

Стаменов извади паспорта си и го подаде на служителката. Тя го провери и подпечата, след което каза:

– Добре дошли у дома!

Стаматов обичаше този миг. Когато се прибереше след дълго отсъствие, щом чуеше този поздрав, разбира се , че на този етап всичко е приключило.

Стаматов си помисли: „Ако поздравът на една непозната така докосва сърцето ми, какво ли ще е чувството, когато Бог ме срещне на небето?“

Това посрещане няма да бъде поради някакви заслуги, а поради жертвата на Исус на кръста.

След пребиваването си на земята, ние ще отидем в истинския си дом, който Бог е приготвил  за нас.

Погледнете към Христовото възкресение и забележете, че всички освен Спасителят имаха очаквания, които не се оправдаха.

Петър очакваше, че ще остане верен на Исус. Ирод се надяваше Исус да извърши някакво чудо пред него. Пилат се надяваше да освободи Исус, а не Варава.

Еврейските водачи, които бяха подбудителите на убийството на Христос предчувстваха, че Неговите ученици ще  се опитат да откраднат тялото Му.

Жените, които отидоха при гроба на Исус, очакваха, че ще намерят мъртво тяло, което да помажат.

Бог обаче надмина всички очаквания. Чрез своята смърт и възкресение Той хвърли мост между хората и Бога, така че с радост да пристъпим към Господа. Това не можем да направим с добри дела, нито със заслуги.

Бог е направил път, по който да достигнем до спасението.Сега можем спокойно да пристъпим към него, благодарение на Христовата жертва.

Изобщо не можем да разберем Божиите пътища, но любовта Му надвишава всяко наше разбиране. За това нека отговорим на тази любов и да Му се доверим независимо от обстоятелствата.

Бог винаги преодолява невъзможното. За него няма „твърде късно“, когато се обръщаме в безнадеждни случаи, но с вяра, в ситуации и обстоятелства в които трябва да се направи невъзможното.

Ако в живота си проявяваме неверие, възмущение, грях, никога не е „твърде късно“ Бог да се намеси и да тържествува на тези трагични факти, ако напълно се предадем в Неговите ръце.

Правилно казват, че само християнството има властта над предишния човек. Бог е в състояние да „плати за годините, които изпояде скакалецът, изедникът, и гъсеницата“.

Той ще го направи, ако предадем в Неговите ръце ситуацията и себе си, без никакви ограничения и с искрена вяра.

Не поради нашите заслуги, а заради Себе Си, Бог прощава, лекува, и плаща. Той е Бог „на всяка благодат.“ Нека Го хвалим и Му се доверим!

Бог се наслаждавам да се справят с невъзможното. „Има ли нещо невъзможно за мен?“ – казва Той.

Вярващ програмист написал нова програма и решил:

– Тя ще бъде безплатна. Ще я нарека „Holyware“. И в „Install Shield“ ще напиша, като лицензирано споразумение да има молитва преди всяко използване на програмата, а след като свърши работа потребителят трябва да се помоли на Бога за автора на програмата.

След известно време, когато програмата била пусната, на електронната поща на програмиста започнали да идват благодарности.

Техният общ смисъл бил нещо такова:

– Голямо благодаря на нашия брат в Христа! Нека се зарадва Бог на вашите заслуги и да ви възнагради според делата ви! Вашата програма е прекрасен тренажор на молитва за нашите врагове.

Веднъж Самуел Бренгъл бил представен на някой човек като велик доктор.

В същия ден Бренгъл записал в дневника си:

„Ако се окажа голям в очите им, то Господ чрез Неговата благост ми помага да видя, че без Него аз съм нищо и ми помага пред самия себе си да остана малък. Той ме използва, но аз съм толкова доволен от това, че ме използва, но не съм аз този, който върши работата. Брадвата не може да се похвали с дърветата, които е отсякла. Без ръцете на човека тя нищо не би могла да направи. Дърварят е направил брадвата, наточил я е и след тоя я използвал. В момента, в който той хвърли брадвата, тя става безполезно желязо. О, никога не трябва да забравям за това“.

Известен с истинското си благочестие, Бренгъл често попадал под жестоки критики. Той не се оправдавал, а казвал:

– Благодаря ви от цялото си сърце за вашето порицание. Мисля, че си го заслужавах. Бихте ли се помолили за мен, приятелю?

Суровите и резки нападки предизвиквали в него размисъл за духовния му живот:

– Благодаря ви за критиката в моя живот. Тя ме накара да се самоанализирам, да изпитам чрез молитва дали сърцето ми е в пълна зависимост от Исус Христос, а това ме води до желаното от мен общение с Него.

Готовността да признаеш възможността за погрешна преценка и да се подчиниш на присъдата на другите, без да намаляваш влиянието си като християнин и Божий служител, издига Господа.

Представата за непогрешимост завършва със загуба на доверие.

Истинското смирение не забелязва своите заслуги и не изтъква своите изключителни духовни качества. Лицето на Моисей е сияело, но самия Моисей не виждал и не забелязвал това сияние.

Облечен в смирение, Бог се яви като Човек. Хора облечени в смирение се уподобяват на Него.