Христо Петров живееше в малък град. Той бе на 46 години. 19 от тях бе служил в полицията почтено и добросъвестно, за това бе удостоен и с по-висок чин.

През всичките изминали години Петров се бе отнасял отговорно към службата си.

В една дъждовна вечер Христо по служба отиде в един от складовете за продукти на местния супермаркет. Там трябваше да получи храна  за затворниците, а после да я откара в полицейското управление.

Да натовари продуктите в един микробус му помагаше един младеж, който работеше там като товарач.

По време на работата на Христо му направи впечатление, че едната обувка на младежа е обвита с тиксо.

Петров кимна към обувката на младежа и се пошегува:

– Сега такава ли е новата мода.

– Предния ден си скъсах обувките тук в склада, – каза младежа, – а други нямам. Парите, с които разполагам, няма да ми стигнат, да си купя нови. Ще трябва да чакам до следващата заплата, за да имам нови обувки. За това използвах тиксо. Не е много красиво, но поне няма да ходя бос.

Отговорът на младият човек попари шеговитото настроение на Христо. Ситуацията, в която бе попаднал младия товарач трогна полицая.

– Кой номер обувки носиш? – позаинтересува се Петров.

– 38-ми, защо питате?

Петров не отговори.

След като натовариха микробуса Христо отиде в магазина и купи нови обувки за младежа. След това се върна отново в склада и подаде обувките на младия мъж.

– Но …. – младежът се притесни и изгуби дар слово.

След като дойде на себе си, младият човек попита:

– Колко ви дължа?

– Нищо не ми дължиш, – усмихна се полицаят.

– Така не може, – смотолеви бързо младежът.

– На улицата вали дъжд, – каза Петров, – а в такова време краката трябва да бъдат сухи. Полицаите трябва да се грижат за благополучието на съгражданите си. Така, че обувай обувките и не възразявай повече. Просто това е част от моята работа.

– Благодаря, – младежът силно бе трогнат от постъпката на полицая.

По-късно, когато хората хвалеха Петров за това, което е направил, той скромно им каза:

– Радвам се, че можах да помогна на един добър човек. Това беше много важно за мен. През всичките години на работа с престъпници, душата ми загрубя. А ето такива моменти ми помагат отново да се почувствам като човек.

Милена Василева пие кола, пуши Marlboro – най-продаваната марка цигари в света, дъвче Stimorol – дъвки произведени от датска компания и яде за трима хамбургери в Макдоналдс.

Тя винаги е облечена в дрехите на Dolce & Gabbana – италианска модна къща за луксозни тоалети, а своя iPhone носи в чанта от Louis Vuitton – френска модна къща.

В същото време Милена твърди, че рекламата изобщо не ѝ влияе, а болният стомах и празния ѝ портфейл са неин собствен избор.

Хищните муцуни от телевизионния екран хорово подкрепят Милена в нейното наивно заблуждение:

– Ти си свободен човек, Миленка. Ти си умна и красива жена. Абсолютно винаги, напълно доброволно, трябва да избереш, на кого от нас ще дадеш поредната си заплата.

Учени след проведени изследвания стигнали до извода, че повишаването на заплатите не прави хората щастливи.

Експерти от Университета на Стърлинг доказали, че увеличаването на доходите не е пряко свързано с нивото на удовлетвореност при хората.

Експериментът е бил проведен от учени в Германия в продължение на осем години. През този период, специалистите наблюдават 18 хиляди възрастни участници.

Изследваните хора разказвали за жизнения си стандарт и споделяли информация за това, как доходите им се покачват. Оказало се, че повишаването на работната заплата, не довело до по-голямо удовлетворение в живота им.

В процеса на изследването било доказано, че нивото на дохода не влияе върху степента на щастие у човека.

Факт е, че чувството за удовлетвореност от живота се влияе от много фактори, които не могат да бъдат закупени за пари, такива като наличие на семейство и приятели, здраве и самореализация.

Всеки от нас е получил дар, за да го използвате и да служи на другите. Бъдете добри слуги с различните Божиите подаръци.

Искате да знаете какво е предназначението в живота ви? Просто трябва да служите на всички останали, да вършите добро на другите хора.

Значение не идва от статус или някакво обозначение върху вас. По-голямо значение няма да добиете ако имате по-голяма заплата.

Значение идва от слугуването, когато започнеш да мислиш за други хора, повече от колкото за себе си. Вие не можете да бъдете егоист и същевременно да има полза от вас, да бъдете значим сред околните.

Всеки от нас е получил дар и трябва да го използва, за да служите на другите.

Талантите ни са дадени не само за наша полза. Бог гни ги е подарил заради благото на хората около нас.

Ние не сме създадени с цел да служим на Бога от само себе си. Ние служим на Бога в семейството, в малката група, в църква…. Създадени сме с цел да служи на Бога, изграждайки добри взаимоотношения с околните, като им служим.