Един ден дяволът решил да унищожи хората в света, за това повикал демоните си, да съставят план за действие. Първи се явил Гневът, той обещал:

– Ще противопоставя брат против брат. Това ще подтикне хората да се сърдят едни на други и по такъв начин сами ще се самоунищожат.

И Похот предложила своите услуги:
– Ще съблазня умовете им и хората ще се превърнат в животни, те ще се лишат от възможността да обичат.

Обадила се Лакомия:

– Ще действам със най-разрушителната от всички страсти – необузданите им желания.

– Ще отровя с болести телата и умовете им, – заканило се Пиянство.

Мързел, Омраза, Завист, … също изказали своите предложения, но дяволът не бил доволен от плановете им.

Най-накрая се изказал и последния му помощник:

– Ще убеждавам хората да бъдат такива, каквито Бог ги иска. Ще им обяснявам, че е чудесно да бъдеш честен, чист и смел.  Ще подкрепям желанието им да се посветят да правят добро в живота ….

Дяволът бил ужасен от тези думи. А помощникът му продължил:

– …. но ще им кажа, че не е нужно много да бързат. Ще ги посъветвам да изчакат, докато дойде благоприятното време, което е подходящо за осъществяване на тези стремежи.

Дяволът зарадван казал:

– Ти ще отидеш на Земята, за да унищожиш човечеството.

Името на този помощник на дявола било Забавяне. Най-опасната стратегия, която действа унищожаващо, е забавянето, т.е. отлагане за по-късно на неща, които трябва да направим сега.

На остров Ява в Индийския океан се намира така наречената „Долина на смъртта“. Тя е получила такова мрачно име заради отделящия се от нея въглероден диоксид.

Животни, които минават през тази долина, се задъхват, падат и умират. Тя цялата е осеяна с костите им.

Човек, може спокойно да мине през нея, тъй като въглеродния диоксид се движи по-ниско от дихателните органи на хората. Но горко на този, който легне или седне в тази долина.

Около Неапол в Италия има малка пещера, която поразява по същия начин като „Долината на смъртта“. В нея на малко повече от половин метър от земята се носи въглероден диоксид.

Светът, в който живеем, представлява „Долина на смъртта“. В него гинат милиони хора. Но християните, които дишат прочистения въздух, резултат от Божията любов, се движат безопасно в него.

Тези, които решат да си отдъхнат и се отпуснат в вонящата му атмосфера, трудно стават отново живи. Много от тях загиват в греха.

Вдигнете главите си към Господа и дишайте дълбоко в атмосферата на Святия Дух, защото само там ще намерите живот.

На ходилото на човешкия крак се намират много нервни окончания. Отдавна е доказано, че те оказват голямо влияние върху здравето на вътрешните органи и целия организъм.

Предимството на масаж на краката е безценно за здравето на нашето тяло.

Уви, в ритъма на съвременния живот малко хора си позволяват да отделят време за масаж макар и тривиален такъв.

Траводжапанките ще запълнят тази празнина.

Движението върху тревата на джапанката ще замени ръцете на професионалния масажист. Такова естествено масажиране няма да намерите другаде.

Срокът за използване на траводжапанките е неограничен. Те дори не се нуждаят от специални грижи. Количеството на изкуствената трева е добре балансирано и допринася да се постигне максимален ортопедичен ефект.

Подарете късче лято даже и през зимата на някого.

Прясната вода си пробива път сред солените води на моретата. Прекрасните алпийски цветя растат в най-дивите и скалисти планини. Най-красивите химни са родени в момент, когато душата е в страшна агония.

Колкото и странно да е, така става.

При преживяване на различни неволи душата обичаща Бога, винаги ще намери възможност да се радва и весели в Господа. Дори и бездна да извика към бездна, Господната песен ще се чува цяла нощ.

Можем да хвалим и славим Господа, даже и в най-мрачните моменти на живота си.

Схванал ли си добре този урок?

Не е достатъчно само да се смириш пред волята на Господа, да я избереш, но и да се радваш при изпълнението ѝ с неописуема радост.

В коритото на река Бруней се намира селище, състоящо се от четири села, които буквално са във водата. То се нарича Kampong Ayer и неговата история е на повече от 1300 години.

Там живеят около 30 хиляди човека, което е 10% от населението на страната.

Училищата, полицейските участъци, противопожарните станции, болниците, пазарите и къщите са на кокили. Всички съоръжения са свързани с мостове, с обща дължина надвишаваща 36 километра.

Интересното е, че на кокили поставят и съвременните здания от бетон.

Първоначално Kampong Ayer се е разполагало ниско по течението на реката, близо до нейното устие. С течение на времето, селището постепенно „се премества“ нагоре по реката.

Kampong Ayer е признато като национално богатство и държавата полага големи усилия, за да се запази този начин на живот.