Мартин бе навел глава и мъдруваше на глас:

– Толкова много песни, поезия, филми и какво ли не говорят само за любов, но какво всъщност е тя?

Миладин услужливо му се притече на помощ:

– Понякога използваме думата „любов“, за да опишем силно предпочитание към вид храна, стил или дейност, или за да изразим желание, или нужда от друг човек.

– Да, но любовта не е свързана с нашите предпочитания или дори нужди ни, – възпротиви се Мая.

– Тогава какво е? – отново попита Мартин.

Мая се изправи и заяви:

– Любовта не търси за себе си, а благополучието на другите.

Симо не се стърпя и се обади:

– Разбира се, здравите любящи взаимоотношения, независимо дали са семейни, приятелски или брачни, се характеризират с взаимна привързаност и задоволяване на нуждите един на друг, но истинската любов е родена от Божията любов.

– Точно това исках да кажа и аз, – подскочи Мая. – Това е израз на любов към другите, близки или на тези, на които се налага да служим.

– Как можеш да обичаш човек, който те е излъгал или те е онеправдал? – възкликна Лъчезар.

– Любовта трябва да бъде търпелива, мила, прощаваща, доверяваща се, защитаваща, изпълнена с надежда, почитаща и издръжлива, – добави Симо. – Тя не обвинява за миналите грешки, но се радва на доброто, правилното и истинното за всички.

– Но това е толкова трудно, – изпъшка Лъчезар.

– Никой не е казал, че ще изявяваш любовта си по този начин към другите и то сам, – усмихна се Симо.

– Кой ще ми помогне? – вдигна ръце Лъчезар.

– Има само Един и това е Исус Христос, – уточни Симо. – Подтикнати от Неговата любов, чрез Светия Дух да растем в любов към другите у дома, на работа си или където и да сме.

– Лъчо, просто трябва да Го поканиш в сърцето си и да Го последваш, – топло каза Мая, – за останалото Той ще се погрижи.

Студът яко хапеше, но Андрей си играеше навън в снега.

Дрехите му се намокриха и замръзнаха. Краката и ръцете му изтръпнаха от студа, но той не обръщаше внимание, играта го бе завладяла.

По едно време се усети и изтича у дома.

Майка му премахна замръзналите пластове по него. Уви го в топло одеяло и го постави до печката, като му подаде чаша с горещ шоколад.

– Толкова е хубаво, – възкликна Андрей. – Истински комфорт.

– Какво според теб означава думата комфорт? – попита го майка му.

– Удобство, – Андрей изстреля първото, която му хрумна.

– Не съвсем, – поклати глава майка му.

– А какво още? – попита нетърпеливо Андрей.

– Думата комфорт означава „да дадеш сила или издръжливост“ или „да успокоиш по време на страдание или стрес“.

– Интересно, не знаех, – каза замислено Андрей.

– Запомни, – започна да го наставлява майка му, – Бог може да бъде твоята утеха в студеното и хапливо време на живота. Божията любов, изпратена чрез обещанията Му, е покривало от надежда. Подобно на топъл юрган, има парче от Божието Слово, в което можеш да увиеш сърцето си, когато днешните ветрове станат много студени.

– Не е ли чудесно, – плесна с ръце Андрей. – Божията светлина ме заобикаля. Божията любов ме обгръща. Божията сила ме пази. Божието присъствие бди над мен. Където и да съм, Бог е с мен.

Сашо бе взел един бадем в ръката си и го разглеждаше внимателно.

– Знаеш ли как наричат бадемовото дърво? – попита го сестра му Милка.

Сашо само повдигна рамене.

– Ранобудно дърво, – отговори си сама Милка.

– Блазе му, – усмихна се Сашо. – Сигурно става много рано, а пък на мен сутрин най-много ми се спи.

– Не, не става дума за ставане сутрин, – размаха ръце Милка. – В Израел то се събужда от зимния си сън още през януари, сякаш бърза да даде плодовете си преди всички останали.

– Интересно, не знаех, – Сашо само повдигна вежди.

– Освен това, думата бадем на иврит звучи като глагола „бързам“, – добави Милка. – Спомняш ли си какво бе първото видение, което Еремия получи, когато Бог го издигна за „пророк на народите“, а той беше още дете?

– Клонка от бадемово дърво, – този път Сашо знаеше отговора.

Милка побърза да поясни това видение на брат си:

– Бог му казва: „Аз бързам да изпълня Словото Си“. Точно както бадемовото дърво „бърза“ да даде плодовете си на хората, така и Бог бърза да изпълни Словото, което е изговорил.

– Дано Божието бързане, не е като човешкото, – ухили се Сашо.

– Не е, – плесна с ръце Милка. – Изпълнението на Словото Му отнема много години, десетилетия и дори векове.

– Защо Бог толкова се бави? – попита Сашо. – Понякога толкова ми се е искало да стане нещо, че правя всичко възможно, да забързам нещата, но не става.

– Има си Божие време за всичко, – важно оповести Милка.

Крум бе вдигнал ръце и възмутено питаше:

– Цялото това тичане след нещо ново, не ви ли разболява?

– Ако имаш предвид пазаруването, – усмихна се скептично Валери, – модните марки винаги предлагат нещо ново. Повече размери, цветове, … с една дума повече от всичко.

– Но това разболява хората в този свят, – възкликна Стоян. – И всичко това е заради глобалния бум на консуматорство.

– Не е ли смешно, – повдигна рамене Атанас, – рекламодателите ни учат, как новите продукти ще запълнят нашата празнота. Това усещане трае много кратко и не може да ни задоволи в дългосрочен план.

– Така си е, – потвърди Валери. – Когато си купим нещо ново, скоро след това се появява нов продукт и ние сме неудовлетворени.

– Бързото темпо на консуматорство и планините от боклуци, които ги следват имат своя глобален ефект, – смръщи вежди Стоян. – Милиарди продукти се продават в пластмасови опаковки. В държави, където няма грижа за отпадъците, хората ги изгорят, изхвърлят ги във водните басейни или живеят с тях.

– И резултата е налице, – въздъхна дълбоко Крум. – Само да завали и всичко се наводнява, поради голяма част от боклука, които идва от реката. Освен това след наводнения хората почват да боледуват по-често, поради паразити, които са се развили в отпадъците, попаднали в реката.

– Можем ли тогава да развием нулев остатък от боклука? – попита Стоян.

– Можем ако разберем, – Атанас се приготви да свива пръстите на лявата си ръка, – че придобивките ви не определят вашата стойност. Само Бог може да направи това. Когато изхвърляме различни неща, те не изчезват. Натрупаните боклуци в природата напомнят дълго време след като сме ги забравили. И най-важното, поставете си ограничения. Не следвайте съветите на рекламите, които твърдят, че следващият продукт е най-доброто, което трябва да притежавате.

– Добре казано, – наведе глава Крум. – Заслужава си човек да се замисли над това.

Елена се бе замислила сериозно.

– Като жена не съм ли прекалено забързана в ежедневието си? – запита се тя.

И върна лентата от днешния ден назад:

– Бързах да мина през магазина за хранителни стоки следобед, после трябваше да отида до аптеката, химическото чистене и то преди да затворят ….

Изведнъж Елена си спомни:

– В бързината да изпълня всички задачи от списъка си, пропуснах възрастния човек в плод и зеленчук, който се нуждаеше от насърчителна дума. Направих се, на разсеяна на касата, където видях майка с три малки деца и количка с продукти, а можех да ѝ помогна.

Бързането при Елена се бе превърнало в начин на живот.

– А колко хубаво би било като жена, създадена по Божий образ, – каза си тя, – да прегърна чудесата, които се разкриват пред мен във всеки един момент.

Елена реши за себе си:

– Оставя настрана списъка си със задачи и да отделя време, за да си припомня на глас най-важните за мен приоритети. Във всеки ден ще откривам отпечатъка на Бог във всеки момент. Ще се вслушвам в ударите на сърцето Му и в песента на живота, която идва само от небето. Ще бъда запленена от дара на днешния ден!

Ако се фокусираме върху далечните възможности на утрешния ден, никога няма да бъдем запленени от чудото на настоящето.

Стресът и умората са невидими крадци, които ще ни отнемат радостта и спокойствието от един прекрасен ден.

Трябва винаги да помним че изборите, които правим сега, определят радостта и любовта, които ще изпитаме в утрешния ден.