Това бе поредното събиране на младите изследователи. На тези събирания те обсъждаха фантастични идеи или проекти, които им бяха направили впечатление.

Групата не беше много голяма, но участниците горяха от нетърпение да превърнат и най-големите фантазии в реалност.

Този следобед беше мрачен и начумерен от дъждовните облаци, които всеки момент бяха готови да се разплачат, но групата ентусиасти се бяха запалили от новата тема, която обсъждаха.

– Една от любимите истории, разказвани от любители на НЛО, смахнати по конспирациите и вярващите в нелепици е  експеримента във Филаделфия, – започна Пламен.

 – Тази история разпали интереса ми към физиката – призна си Запрян.

 – Макар и опроверган от създателя си, мита за филаделфииският експеримент остана популярна тема за разговори в някои от чатовете на Интернет, – засмя се Наталия.  – В легендата се разказва за скриването на американския военноморски плавателен съд „Елдридж“ от радарите във военното пристанище на Филаделфия.

 – Да, бях чувал за това, – подчерта Огнян. – По време на Втората световна война Айнщайн и Никола Тесла започнали да разработват тайна програма, известна като проектът „Дъга“. Те искали да създадат пречупващ светлината камуфлаж, за да скрият корабите на съюзниците от нацистките подводници.

– Новият ескадрен миноносец бил оборудван с всевъзможна научна техника, включително огромни електрически генератори, – започна да разказва Пламен. – Плавателният съд се обвивал в синьозелена мъгла, когато включели уредите и след миг избледнявал, а после отново се появявал, щом изключили захранването.

– Експериментът бил повторен няколко пъти до август 1943 година, – въодушевено заговори Запрян. – Плавателният съд избледнял в мъглата, само че този път се появил в Норфък. Няколко минути по-късно се върнал във Филаделфия и се материализирал.

– Очевидец намиращия се наблизо съобщил,  – уточни Наталия, – че видял неколцина членове на екипажа на „Елдридж“ да се разхождат като зашеметени, докато други продължавали да избледняват и да се появяват, сякаш били призраци.

 – Но това са глупости! – възкликна Мирослав. – Четох, че след години този очевидец е признал, че е съчинил цялата история. Освен това е доказано, че „Елдридж“ никога не е бил във Филаделфия, а Айнщайн е работил върху проекта „Манхатън“.

 – Науката е смесица от експерименти и вдъхновение, – започна философски да разсъждава Огнян. – Няма значение откъде идват идеите. Има безброй примери за изобретения, вдъхновени от легенди, митове и фантастика. През тридесетте години на 20 век радиото, което може да се носи в ръка, на Дик Трейси е било само фантазия, но сега никой не се съмнява в клетъчния телефон.

 –  Жул Верн описва атомна подводница почти цяло столетие преди един адмирал да направи „Наутилус“, – засмя се Наталия. – Научната фантастика предшества лазера, радара, сонара, космическите пътешествия, клонирането и стотици други технологии.

– Не ви ли е минавало през ума, че учените, се влияят от книгите, които са прочели като деца, и са се надявали някой ден да превърнат в реалност мечтите на писателите? – разгорещи се Пламен.

 – Добре – отстъпи Мирослав. – Признавам, че съм чел малко за квантовото телепортиране. Но всичко, което е постигнато, са няколко хиляди атома, кълбо от газ, изстреляно от точка А до точка Б в лабораторни условия. Твърдите, че може да се премести цял кораб, съставена от безброй атоми, и да го върнете в първоначалното му състояние?

 – Това не е квантово телепортиране, а нещо ново – въздъхна Запрян. – Нарича се магнитно скриване. Обектът не се  разгражда, а се премества в едно от четирите известни измерения, трите основни величини и времето.

 – Премахнете ли едно измерение от някой предмет,  – скочи Пламен, – той престава да съществува. Сянката е идеалният пример а това. Тя е двуизмерно копие на предмета, но не е самият предмет. Същият принцип важи и за времето. Извежда се кораб от нашето време и после се връща обратно.

 – Но ако нещо изчезне, за колко време се връща обратно? – попита Мирослава.

 – Това зависи от много фактори, – почеса се по главата Пламен.

Всички мълчаха, но това не бе разрешение за многото въпроси, които възникваха в главите им. Реалност, фантастика, научни постижения, измислица и мошеничество се объркаха в едно голямо кълбо, от което трудно можеше да се излезе……

Заболяло злото. Лежало няколко дена изгаряйки от висока температура, но в света никой не забелязал това.

Но когато се разболяло доброто, всички веднага усетили тази загуба, даже и тези, които правели зло.

От тогава злото се старае да не се залежава дори, когато се разболее.

А доброто след всичко това разбрало, че въобще не трябва да боледува.

Веднъж в едно такси седнала ужасно бъбрива дама.

Шофьорът, уморен в края на работния ден, не желаел да отговаря на всичките ѝ въпроси, за това решил да се направи на глухоням.

Той с жестове показал на дамата, че не може да говори и чува.

След това я закарал на мястото, която жената му посочила и ѝ посочил с ръка таксиметровия апарат. Дамата се разплатила според това, което бил отчел апарата и излязла от колата.

Едва на улицата жената се досетила, че шофьорът я е излъгал.

По какъв начин?

Сега е ваш ред да помислите. Ако дамата поради бъбривостта, не е обърнала внимание на детайлите и подробностите, на вас вероятно няма да убягнат, ако четете внимателно текста по-горе.

Това, което е направил шофьорът не е наказуемо. Все пак човекът си е осигурил малко спокойствие в края на работния ден.

Е, досетихте ли се?

За тези, които не искат да мислят или да четат отново, ако не са били достатъчно съобразителни при първото четене, представям отговора:

Таксиметровият шофьор е закарал жената на мястото, което тя е пожелала. Следователно е чул какво е казала и съвсем не е бил глухоням.

Обучението в Божието училище е много скъпо. Много от уроците в това училище са записани със сълзи.

Един Божий служител благодарил на Бога, за обучението си в продължение на 58 години. Той превърнал мъката си в празник за себе си.

Училището на нашият Небесен Баща скоро ще свърши за нас. Срокът на нашите занятия в него намаляват с всеки изминал ден.

Не бягайте от трудните уроци, не се отклонявайте от тежките удари, предназначени за наказание.
Ако ние мъжествено и с търпение издържим до края, след последния изпит ще получим прекрасна корона и в Небесата ще се чувстваме по-добре.

Най-ценният порцелан се нагрява три пъти, а понякога и повече. Защо трябва да минава през толкова силен огън? Ако не стига един път, два пъти не е ли напълно достатъчно?

Нужно е да мине и трети път през огъня, за да може цветът на златото и ярките бои да се фиксират на него завинаги.

Учени са разработили прост процес за преработка на отпадъците за кафе, който може да се използва за запазване на метана. Чрез накисване и нагряване, корейски изследователи са получили материал, способен да задържа вредния газ.

От улавянето и задържането на метана има двойна полза. Първо, отстранява вредните емисии на парниковите газове. Второ, метана се използва за гориво.

Новата технология се заключава в следното. Отпадъците от кафето се накисват в разтвор на натриев хидроксид и сместа се загрява до 700-900 ° C в печка.

Благодарение на това се получава материал, който улавя въглерода за по-малко от един ден.

Предимството на този процес е, че се е намалило времето за производство и се използват евтини материали. Отпадъците от кафето са напълно достъпни, за разлика от други метали и скъпи органични химични вещества.

Този процес демонстрира техника за съхраняване на водород при криогенни температури. Изследователи вече са готови да разработят технологии за съхранение на водород в смляното кафе при по-малко екстремни температури.