В снежните планини на Швейцария водача на групата предупреди пътешествениците и търсачите на силни усещания, които бяха дошли до тук:

– Не трябва да говорите, докато се движим в планината.

– Какво ще стане ако говорим? Нима искате да кажете, че можем да настинем, като не си опазим гърлата? – попита един дебеланко.

Той бе убеден, че ще покори поне един връх, независимо от възраженията и съмненията на останалите в групата, с които бе дошъл.

– Много по-страшно е , – обади се всезнайкото на групата.

А водачът, който щеше да ги води  обясни спокойно, без никаква заплаха в гласа си:

– И най-малкото колебание във въздуха може да предизвика движение на снега, който повличайки голяма маса със себе си, ще ни бутне в пръстта.

– Кой би си помислил, че една дума или звук, може да предизвика такива ужасни последици? – въздъхна притеснено Горан.

Той бе най-възрастният в групата, но бе предприел това пътешествие, за да докаже на себе си и приятелите си, че в него има още живот.

– Моралното влияние на нашите думи също може да доведе до катастрофа, – намеси се в разговора Ченко.

– Необмислените думи, които ние леко хвърляме на вятъра, могат да задвижат нежелани действия и събития, потърпевши, от които можем да се окажем самите ние, – добави Симеон.

– Всеки ще отговаря за всяка дума, която е казал, – вдигна показалеца си нагоре Горан.- Страшно е да се помисли, когато пред нас застанат изречените думи, предизвикали нежелателни последствия.

– Някои ги наричат „празни думи“, – започна да разсъждава на глас Симеон.

– А кои думи са празни? – попита дебеланкото.

– Това са лекомислени, чернещи някого, нанасящи рани, изявяващи злорадство , когато видят, че някой е в беда, – отговори Симеон.

– Шегите и намеците също могат да погубят човека, – добави Ченко.

– Хайде, – каза водачът, – време е да тръгваме. И моля ви без никакви разговори.

Мъжете се приготвиха. Всеки бе се вглъбил в себе си, не толкова за „безшумната си разходка“ в снежната планина, а за тези необмислените и пуснати в яда думи, които тровят живота на всеки човек.

Дългото работно време и малкото количество сън в средна възраст, водят до здравословни проблеми на старини.

Експерти са установили, че работа повече от 50 часа на седмица съчетана с по-малко от 47 часа сън, водят до влошаване на здравето в напреднала възраст.

Подобна хипотеза е изказвана и по-рано, но официално потвърждение се е получило едва днес.

При експеримент учените анализирали здравето на три хиляди мъже занимаващи се с предприемачество.

Оказало се, че жизнеспособността, имунитета и психическото състояние били стабилни при мъже, които са спали не по-малко от 47 часа на седмица и не са извършвали прекалено много допълнителна работа.

В контролната група, където мъжете работели при напрегнат режим десетки години, здравето им било влошено, освен това страдала самооценката и психиката им.

За да помогнеш на хората, не е нужно да похарчиш милиони за благотворителност или да обиколиш целия свят, оказващ помощ на хора в неравностойно положение.

Доброто може да се прояви и в най-обикновените ежедневни дейности на човека. Много хора искат да помогнат на нуждаещите се, но не знаят как да го направят.

Група граждани в един град решиха да направи един необичаен експеримент. В най-оживеното място на града си поставиха табло, на което прикачиха множество едно доларови банкноти.

Най-отгоре на таблото поставиха надпис:

„Вземете колкото ви е нужно. Нямаме нищо против, ако искате да прикрепите още банкноти към таблото“

Наблизо поставиха камера, която заснемаше реакцията на минаващите от там. Някои взимаха по някой долар от дъската, но повечето закачаха там свои пари.

След 45 минути сумата се бе удвоила, а съвсем скоро след това цялото табло бе покрито с банкноти и нямаше вече място къде да се закачат нови.

Край таблото мина и един бездомник. Той не взе нищо. Един от групата, която провеждаше експеримента, отиде при клошара и го попита:

– Нима нямате ли нужда от пари? Видях, че не взехте нито една банкнота.

Бездомният човек му се усмихна и каза:

– Днес съм сит, а тези пари днес могат да послужат на други, които са в нужда. Не съм алчен. Радвам се, че такова нещо се случва в нашия град и това ми е достатъчно. Може би утре, когато наистина се нуждая и аз да се възползвам от тази помощ.

Край нас живеят много добри и отзивчиви хора. Не се съмнявайте в това, дори описаният случай да ви изглежда като приказка за нашата страна.

Знаете ли как се придвижват вълците?

Първите три вълка са стари и болни. Те вървят отпред и определят скоростта на групата.
Ако вървяха отзад, те щяха да изостанат и загинат.

След тях следват пет силни вълци. В центъра се движат останалите от групата, а в края петте най-силни вълка.

Последен върви водача, който контролира цялото стадо.

Такова придвижване, спомага най-старите и болните да не изостават и дава възможност да си помагат едни на други.

Германските власти са поставили началото на проект за изграждане на първото еко-селище в историята на страната. Строителството на населения пункт е по технология на Earthship, при която се подразбира почти 100% автономност при поддаване на енергийни ресурси отвън.

Селището е максимално екологично чисто. Това засяга, както процеса на създаването му, така и материалите, които се използват при строителството на селището.

Като строителни материали са използвани  вторични суровини, като например, остатъци от дървен материал, стари гуми, останали суровини от други строителни обекти и подобни такива.

От всичко това ентусиазирана група от строители ще построят няколко къщи за семействата, както и няколко търговски и складови сгради.

Селището ще има своя собствена инфраструктура, включително инфраструктура за ресурси. Потребността от вода ще бъде задоволена от кладенци и събиране на дъждовна вода в по-обемисти съдове.

Осветлението в сградите ще бъде естествено. Електроенергията ще се произвежда от слънчева светлина чрез използване на батерии, които са поставени около селището, както и с помощта на вятърни генератори.