Донка много се възхищаваше от сестра си. Искаше да бъда точно като нея. Харесваше ѝ как се облича. Колко бе отговорна за всичко. Как се контролираше във всяка една ситуация.

Донка тайно си мечтаеше:

– Само да порасна, тогава ще правя нещата, които тя прави.

Когато сестра ѝ излизаше с приятели, Донка бързо тичаше в стаята ѝ. Там обличаше дрехите ѝ, нахлузваше обувките ѝ и си представяше как прилича на по-голямата си сестра.

– Всичко върши без усилие, – завиждаше ѝ Донка.

Минаха години.

Донка вече не живееше с родителите и сестра си. Тя бе много далече от там, но въпреки всичко търсеше модели за подражание. Това бяха известни личности или артисти, които гледаше по филмите.

Каквато и маска да сложеше, никоя не ѝ пасваше. Дори сред съучениците си се отличаваше, макар да опитваше да се облича и да ходи като тях.

Един ден Донка прочете от Библията:

„Преди да те оформя в утробата, те познах, и преди да се родиш, те осветих“.

Тя уплашено затвори Книгата. Когато я отвори отново, попадна на същото място.

– Ти ли ми говориш, Господи? – попита плахо Донка.

– Да, – бе отговорът. – Избрах те. Сега бъди това, за което Съм те призовал.

Очите на Донка се напълниха със сълзи.

До сега, тя ясно не осъзнаваше, че е отделена.

Донка падна на колене:

– Татко мой, опитвах се бъда това, което не съм. Днес оставам всичко, което ми харесва в другите и желая да бъда това, за което Си ме създал. Помогни ми да ходя в призванието, което Си определил за моя живот.

Много хора изпълниха балната зала.

Празнуваха годишнина от създаването на благотворителна организация с нестопанска цел.

Бяха се събрали да почетат онези, които съдействаха за появата и развитието на тази организация.

Един от основателите сподели:

– Бяха дадени хиляди доброволчески часове и милиони средства, но ние не бихме успели без помощта на Бога.

Друг каза:

– Организацията процъфтя не благодарение на човешките усилия, а защото Бог се грижеше за нас.

Правилно е да отбелязваме постиженията си, но в същото време е нужно да отдаваме слава на Бога.

Успехите в живота ни са чрез Господа и за Негова прослава.

Дора бавно се изкачваше по изходната рампа на паркинга.

Късното връщане в къщи не бе в плановете ѝ, за това усещаше в себе си тревога.

Колата ѝ изглеждаше тиха и празна след шумния ден с внуците.

Дора запали двигателя. Потупа седалка до себе си и каза:

– Боже, ти ще се прибереш с мен в къщи. Не съм сама. Ти си с мен и ще ме отведеш безопасно у дома. Ти си моят Защитник, за това няма да се страхувам. Вярвам, че ще ме избавиш от всякакво зло.

Бог я успокои и всичките ѝ тревоги се стопиха.

Докато призоваваше Господа, Неговото присъствие изпълни цялата кола.

Тя караше по-бавно, тайно надявайки се, че пътуването няма да мине бързо, защото Неговото присъствие беше осезаемо.

Имаше чувство, че Той я държи за ръка.

Двамата говореха, смяха се и пееха през целия път.

– Как можах да натъпча толкова много от Бога в колата си? – питаше се тя.

Бог ще запълни всяко пространство, където е добре дошъл.

Той копнее да се доближи до нас и да изпълни живота ни със Себе Си.

Често в ежедневието се чувствайки сами, претоварени, уплашени, безпомощни или изгубени.

И все пак, Той винаги е с нас, обещавайки никога да не ни напусне или изостави.

Боли, когато те лъжат. Чувстваш се измамен дори като глупак.

Много пъти, когато сме мамени, чувстваме, че нещо не е наред или е твърде хубаво, за да е истина.

Когато игнорираме това чувство, ставаме жертва на измама.

Елена силно се влюби в един мъж. Когато се срещнаха, бързо станаха приятели.
Двамата прекарваха много време заедно. Наслаждаваха се взаимно на компанията си.

Елена бе неомъжена и когато го попита:

– А ти женен ли си?

Мъжът не я погледна в очите, преди да отговори:

– Не.

Нещо в Елена ѝ подсказа, че той я лъже, но го игнорира, защото много го харесваше. Искаше да продължи да се среща с него.

По-късно тя научи,че имал три деца. Беше съкрушена. Не защото бе влюбена, а защото много му вярваше.

Той бе предал доверието ѝ.

– Мислех, че сме приятели, – каза си Елена. – Не мога да повярвам, че позволих да бъда измамена, въпреки, че нещо ми подсказваше:“Тук нещата не са наред“.

За съжаление измамата е доста често срещано явление. Ние живеем в свят на измама.

Ако някога сте били измамени, приемете случилото се.

Колкото и да ни се иска, не можем да върнем времето назад, за да накараме нещата да се развият по различен начин.

Живот ни научи на някои трудни уроци.

Трябва да вземем наученото и да го приложим към бъдещи решения и взаимоотношения, за да не попаднем отново в същия капан.

Преди да решите какво ще правите, първо се помолете, за да разберете каква е Божията воля.

Позволете на Бог да ръководи вашите решения и следвайте ръководството и подтика на Светия Дух.

Нека Господ да направлява стъпките ви, защото Той вижда по-добре от нас.

Тодор гледаше крави и продаваше млякото им. Той беше чудесен баща и много се грижеше за семейството си.

Съпругата му почина от рак и го остави с двама малки сина.

По-големият син Румен бе упорит.Той не беше доволен от дисциплината в къщи и на седемнадесет години напусна дома си като каза на баща си:

– Никога няма да се върна.

Съкрушеният баща извика след сина си:

– Синко, ако някога се окажеш в трудна ситуация в живота си, просто се обади на баща си!

Това допълнително разгневи Румен:

– Аз съм достатъчно възрастен, за да се изправи пред всякакви житейски препятствия.

Мина време и се случи точно така, както бе предвидил Тодор.

След дълги години усилена молитва на бащата, Румен се помири с Христос и Му отдаде сърцето си.

През следващите десетилетия Господ често използваше Румен като проповедник на Евангелието.

Ако сте се сблъсквали с непреодолими препятствия в живота си или ако това се е случило с децата ви, Небесният Отец може да направи повече от всичко, което можете да поискате или да си помислите.

Просто Го призовете!