В чекмеджетата на стаята си Стоян държеше различни „боклуци“.

Един път се опита да ги очисти, но безпорядъкът си намери път обратно и се настани за дълго време.

Същото се случва и със срама.

Стоян се срамуваше за някои неща, които бе извършил.

Исус го освободи от него, но той отново се връщаше към стария начин на мислене. Предишните навици отново го оковаваха.

Когато Стоян бе освободен от срама му казаха:

– Свободен си. Исус плати висока цена за теб, собствената Си кръв.

– Как да живея свободно, аз все още помня това, което съм извършил? – наведе глава Стоян.

– Промени начина си на мислене чрез Божието Слово. Това ще даде отражение на твоите взаимоотношения и навици ти, – посъветваха го.

Стоян все още не бе убеден.

– Направи смела крачка напред, – насърчи го приятелят му Николай. – Прости си. Заглуши лъжите, които те държат в миналото. Предложи същата свобода на другите.

– Само Бог може, – въздъхна съкрушено Стоян. – Господи, дай ми смелост да пусна срама и да не позволявам отново той да се вкопчва в мен.

Петя отскоро бе станала майка. Животът ѝ се промени.

– Мечтите ми? – въздъхна един ден тя. – Сякаш са оставени са на рафта, забравени под

голям слой прах.

Приятелката ѝ Соня реши да я успокои:

– Може би по-късно.

– Или никога, – тъжно се усмихна Петя.

– Не бъди такава песимистка, – укори я Габи, – Бог не е забравил, какво е вложил в теб. Той ти е дал дете, цел и креативност.

– Мога ли да бъда едновременно майка и да мечтая? – попита отчаяно Петя.

– Мечтите ти не са заплаха за майчинството ти, те са отражение на пълният ти замисъл, – отговори Габи.

– Мечтай отново. Дори да е по- бавно, – насърчи я Соня. – Сега мечтите ти могат да изглеждат различно, но желанието в сърцето ти все още има значение.

Петя прибра ръцете си пред гърдите и се помоли:

– Господи, благодаря за мечтите, които Си вложил в мен. Покажи ми как да мечтая с Теб.

Като майка Мая вярваше, че да се грижи за себе си е доста егоистично.

– Истинската майка дава всичко от себе си, – казваше си тя.

С времето Мая научи:

– Грижата за себе си не е снизходителна, а е послушна.

Една по-възрастна жена я посъветва:

– Исус каза да обичаме другите, както себе си. Той никога не ни е молил да пренебрегваме нуждите си в името на жертва. Ако се изтощаваш по време на майчинството, ти не почиташ Бога и семейството си. Грижата за собственото здраве, душа и почивка е част от това, което Той ти е дал.

И Мая разбра:

– Всеки е важен за Господа, благополучието му също. Почивката не е лукс. Тя е необходимост.

Всяка жена трябва да се грижи за себе си. Така тя почита Бога, като се съобразява със собствените си нужди.

Грижата за себе си може да отразява Божията любов към семейството.

Катя и Веско пакетираха багажа си за преместване в новия си дом.

Внезапно Катя припадна.

Сърцето ѝ бе спряло.

Лекарите я съживиха, но състоянието ѝ до вечерта се влоши.

На Веско бе казано:

– Обадете се на останалите членове на семейството, за да се сбогуват с нея.

Цялото семейство се събра и започна да се моли отчаяно.

Катя официално бе починала, но Бог я върна към живот.

Той има цели, които не знаем. Не лекува всички, нито възкресява всеки, но ни дава едно превъзходно уверение:

„Аз съм възкресението и животът. Който вярва в мен, ако и да умре, ще живее“.

Всеки вярващ знае, че каквото и да му се случи, ще бъде с Господа.

Доктор Маринов караше по магистралата. Този ден му се стори прекалено дълъг, а той искаше час по-скоро да се прибере в къщи.

Беше горещо. Докторът бе уморен. Много колите бяха спрели. Имаше задръстване.

– Не искам да стоя на едно място, – мърмореше Маринов. – Не обичам да чакам. Като тръгна на някъде, където искам да бъда, ми трябва цяла вечност, за да стигна до там.

За да не чака Маринов сменяше лентите, заобикаляше по обиколни пътища, но чак след няколко неуспешни опита да се промъкне в задръстването се запита:

– Защо е това забавяне? Може Бог нарочно ме кара да чакам.

В мислите си Маринов се върна назад.

Имаше нов пациент точно преди края на смяната, което го забави с тридесет минути.

Точно по-това време се бе случил сериозен инцидент на главния път, бяха се блъснали няколко коли.

– Ами ако бях по това време на магистралата, – плесна се по челото Маринов. – Бързам, но нямам представа какво правя.

Чакането има смисъл.

Бог ви спира, за да ви подготви, запази или да ви научи на ценен урок.

За това бъдете търпеливи. Божието време е точно и най-добро.

Докато чакате, викайте към Господа за яснота, сила и устояване.