Досьо бе примрял от възторг:

– Боже мой. Чух френски, немски, словашки, гръцки, английски, ……. молитви да отекват в църква.

Така на родните си езици хората слушаха за Божията любов.

Красотата на събирането се увеличи още повече, когато хората осъзнаха, че това се случва на Петдесетница.

Не, това не беше първата такава след смъртта и възкресението на Исус.

Всичко се случваше в наши дни.

Чутото на Петдесетница, продължава да се споделя по целия свят и хората все още откликват с вяра.

Жителите на Вавилон, които говореха един език, пожелаха да си построят висока кула, за да си направят име. Бог обърка езиците им и ги разпръсна по цялата земя.

На Петдесетница хора от различни народи и езици чуха благата вест на собствения си език.

Бог им даде разбиране, вместо объркване. Той обърна това, което бе направил във Вавилон, за да бъдем днес Негови свидетели в Йерусалим, в цяла Юдея, Самария и до краищата на земята.

Нека подобно на първите вярващи в Исус на Петдесетница, да разказваме за Божията любов и посланието да бъде чуто на всеки език, говорещ се по света.

Спас бе смутен. За първи път виждаше човек, от чиято вяра се възхищаваше, да се отказва от нея.

Това силно го разтърси.

– Ако човекът, който беше оформил моето разбиране за Бог, можеше да се отвърнат от Него, какво означава това за мен? – питаше се Спас.

Той крачеше нервно из стаята:

– Това обезсмисляше ли всичко, на което ме е учил? Трябваше ли да захвърля истината, която бях научил чрез него?

Спас бе обезпокоен.

– Не, – тръсна глава той, – дори в неговата съкрушеност Бог работи. Той е знаел, че той ще падне и въпреки това го е използвал. Поставял е истината в устните му. Посявал е семена, както и в мен, чрез него. И това е така, защото Божията сила е по-голяма от човешкия провал.

Това е Бог, на Когото служим. Той води битките и се бори за нас.

Дори когато не виждаме самата битка, която Бог води и обстоятелствата изглеждат странни или безнадеждни, Той все още контролира нещата.

Павел се усмихна и попита:

– Какво ви идва на ум, когато чуете думата „наследство“?

– Какво друго освен пари, собственост, инвестиции, – бързо реагира Гошо.

– Еврейската дума“нахала“, превеждана като „наследство“ има много по-богато значение, – поклати глава Павел. – В еврейски смисъл тази дума обхваща земя и териториални владения, семейно наследство, духовно наследство и дори божествена благословия. Бог не ни призовава да оставим само финансови активи на бъдещите поколения, въпреки че и това е необходимо……

– Какво всъщност Бог ни призовава да оставим като наследство? – повдигна вежди въпросително Васко.

– То включва вяра, мъдрост, характер и материално осигуряване, – поясни Павел.

– Това си е точно така, – съгласи се Филип. – Погледнете, 70% от богатите семейства губят богатството си до второто поколение, а 90% го губят до третото. Защо става така?

– Ако няма мъдрост, която да управлява парите, характер, който да ги стопанисва и цел, която да ги насочва води до разрушение и унищожаване, – отговори Валери.

– Вярно е, – съгласи се Митко. – Наследството не е само това, което оставяме след себе си, но и какви ще станат нашите потомци с това, което сме инвестирали в тях.

– Божието желание не е само да прехвърлим финансовите си активи на следващото поколение, но и да предадем нашата вяра, ценности, мъдрост и нашия характер, – допълни Павел. – Пълното наследство отразява Божията щедрост към нас. Господ ни дава не само материални благословения, но и мъдрост, идентичност и цел.

Беше хладен, но свеж ноември. Дарина стоеше в общежитието. Бе тиха,тъжна и развълнувана.

Готова, но не съвсем. Тя бе на ръба на сълзите, възможностите и страха.

Дарина бе решила това седмица по-рано, но не бе си го признала.

Момчето, с което се срещаше от две години, не бе много добро.

Връзката им в началото бе сладка, но вече се бе вкиснала.

Дарина се прибра в къщи, за да се освободи от нещата.

За да е сигурна, че се е освободила, свали всички снимките с него от стената, но не всичко можеше да игнорира в сърцето си.

Това не променяше факта. Освобождаването е стъпка на вяра и смелост, когато стъпваш в неизвестното, оставяйки това, което бе до болка познато.

Мнозина си мислеха:

– Тя е луда да остави това момче.

Но Дарина бе благодарна:

– Можах да погледна всички в очите, да се сбогувам с техните мнения и очаквания за мен.

Този истинския, за когото се ожени по-късно, дойде след освобождението.

Бог използва болката за промяна, растеж за зрялост, трудните неща за по-велики.

В един сезон дърво може да изглежда празно и безплодно, но това просто прави място за нови цветове.

Михаил бе седнал до баща си. Двамата разговаряха.

– Татко, нали Юда е прекарал три години с Исус. Той е видял как изцерява и възкресява мъртви. Слушал бе думите Му. Защо го предаде?

– Може би заради собствената си зависимост, – тъжно каза бащата.

– Зависимост? – повдигна вежди учудено Михаил.

– Склонност, която никога не е успял да надмогне.

– Какво не е могъл да надмогне? – продължи да пита Михаил.

– Юда е отговарял за касата с пари и е било известно сред учениците, че Юда често крадял по малко от ковчежето, което било предвидено за споделяне, – обясни бащата.

– Защо не е отнесъл тази си слабост при Исус? – последва нов въпрос.

– Защото Юда се е доверявал на това, което вижда, а не е ходил с вяра. Всяка зависимост подтиква към грешни избори, от които човек после се срамува, а това води само до съжаление и чувство за вина.

– И сатана веднага ще се възползва, – усмихна се Михаил.

– По-добре направи правилния избор, а не като Юда, – посъветва го баща му. – Отиди при Исус. Помоли Го за прошка и сила. И ще се удивиш как това ще промени края на твоята история!