Тодор бе израснал в църква. Той знаеше правилните отговори и библейските стихове. Как да се усмихне и да добави:

– Добре съм.

Но нищо от това не бе проникнало в сърцето му.

С напредването на възрастта, купоните, алкохола, наркотиците и клубовете изпълниха живота му.

Беше радостен, когато му обръщаха внимание и от това му се покачваше адреналина.

Една нощ нещата отидоха твърде далеч. Тодор бе предозирал.

Лежеше и усещаше как живота му си отива.

Тогава извика към Бога:

– Господи, не ме оставай да умра.

И Бог го послуша.

Този момент стана начало на нов живот.

Не просто по-чист, а преобразен.

Днес Тодор е лидер и баща, който следва Господа.

Същите уста, които някога са лъгали и проклинали, сега говореха истина и благославяха.

Марин бе безработен и търсеше активно работа.

В тези дни попадна на семинар за безработицата.

Всички участващи в това събиране бяха помолени:

– Напишете си речите за пенсиониране.

– Но ние търсим работа и сме далече от пенсионна възраст, – възрази някой.

– Речта ви няма да има нищо общо с работата ви, – каза водещата, – но тя не е център на живота ви. Навярно скърбите, че сте загубили работата си, но животът ви е много повече от това да сте заети.

Дори във време на загуба и тревожност, породени от безработицата, е полезно да размишляваме над примери, които ни насочват към истинско удовлетворение, което може да се намери само в Бога.

Как стана, никой не разбра, но днес в парка се срещнаха няколко майки, които имаха деца в предучилищна възраст.

Всяка имаше какво да сподели.

– Моя не можах да го науча да си събира играчките. Все трябва да вървя след него, – оплака се една от майките.

– Я моята все си бърка в носа, – въздъхна друга. – Не можах да я отуча от това.

Оплакванията бяха безкрайни.

Млада жена, която седеше отстрани, ги слушаше внимателно. Тя нямаше техния опит, защото още не бе омъжена.

Изведнъж неволно се намеси в разговорът им:

– Знаете ли за какво ми говори всичко, което чувам от вас?

Една част от жените махнаха с ръка, дори една ядно каза:

– Какво разбираш ти? Навярно още нямаш деца.

Младата жена не се обиди, а добави:

– Всека от вас ми прилича на празна кутия от сок, която се нуждае да се напълни.

Жените се намръщиха. Бяха готови да я натупат, но нещо ги спря.

А тя продължи:

– Вие се нуждаете от Източника на жива вода, Който може да ви изпълни напълно.

– И къде е този източник на вода? – попита една от жените иронично.

– Не къде е, а кой е Той, – усмихна се младата жена. – Всяка от вас се нуждае от Исус Христос, Източника на живата вода.

Жените се спогледаха. Искаше им се веднага да попитат и разберат.

Кой е този Исус Христос и как Той може да им помогне в ежедневието с децата им?

Симо навлезе в определена възраст. Зрението му отслабна и той трябваше да сложи очила, за да може да чете.

Симо установи следното:

– Гледането през тези лещи е ясно, но само ако са чисти.

Той се усмихна:

– Същото важи и за мен като баща. Бог ме е поставил като „леща“, през която децата ми разбират, кой е Той. Ако тази „леща“ е мръсна, груба, липсваща или непоследователна, те ще се затруднят да видят ясно своя Небесен Отец. Бог иска от мен да бъда едновременно баща и татко.

Симо се замисли, а после продължи с разсъжденията си:

– Като баща, аз дисциплинирам и налагам правилата, а като татко трябва да проявявам благодат и нежност.

Симо се почеса по главата и се запита:

– Ако децата ми преценяват кой е Бог, като гледат как реагирам в живота им, какво биха видели? Осигурявам ли им присъствието, защитата и осигуряването, от които се нуждаят, за да имат правилна представа за това кой е Господ? Явно се нуждая от Неговата помощ.

Симо падна на колене и се помоли:

– Небесни Отче, благодаря Ти, че си едновременно мой Баща и мой Татко. Помогни ми да отразявам както Твоето ръководство, така и Твоята любов към децата си днес.

Кирил се бе свил ниско в окопа. Падащите снаряди разтърсваха земята.

Изведнъж настъпи тишина.

Кирил извади Библията, която някой му бе дал и започна да чете.

– Чувствам топлина в себе си, когато чета тази Книга, – каза си той.

Той осъзна, че Бог бе дошъл при него, грешника, когато бе на 57 годишна възраст.

– Никога не съм изпитвал нещо подобно в живота си, – усмихна се Кирил.

Това е графична картина на Божието сърце за изгубените хора.

Божията природа не се е променила.

Нашият Пастир е решен да спаси и възстанови всеки един от нас лично, дори от най-лошите места, на които животът може да ни захвърли.

Каквито и да са обстоятелствата ви днес, Бог е тук, за да ви търси, намира и да се грижи за вас.