В една текстилна фабрика се виждаше плакат на който пишеше:

„Когато конецът ви се заплете, извикайте бригадира“.

Ана бе от новите, които скоро постъпиха на работа в тази фабрика.

Нишката ѝ се оплете и тя си каза:

– Какво толкова? Ще се оправя и сама.

Опита се, но положението стана още по-лошо.

Накрая се обади на бригадира ,като му каза:

– Направих най-доброто, което можех.

– Не, не си го направила, – скара ѝ се бригадира. – За да направиш най-доброто, трябваше да ми се обадиш.

Какво се случва, когато обстоятелствата или проблемите ни излязат извън нашия контрол?

Когато опитаме сами да оправим бъркотията само влошаваме нещата.

Често зацикляме в религиозността си и се движим по течението. Четем Библията си, молим се, посещаваме църква в неделя и може би домашна група като рутинни ритуали, но когато дойдат проблемите и сме разтърсени от тях, е време да погледнем към Бога Създателя.

Не бива да бъркаме дърветата с гората.

Затова нека, когато се сблъскаме с трудна ситуация или проблем, да повдигнем поглед отвъд второстепенните неща към единствения истински Бог, който е готов да помогне.

Всички други неща, които правим, са просто средства или дисциплини, за да се доближим до Господа, но те никога не са били предназначени да заменят Бога.

Михаил намали светлината в стаята и пусна лека приятна музика, за да премахне напрежението между себе си и съпругата си Лени.

– Трябва да го направим. Раждаемостта в страната спада. Необходимо е да дадем своя принос за увеличението ѝ.

Лени мълчеше и недоволно клатеше глава.

– Знам, че това е жертва и за двамата, – настойчиво продължи Михаил, – но намаляващата раждаемост ще доведе до недостиг на работна ръка и икономически напрежения. Съдбата на цивилизацията зависи и от нас.

Обещаваха увеличаване на парите за раждане, майчинство и детските добавки, но кой знае кога щеше да стане това. Сега нямаше достатъчно пари. Политиците едва скалъпиха тазгодишния бюджет.

Михаил не се отказваше лесно и продължаваше да обяснява и насърчава жена си:

– В намаляващата раждаемост виждам спешна нужда. Трябва да ѝ се обърне възможно най-голямо внимание и това да се прави по-често, а не от време на време.

– О, не днес, – изпъшка Лени, – боли ме главата.

Михаил възмутен напусна стаята.

Той толкова много се стараеше да не се заличи и изчезне човечеството, че бе взел при сърце идеята да има поне едно дете.

Жельо разсъждаваше на глас:

– На гроба на Исус бил отвален голям камък. Съботното мълчание даде повече въпроси, отколкото отговори. Учениците можеха само да скърбят и да чакат.

– Не съм привърженик на чакането, – въздъхна тежко Таньо. – Винаги държа да идвам навреме и да спазвам графика. Но честно казано и аз един път накарах да ме чакат.

– На всеки може да се случи, – повдигна рамене Жельо.

– Дъщеря ми участваше в научен семинар и трябваше да я взема, когато свърши, но загубих представа за времето и закъснях.

– Не ти е било добре, – съчувствено каза Таньо.

– Сърцето ми се сви. Силно натиснах педала на газта, а тя търпеливо ме бе чакала, докато баща ѝ престъпник най-накрая пристигна. Чувствах се ужасно, а дъщеря ми е имала усещането, че е изоставена.

– Така са се чувствали и учениците във събота през Страстната седмица, – направи асоциация Таньо. – Всичките им надежди и мечти били попарени, а сърцата им натежали от скръб и чувство на изоставеност.

– Все пак, през тази празнота и чакане Бог може да извърши най-великото Си дело, – отбеляза Жельо.

– Вероятно са изглеждали цяла вечност онези дълги часове на съботно мълчание, – леко се усмихна Таньо.

– Но в очакването можем да сме сигурни, че Бог работи, – твърдо заяви Жельо.

– Той ни кани да чакаме с Него и за Него, защото запечатана гробница не може да спре нашия Спасител, – възторжено обяви Таньо.

Мирослав бе напрегнат. Той попита, страхувайки се да изглежда глупав в очите на приятелите си:

– Какво е правел Исус в сряда по време на Страстната седмица?

– Това не е точно указано, – наклони глава на една страна Калоян, – но по някои улики можем да разберем какво вероятно се е случило.

– Някои я наричат „шпионска сряда“, – усмихна се Калин, – защото това може да е денят, в който Юда е предал Исус на религиозните водачи.

– Възможно е тогава Исус да е бил във Витания, – повдигна вежди Методи, – където е бил помазан със скъп парфюм от жена в дома на Симон Прокажения.

– Каквото и да си говорим, това е бил един спокоен ден за Исус, – сподели Стефан. -Време за почивка пред преди кулминационното предизвикателство от четвъртък и петък. Ден за подготовка.

– Явно Срядата е била затишие пред буря, – констатира Филип.

Група младежи използваха затоплянето на времето, за да се съберат и побеседват.

Вальо бе възторжен:

– Исус дойде да победи врага чрез страдание на кръста, а не чрез отмъщение върху тези, които Го измъчваха. Така това насилствено действие предизвика промяна чрез Божията любов и прошка в Исус.

– Така е, – съгласи се Бисер, – Господната милост може да превърне насилието във вяра в Него.

– Да, – поклати глава Стефан, – Исус на кръста остана непоколебим в името на онези, които „не знаеха какво вършат“. Спасението в страданието е Божи дар за всички, които вярват.

– Понякога нашето страдание или това на някой друг изглежда несправедливо или ненужно, – сбърчи нос Атанас.

– Ако е така, чрез вяра потърсете да видите по-голямата история на Христовото спасение в действие в други нуждаещи се души, – плесна с ръце Бисер.

Сашо със своите сравнения не устоя и се обади:

– Господ Исус не губи от болката. Точно както съвременната технология генерира електричество от рециклирани отпадъци от сметищата, така и Божията удивителна благодат може да спаси души, заровени в боклука от изгубена любов.

Михаил умислено добави:

– Вместо да се гледа на несправедливостта като на поредното ненужно престъпление, …. забележете, Светият Дух я използва, за да оправдае онези, които са отделени от Бог в техния грях. За това нашето дълготърпение дава възможност на Духа да привлече изгубени души към Исус.

– Страданието е платното, върху което Христос гравира Своята вечна покана да бъдем с Него, – заключи Вальо.