Въздухът при различни температури може да се задържи различни количества пара. По време на охлаждането му, парата се кондензира във вода.

Температурата, при която това се случи, се нарича точката на оросяване.

Росата, която се вижда сутрин по тревата и цветята, мъглата, която се стеле над реката и се кълби над низините, възниква при хладна вечер или нощ от атмосферната влага. Колкото е по-голяма влажността на въздуха, толкова повече, при висока температура става кондензация. Даже в баня, където температурата е 80 ° С, стените стават мокри.

При повишаване на влажността в затвореното пространство 100% може да се получи кондензирана, течна вода при всяка температура.

За целта намерете естествена падина с диаметър около метър, а на дълбочина 50 см., обрасла с треви и ниски храсти. Ако нямате такова място наблизо, можете да изкопаете яма, а на дъното ѝ да нахвърляте свежа трева и скоро отрязани клонки.

Ямата покрийте с найлон, застъпвайки, краищата му с камъни. По средата на найлона поставете още един камък, а на дъното на ямата нека да има някакъв съд.

Почвата, колкото и суха да е, винаги съдържа погълната влага, а зелените растения интензивно изпаряват вода, даже при много сух климат.

Водната пара няма къде да отиде в затворено пространство. Тя бързо насища въздуха и започва да пада като капчици роса. Малките капчици се обединяват и попадат в съда.

Такъв „източник“ може да даде около половин литър вода. Не е много, но може да утоли жаждата на човек в критично положение.

Има и един „походен“ вариант, който не се нуждае от предварителна подготовка. Съберете няколко току що откъснати клони от дърво или храст. Поставете ги в найлонова торба и я завържете здраво. Отдолу окачете чаша, в която да се стича чистата вода.

В Чикаго се е състояла презентация на уникален куфар. Той може не само да се движи сам за сметка на вградения в конструкцията мотор, но може да превози на малко разстояние и собственика си.

На такъв куфар можеш бързо да се придвижиш до някой от терминалите на летището.

Създателите на куфара казват, че не са си поставили за цел, да накарат хората да станат по-мързеливи. Според тях това устройство не е за лентяи, а за тези, които ценят времето си и искат ефективно да го използват.

За сметка на вградения си мотор куфарът развива скорост 12 км/ч. В него е поставен и акумулатор, който ако е напълно зареден може да измине 12 километра.

Придвижване на такъв куфар могат да правят хора с тегло до 117 килограма.

Американски учени са установили, че домашните любимци защитават децата от различни заболявания.

Учените събрали група от 400 деца. На родителите им било поръчано да водят дневник за самочувствието на участващите в експеримента деца за дълъг период от време.

Експертите анализирали резултатите и заключили, че децата, в чийто семейства отглеждат домашни любимци, са по-малко податливи на заболявания на дихателните пътища.

Според учените, редовният контакт с домашните любимци подобрява имунната система на децата.

Жените по целия свят, както кльощавите, така и тези с по-пищни форми, искат да изглеждат универсално изящно, стилно и ефектно.

Нека да се разберем, има ли в съвременната мода изящна и в същото време практична и удобна рокля? Такава рокля, която може да се облече на парти, в института, на работата или просто на разходка?

Не съм фантазьорка, нито изобретател.

Въпреки всичко такава дреха съществува! Тази рокля е в стил A-Line. Тя е равномерно разширяваща се надолу. Формата ѝ наподобява буквата „А“. Разработена е  от Кристиян Диор през 1955 г. Тази форма е адаптация на рокля трапец на Кристобал Баленсиага. На модните подиуми A-Line е била въведена след смъртта на Диор.

Триумфалното завръщане на рокля A-Line, е невъзможно да не се забележи и в наше време.
Много почитателки на модата са забелязали нейните преимущества и универсалност.

Рокля с такава кройка, перфектно скрива всички недостатъци на женската фигура и по-добре подчертава  достойнствата ѝ.

Девойка в такава роля, ще бъде неотразима.

Бързо и своевременно  можем да съберем реколтата, ако имаме голямо количество техника, добро снабдяване със запасни части, горивни и смазочни материали и обезателно наличие на добро и без дъжд време. Всичко това едновременно не се случва.

Учените от Воронеж са измислили какво да правят в такава печална ситуация. Те предлагат класовете да се обработят с ПВА лепило. Това предотвратява падането на зърната от класовете и намалява загубите на зърно.

Всичко това трябва да се направи, когато класовете влязат във фаза „восъчна зрялост“ – зърното е почти узряло, но все още не се рони.

Откъде да се вземе допълнителна техника и гориво за тази процедура, ако и двете не достигат, не е ясно.

Разбира се, трябва да се погрижим да отлепим зърната.

Изобретателите казват, че „за унищожаването на лепилото зърната трябва да бъдат подложени на силните удари вършеещите барабани в комбайните.

Колкото и странно да звучи всичко по-горе, за това е получен патент.