Веднъж Хайдн дирижирал оркестър в Лондон. Той знаел, че много англичани понякога ходят на концерти, не да слушат музика за удоволствие, а по-скоро по традиция.

Някои лондонски посетители придобили навика да заспиват в удобните си кресла по време на изпълнението.

Хайдн искал за него да направят изключение. Това безразличие на публиката раздразнило композитора и той решил да си отмъсти по остроумен начин.

Специално за лондончани Хайдн написал нова симфония.

В най-критичния момент, когато публиката започвала да заспива, се раздавал гръмотевичен удар от голям барабан. И всеки път, когато слушателите се успокоявали и отново се готвели да заспят, се раздавали мощни удари по барабаните.

Оттогава тази симфония се нарича „Симфония с удари на тимпани“ или „Изненада“.

Бе събота. Сутринта Радой се разхождаше, както обикновено. Той пресече реката и на брега видя един мръсен вързоп.

– Колко странен денк, – каза си той, – вчера тук го нямаше.

Изведнъж мръсната бохча се размърда. Страхувайки се, Радой отстъпи назад:

– Ами ако това е някое опасно животно, – потръпна младият човек.

Радой бавно започна да се придвижва към увитото в бохчата същество.

Когато рязко отвори кърпата, той бе шокиран. В нея се оказа …

– Дете, – извика изненадано Радой.

Малкото момиченце изглеждаше скоро родено, пъпната връв все още висеше от корема му.

Радой грабна детето се отправи към най-близката болница. Там оказаха необходимата помощ на новороденото.

Нямаше никаква информация за родителите, нито кои са, нито защо са постъпили така.

Младият мъж почувства особена връзка с намереното бебе и реши:

– Ще я осиновя и ще се грижа за нея, като за родна дъщеря. Ще ѝ дам това, което тя несъмнено заслужава.

Семейството на Радой го подкрепи:

– Това е чудесно.

– Правилно си решил ….

– Никога не съм се чувствал така щастлив, – каза Радой. – Моята дъщеря се появи точно на време, на нужното място.

Животът на това малко момиченце бе започнал ужасно. На никому не пожелавам това. Но щастливата случайност събра новороденото с Радой и той стана щастлив баща.

Няма значение, кой го бе отхвърлил, важното е, че то намери грижлив и верен баща.

Можем леко и бързо да почистим дома си, като приложим минимум време и усилия, използвайки прости домашни средства. За целта е нужно да запомним по някоя хитрост.

Как да се избавим от петната на дивана?

Смесете една супена лъжица сода, 1/3 чаша оцет, топла, но не гореща вода, една супена лъжица прах за пране. Тази смес ще премахне петното.

Содата може да помогне за освежаването. Поръсете тънък слой от нея върху сухата тапицерия и оставете така дивана за няколко часа.

След това минете по дивана с прахосмукачка.

Голям част от времето си Рабия прекарвал в дома си, молейки се.

Един ден до прозореца на дома му дошъл един от приятелите му и извикал:

– Рабия, излез, погледни красотата на природата!

Зад затворените прозорци се дочул отговор:

– По-добре ела тук и виж красотата на Твореца.

Когато си уплашен до смърт и уязвим, не знаеш къде отиваш, не знаеш колко време ще отнеме това, нямаш представа какво ще се случи, когато отидеш там, какво правиш?

Пътят към чудо често минава през несигурна територия.

Библията илюстрира подобен случай: „Тогава Господното слово дойде към него( Илия) и рече: Стани, иди в Сарепта Сидонска и седи там; ето, заповядах на една вдовица там, да те храни.  Така че Илия отиде в Сарепта“.

Бог каза на Илия, да измине повече от 100 мили по време на суша през опасна територия, където всеки знае кой е. Тогава цар Ахав даваше награда за главата му.

Когато Илия най-накрая отиде до Сарепта, той се запознава с една бедна вдовица, която щеше да го храни. Но как би могла тя да му помогне да го защитава или да го предпази в един езически град, пълен с хора, които не биха се поколебали да го убият?

Чудесата не се случват, когато нещата са ни удобни. Те стават, когато нещата са неблагоприятни.

Илия не изропта:

– Боже, има три неща, които не са наред в този план. Първо, изпращаш ме в грешната посока. Второ, на неправилно място. И трето, там няма кой да ме защитава.

Илия просто се подчини.

Божият път за чудо често ни отвежда през несигурна територия, защото това ни принуждава да зависи от Него.

Чудесата никога не се случват в зоната на комфорт, когато всичко е приятно и удобно. Ние не се нуждаем от чудо, когато всичко е уредено в живота ни. Искаме чудо, когато сме на ръба, когато сме уплашени до смърт, когато сме несигурни, когато можем да пострадаме.

Сега вие сте на такова място, когато нещата не се развиват по най-добрия начин – финансово, емоционално, човешките взаимоотношения? Малко сте нервни, чувствате се на ръба и сте малко несигурни.

Поздравления. Вие сте на пътя към чудото!