Когато човек реши да учи английски език се сблъсква с факта, че повечето думи не се четат така, както са написани.

При много от тях разликата се обяснява с така нареченото отклонение на гласните, произхождащо от 14-16 век, когато много гласни се изменили в речта на англичанина.

Например думата „time“ се четяла „тим“, а сега „тайм“; думата „moon“ еволюирала от „моон“ в „мун“.

Объркването се усложнява от факта, че един звук в някои думи се променя, докато в други остава същия – сравнете „bear“ и „meat“.

По същото време се е разпространила и печатната преса благодарение, на която се е запазил начина на писане на думите, за това речевите изменение не са могли да повлияят на текста.

Какво означава това?

Ако сте решили да прочетете една малка книга за един ден, ще го направите за този период от време.

Можете да извършвате една и съща работа цял ден, а може 10 и повече, но в такъв случай, трябва да определите период от време, за извършване на всяка отделна дейност.

След като започнете да използвате определени срокове за различни дейности, ефективността ви ще се увеличи най-малко два пъти.

А това означава, че направеното и времето ще станат два пъти повече.

Американският физик и компютърен специалист Дъглас Хофштадтер, разсъждавайки върху трудността в планирането и оценката за временно изпълнение на задачите, формулирал рекурсивен принцип.

Той е известен като закон на Хофштадтер и гласи:

„Всяка работа винаги отнема повече време от очакваното, дори и да се вземе под внимание закона на Хофштадтер“.

Юношата държеше в ръце кръгла, румена, пълна със сладост ябълка.

– Яж, – казал Духът. – Това е ябълката на Живота.

– Не го искам, – казал юношата и отхвърлил ябълката далече от себе си. – Искам успех, слава, богатство, власт, ….

– Тогава да вървим, – казал Духът.

Те вървели ръка за ръка по стръмните скалисти пътеки.

Слънцето ги изгаряло, дъжд ги мокрел. Мъгли обвивали планините и валял сняг, толкова прекрасен и коварно мек, той скривал пътя, по който се изкачвали към върха.

Бързо летяло времето и златните къдрици на юношата придобили бялата окраска на снега.

Неговата снага се прегърбила от вечното катерене към върха, ръцете му отслабнали, а гласът му станал висок и треперещ.

Духът не се изменил. На неговото лице била винаги непроницаемата усмивка на мъдростта.

Най-накрая стигнали върха.

Старецът, който някога бил юноша, казал, обръщайки се към Духа:

– Дай ми ябълката на Успеха. Стигнах върха, на който тя расте. Полага ми се. Тя ми принадлежи. Побързай, защото странна мъгла замъглява очите ми.

Духът му подал ябълка, която била кръгла, червена и прекрасна на вид.

Старецът отхапал от нея и усетил, че вътре е гнила. Изведнъж тя се превърнала в прах.

– Какво е това? – попитал той.

– Някога това бе ябълката на Живота, – казал Духът. – Сега това е ябълка на Успеха.

Много любители на тениса твърдят, че „тенисът е шахмат, но не на дъска, а на корт“.

В тениса е нужно да вземат решения максимално бързо. Необходимо е да се мисли няколко хода напред.

Да се предвидят действията на противника, за да се развие тактика и стратегия на играта.

Интересното е, че често можеш да срещнеш човек, който се увлича по шахмата и тениса по едно и също време.