Спортният лагер се намирал на 160 километра от Ню Йорк.

Боксьорите живеели там под строг контрол. Те общували само с треньора си. За нарушаване на режима спортиста се дисквалифицирал.

Но любовта за Марсел била по-важна. Един ден след пристигането на Едит Пиаф в САЩ изненадан шофьорът я закарал до пустинно място в страни от пътя, където след известно време спря Марсел с колата си.

След това двамата потеглили заедно. Марсел бил на волана, а тя в багажника.

В спортния лагер на всеки спортист била предоставена отделна къща, но да заведе Едит там, било много опасно за Марсел.

Той я настанил в празно помещение, където тя прекарала следващите 10 дни. Щорите били свалени, нямало топла вода, имала на разположение само вода и сандвичи, но през тези дни Едит Пиаф била щастлива.

Някои метали като сребро и мед имат очистващо действие. Техните йони могат да убиват бактерии и други микроорганизми, чрез изменение свойствата на протеините и разрушаване на клетките им.

Именно за това се използват посребрени отвътре съдове за запазване и транспортиране на питейна вода.

Дръжката на врата, изработена от месинг – сплав от мед и цинк,  дори на обществени места бързо се самопочиства, а върху стоманените дръжки има голяма концентрация на бактерии.

Учени от Корнелския университет в САЩ са заявили, че централните и най-ярките пръстени на Сатурн, са много по-леки, отколкото се е смятало до сега.

Такива изводи са направени след изследване на фотографиите на космическия обект, направени през 2007 г. от сондата „Касини“.

Според учените, поради оптична илюзия непрозрачните светли пръстени изглеждат по-масивни, но те съдържат три пъти по-малко материя, отколкото се е смятало до сега.

Този ефект експерти сравняват с гъста мъгла в ливада, която изглежда, като че ли по-плътна от водата в басейн.

Новите данни са важни за науката, тъй като по-точната стойност на теглото на пръстените на Сатурн може да хвърли светлина върху историята на техния произход, което ще помогне да се прецени колко ще оцелеят тези пръстени.

Както знаете, те постепенно се поглъщат от Сатурн.

Относно хигиената нещата стоят доста сложно.

Например, астронавтите трябва да използват специален шампоан, но с него трябва да бъдат много внимателни, в противен случай всичко ще се разлети из кораба.

В космическата станция е много чисто, нищо не се цапа. Обувките остават чисти, а дрехите започват да миришат след известно време.

В космическата станция няма къде да се пере, но периодично към нея се скачват товарни кораби, които доставят от Земята храна, вода и други необходими неща.

В тези товарни кораби астронавтите натоварват мръсните си дрехи и боклука, които по-късно се изгарят заедно с кораба в атмосферата.

Оказва се, че предварително са се опитвали да определят бременността още в Древен Египет.

Първите сведения за това историците са получили от папируса Карлсберг, който е наречен на отдела на Египетския институт в Дания, където той се съхранява. Предполага се, че това е копие на незапазен документ, създаден 500 години преди това.

В папируса става дума за методи за диагностика и лечение на различни заболявания. Интересен е следния пасаж от ръкописа:

„Друг начин да се разбере, дали една жена е бременна. Вземете два отделни съда. В единия поставете зърна от ечемик, а в другия зърна от пшеница. Прибавете в двата съда фурми и пясък и ежедневно поливайте семената с урина от жената. Ако и в двата съда поникнат семената, жената е бременна. Ако поникне само ечемика ще бъде момче, а ако това стане с пшеницата – момиче. Ако семената не покълнат, раждане не чакай“.

Ролята на фурмите и пясъка тук не е много ясна. Специалистите предполагат, че фурмите служат за тор на покълващите семена, а пясъкът поддържа влажността.

През 1934 г. немски ботаник Валтер Хофман направил следния експеримент. Той взел шест саксии с пръст. В три от тях посадил ечемик, а в другите три пшеница. Две от саксиите поливал редовно с урината от бременна жена, две – от не бременна жена, а останалите две с обикновена вода.

Там, където поливал с вода, семената израснали след 6-7 дни. В съдовете  с урина от не бременна жена поникнали след 10-14 дни, но кълновете били слаби и след месец загинали. А тези семена поливани с урина от бременна жена, бързо поникнали и развили здрави растения.

Учените предполагат, че предсказанието относно пола на детето е плод на суеверие, защото само в 50% от случаите е имало съвпадение.

Предполага се, че бързото развитие на зърната се дължина хормони: гонадотропин, фолликулин и прегнандиол.  В края на краищата, всички живи организми на Земята са свързани по родство и човешките хормони може би по някакъв начин действат върху растенията.