Нови изследвания показват, че синдромът на прегаряне по време на работа може да бъде причинено от несъответствие между вътрешни нужди и спецификата на работата.

Например, един приятелски настроен счетоводител жена, обичаща да общува с хора, имат малък шанс това да направи това с колегите или клиентите си.

Този вид несъответствие, между изискванията на работното място и социалната необходимост, прави човек по-склонни към емоционално прегаряне.

Под дългосрочно прегряване се разбира реакцията на хроничните емоционални и междуличностни стресови фактори на работното място.

Учените са установили, че за да се предотврати „изгарянето“, важно е да има съгласуваност между нуждите в два основни аспекта на работата: нуждата от вниманието от страна на другите и способността да поеме отговорност за други хора.

Шизофренията е едно от най-сериозните хронични и психични заболяване.

Хората чуват гласове, виждат халюцинации, страдат от параноя и правят усилия да се съсредоточат.

Нови изследвания показват, че редовната физическа активност може да помогне за облекчаване на някои от тези симптоми.

Изследователи от Университета на Манчестър анализирали научната литература и идентифицирали 10 независими клинични проучвания, включващи 385 пациенти с шизофрения.

Те сравнявали участниците, които са били ангажирани в някаква физическа дейност, като аеробика, джогинг, колоездене, и интерактивни видео игри.

Изследователите разбрали, че след 12 седмици активна физическа дейност, аеробните когнитивни функции  са подобрени.

Много от пациентите с шизофрения имат проблеми с вниманието, паметта и други аспекти на когнитивната функция, която намалява способността им да функционират в реалния свят, обаче, аеробните упражнения подобрява състоянието им.

Колкото повече са физическите упражнения, толкова повече ще се подобри работата на мозъка.

„Защото, ако и да не цъфти смоковницата, нито да има плод по лозите, трудът на маслината да се осуети и нивите да не дадат храна, стадото да се отсече от оградата, и да няма говеда в оборите, пак аз ще се веселя в Господа, ще се радвам в Бога на спасението си“.

Обърнете внимание тук на бедственото положение и героичната вяра, за която става въпрос.

Все едно човек си казва: „Въпреки, че бях доведен до крайност и не зная от къде да намерят необходимия хляб за храна, оглеждам се и виждам пустота и разорение около себе си, където по рано бе препълнена чашата и имаше изобилие от всякакви блага, сега са само налице признаците на Божия бич, но въпреки това, аз ще се веселя в Господа“.

Мисля, че тези думи трябва да бъдат написани с диамант на скала за вечността. О, ако бяха по Божията благодатта врязани в сърцето на всеки от нас!

Въпреки, че текстът е кратък, очевидно пророкът иска да изрази следното: В ден на скръб той ще се обърне към Господа, съхранявайки своето спокойствие по време на тежките преживявания. Дори ще направи повече от това. Сред всички несгоди ще съхрани радостта си в Господа и весело ще очаква милост от Него

Това е израз на героично упование, славна вяра и непобедима любов.

Баща и син разговаряха в късния следобед под сянката:

– Каква е разликата между „изкушение“ и „изпитание“? – попита Владо баща си.

– Изкушение е, когато ти е трудно да се откажеш от нещо, а изпитание, когато ти е трудно да се съгласиш….

В този дух Владо продължи да пита:

– Каква е разликата между „харесвам“ и „обичам“?

– Когато ти харесва цвете, ти го откъсваш, за да го поставиш във ваза. Но ако го обичаш, ти всеки ден ще го поливаш и ще се грижиш за него.

– Татко, а защо понякога съм тъжен и скърбя?

– Ти си тъжен, когато мислиш само за себе си.

– Защо тръните и плевелите, които не сме садили, така добре растат, а това, което посадим, се нуждае от нашето внимание и грижа? – погледна Владо към градината изненадан, че отново трябва да се плеви.

Бащата се усмихна и отговори на сина си:

– Ти си направил ценно откритие, сине. Всичко важно и значимо за човека изисква от него много усилие, а вредното и ненужното само си израства.

Ние всички имаме деца. Наши или чужди те се явяват част от нашия живот.

Мартин е много издържлив, въпреки че понякога изпитва неувереност и дори се чувства слаб. Ние хората сме толкова различни и се отличаваме едни от други, но това не ни пречи да се уважаваме, а не да се отхвърляме.

Мартин се роди в 26-та седмица от бременността, отгледа го Марта Иванова, тя не е биологичната му майка, но много се постара момчето да получи всичко, което всяко нормално дете има.

Първите ти месеца това малко създание се бореше за живота си. Байпас хирургия, кръвопреливане, и т. н. След три месеца родната му майка, се отчая, че от него ще излезе човек и го изостави.

Малчуганът трябваше да се справи с много физически проблеми. Проговори на три години. Започна да ходи много по-късно от връстниците си. Нямаше зъби, докато навърши една годинка. Във всичко изоставаше.

Но Мартин беше толкова любвеобилен. Неговата усмивка беше най-хубавото в този живот.
Той харесваше всички, даже и тези, които го оскърбяваха всеки ден. Великодушно прощаваше и забравяше всичко. Никого не съдеше.

Опитайте се поне един ден да постъпвате така. Дали някой изобщо ще може?

Днес отново му се присмяха:

– Виж какви скоби има на зъбите, – сочеше го с пръст едно пълно и яко момче.

– Погледни го само как се храни, – прикри усмивката си с длан Дора.

Тези деца не знаеха, че Мартин не може да държи храната в устата си. Едва ли се досещаха, колко трудно му бе да координира погледа и ръцете си?

Скобите, които носеше му помагаха да отпусне челюстта си, която не бе се развила с израстването му. Благодарение на нея, той не изплюваше храната и можеше да я дъвче.

Един ден Мартин призна на учителката си:

– Аз вече свикнах на подигравките им.

Учителката бе потресена, тя се почувства ужасно.

Малко след това се обърна към останалите деца и им каза:

– Не е нужно да харесвате Мартин, достатъчно е да го уважавате. Ценете хората около вас независимо, че понякога могат да изглеждат странно и движенията им да са чудновати за вас…..

Можем само да се надяваме, че съучениците на Мартин, както и всички останали хора , ще се отнасят с внимание и уважение към другите, които се подобни на него и ще спрат да издеателстват над тях.