Метафора за „обличането със сила”, показва, че учениците на Исус Христос преди деня на Петдесетница са все още са уязвими, немощни, както всички останали хора. А битката с врага на неверието и  благовестяването на Словото за възкръсналия Христос са доста сериозни дела.

„Сее се в немощ, възкръсва в сила”.

Това „обличане със сила” не става от човека, а „отгоре“, от Бога.

„Силата свише” не се изразява само в припомняне на библейските истории и в емоционални възгласи, а в реални постъпки, дръзновение и самопожертвувателност.

Това изпълване, премахва влиянието на греха. Силата на греха не се побеждава със спазване на правила и норми на поведение, няма значение колко са религиозни или църковни.

Човек съгрешава, когато върши неугодни дела на Бога. Победата над греха става чрез покаяние и израстване чрез Святия Дух.

За какво се дава тази „сила свише“? Заради едно единствено нещо. Да бъдем свидетели за Бога в семейството си, на работното място, в етноса си и „до края на земята”.

Доктор Харолд Кьониг е психиатър. Той е ръководител на „Център за изследвания на влиянието на религията и духовността върху здравето“ при университета Дюка.

За положителното влияние на духовността върху физическото и психическото състояние на човека, говорят някои глави на неговата книга „Лечебната сила на вярата“:

„Вярващите имат здраво семейство“;

„Вярващите много добре се справят със стреса“;

„Вярата намалява риска от депресия и помага тя бързо да се преодолява“;

„Вярващите живеят по-дълго и са по-здрави“;

„Вярващите харчат по-малко средства за лечение“.

Кьониг признава, че вярата влияе на здравето на човек. Много предимства идват от начина на живот. Вярващите не пушат, почти не пият и не стъпват в случайни полови връзки. Освен това, когато са в трудност, те намират подкрепа в църковната общност.

Трябва винаги да се молим и да чакаме пред лицето на Господа, докато до нас достигне шумът на приближаващия дъжд.

Какво ни пречи да искаме великото от Господа?

Без съмнение ще го получим, ако искаме с вяра и имаме смелост да чакаме пред лицето на Бога, не прествяйки да изпълняваме през това време това, което ние под ръка.

Ние не можем да създадем вятър и да го задвижим, но можем да поставим платно, за да хванем попътен вятър. Не можем да създадем електричеството, но можем да поставим проводник, по който той ще действа.

С други думи, ние не можем да управляваме Духа, но можем да заемем пред Господа такова положение, че да изпълним поръчаното от Него, което ще се окаже въздействие и влияние от мощното Му дишане.

Ние всички искаме най-доброто за децата ни и да имат по-добро бъдеще. Искаме да ги запазим от всевъзможни опасности.

Ние се притесняваме за децата си и виждаме много заплахи в живота им като алкохол, наркотици, педофилия, престъпност, лошо влияние от улицата.

Но къде се крие най- голямата опасност за детето?

Най-голямата заплаха за едно дете е, да не се развива според своите заложби и дадености.

Какво трябва да се направи, за да може едно дете да развие способностите си и да се адаптира в обществото? За целта трябва да познаваме психологията на децата в съответната възраст.

Всяко дете се нуждае от безопасност и сигурност, това са основни необходими неща в неговото развитие. Ако това се осигури на детето, то се разкрива и се развива.

Ако не е осигурена безопасност, детето усеща, че е застрашено и използва качествата си, за да оцелее. Тогава няма време и място за развитие, трябва само да се оцелее.

Гарант за безопасността на едно дете са неговите родители, на първо място неговата майка.

За да не остане детето извън дома, то трябва да чувства, че в дома си има защита. Колкото и да му е трудно сред връстниците му, то трябва да знае, че има сигурен тил, където ще му помогнат и ще го прикрият от всички опасности.

За съжаление често се случва основната опасност за детето да се таи в дома му и заплахата идва от тези, които трябва да му осигурят защита – неговите родители.

Ние губим децата си, когато се стремим да ги възпитаваме без да се интересуваме от техните качества и нужди. Ако детето действа под нашите очаквания и сме строги с него, можем да направим детето си напълно неспособно за каквато и да е дейност.

Нека да обичаме децата си, като се съобразяваме с индивидуалните им качества и особености.

Бутилки с вино, извадени от морското дъно след корабокрушение, често се продават на висока цена.

Смята се, че по години това вино има колекционерска стойност, но напълно е загубило ценността си за дегустаторите.

Интересно, как точно стоят нещата?

Как влияе подводната издържливост на качеството на виното.

Лабораторни изследвания са помогнали да се хвърли светлина върху случилата се метаморфоза.

Въпреки водоустойчивите дървени стени и стоманени ленти на бъчвите, съставът на виното леко се променя под влияние на морската вода чрез процеса, известен като осмоза.

Виното е загубило част от алкохола си, но в него се е увеличила концентрацията на натрия, който добавя на вкуса солен отенък. Добре са се проявили и танините.

Танините са веществата, които създават онова специфично чувство на сухота, което червеното вино оставя в устата. В ниско качествените вина танините се явяват основната причина за техните негативни характеристики – твърдост, горчивина и т.н.