Викаха му Васко Авантата. Беше се появил  преди близо половин век. И тогава сиромашията шестваше по земята, както и сега. Като по-млад беше като буен жребец. Но силно се бе пристрастил към цигарите.

Често стриваше сушени тютюневи листа и ги завиваше във вестник, такава беше обикновенно импровизираната му цигара.

Когато някой извадеше кутия с цигари, той се пресягаше, измъкваше една и шеговито прибавяше:

– Много обичам марка авантаджиян, – дръпваше дълбоко и прибавяше, – това е голяма сладост за душата ….

От тази си „сладост“ не се раздели цял живот. Тя се бе просмукала в кръвта му и той не можеше да си представи живота без нея. От година на година тази „сладост“ се натрупваше в тялото му, притискаше гърдите му като воденичен камък, а сутрин едва успяваше да си поеме въздух.

Силна кашлица го превиваше на две. Бузите му се зачервяваха, а от очите му изхвърчаха сълзи. В такива моменти приклякваше от крак на крак, а измъчващата го кашлица се съпровождаше от „ухаещ“ звук излизащ от задната част на тялото му.

Навикваха го:

– Остави ги тези пущини!

Но той разсъждаваше простичко:

– Човек има само един живот, защо да се отказва от удоволствията?

Домът му бе натъпкан с всякакви благинки. Угаждаше си на ядени и пиене. Не се лишаваше и от сън.

Всичко това се отразяваше на фигурата му. Панталоните отдавна му бяха отесняли. Корема му заплашително се бе надвесил над тях, аха да се изсипе. Горкият, погледнеш ли го някоя вечер на тъмно, все си мислиш, че тъпан носи пред себе си.

Едва приклякваше и трудно се разминаваше с хората, но умът му режеше тато бръснач. Той беше преди всичко „политик“. Следеше събитията, четеше вестниците, слушаше радиото и не пропускаше новините по телевизията. Понякога прочиташе и по някоя книга.

За това не му бе трудно да се досеща за някои неща, които наближаваха, но за които никой не говореше и не пишеше.

Понякога в малък кръг от познати си позволяваше да изрича някои волности:

– На този ли? – Смигаше с очи, а останалите разбираха кой от политиците имаше в предвид, – песента му е вече изпята, царството му свърши…..

Когато настъпеха промени Васко Авантата предупреждаваше:

– Не бързайте да влезете в мътна вода, не се знае къде ще ви завлече.

През XIX век Виена е била музикалната столица на света, композиторският Олимп. Всеки, който искал да стане велик композитор, трябвало да завладее Виена непременно.

Когато Брамс дошъл във Виена, тя принадлежала на Вагнер. Там той царувал. Бил на самия връх. И не отстъпвал своя трон и звание на никого от композиторите в света.

Брамс бил талантлив. И това било толкова очевидно, че привържениците на Вагнер решили да унищожат младия композитор каквото и да става, без да се скъпят за средства, които ще изразходват за това.

Симфониите на Брамс във вестниците наричали изключително „отвратителни, без вкус, дълбоко неверни и екстравагантно готварски“.

Малко преди Брамс, Ференц Лист по същия начин се борил с Вагнер. Според отзивите на преданите на Вагнер рецензенти, нямало на света по-бездарен композитор от Лист.

Затова, когато се появил Брамс, се оказало, че има по-лош композитор и от Лист. “ В един единствен удар по чинелите в кое да е произведение на Лист има повече чувство, отколкото във трите симфонии на Брамс с неговите серенади“, – писали тогава във вестника.

Въпреки това, 29-годишният Брамс бил назначен за ръководител на Виенската капела.
– Нека пишат, те друго нищо не могат да правят, – добродушно казал Брамс, – нали и те трябва хляб да ядат.

Когато наблюдаваме света около нас, разбираме, че Бог макар и невидим, присъства навсякъде. Той неизменно приближава осъществяването на Своя замисъл.

Ние не сме лишени от надежда, гледайки хаоса, насилията, войните, това което се излива от екрана на телевизора и страниците на вестниците.

Ние знаем, че всичко това са последствия от човешкия грях, нашият бунт против Бога.

Всяко заглавие, всяка новина подвърждава думите на пророк Еремия: „Сърцето е измамливо повече от всичко, И е страшно болно; кой може да го познае?“

Не забравяйте, последната дума в човешката история принадлежи на Бога.

Със всеки следващ ден, ние се приближаваме към крайния срок. Сатана ще бъде победен, а Бог ще осъществи Своя съвършен план.

Каквото и да крие бъдещето, християнина знае, че човешката история ще завърши със славна победа!

Не губете кураж! Най-доброто тепърва предстои!

Разказват, че един човек много често преглеждал колонката на некролозите в местния вестник.

За негова голяма изненада веднъж в списъка на скоро починалите, видял своето име. Първоначално той се посмял на тази ситуация, но скоро телефонът започнал непрекъснато да звъни. Шокираните му приятели и познати бързали да изкажат съболезнования на семейството му.

Накрая ядосан, човекът позвънил в редакцията на вестника и заявил:

– Независимо, че моето име е споменато в колонката за некролозите, аз нямам намерение да умирам.

Редакторът бил много смутен и дълго време се извинявал. Накрая доста развълнуван той казал:

– Не се притеснявайте, господине, ние всичко ще поправим. В утрешния брой на вестника вашето име ще фигурира в списъка на новородените…..

Може би тази история ви изглежда смешна, но от нея може да се извлече добър духовен урок.

Ние не можем да се родим отново за обновения живот в Христос, докато нашият стар човек не бъде разпънат на кръста и умре.

Библията ни разкрива една удивителна истина: „.. бяхте мъртви чрез вашите престъпления и грехове … Бог … ни съживи заедно с Христос … Затова бъдете подражатели на Бога, като възлюбени деца“.

Всеки от нас прекарва в тоалетната известно време. Може би вие се отнасяте към хората, които използват това време, за да прочетат нещо, въпреки неодобрението на членовете на вашето семейство.

Тоалетната е една в дома и ако някой я използва и за „читалня“, това вече е проблем.

А какво се чете в тоалетната? Каквото попадне под ръка: старо списание или вестник, а може би някое криминале или се разгадават кръстословици.

Идеята да се напечата нещо на тоалетната хартия не е нова.

Тоалетната хартия е изработена от Джозеф Гейти през 1857 г., за да знае народът кой е благодетелят въвел това нововъведение, Джозеф напечатал името си на всеки лист тоалетна хартия.

През 20 век отново се повдигнал въпроса: Какво полезно нещо може да се напечата на тоалетната хартия?

Една немска компания, пуснала тоалетна хартия, на която били напечатани произведения на немски класици. Тъй като едно руло не било достатъчно да се напечата една книга, от компанията се ограничили само до стихове и малки по обем книги.

Такава „интелектуална тоалетна хартия“ се продавала предимно в книжарниците.