Седях на склона на планината и гледах шествието на бурята, която се разрази в долината. Небето се покри с мъгла и земята се разтресе от гръмотевици.

Прекрасният пейзаж, който се разкриваше пред мен, внезапно се измени и цялата красота, изглеждаше сякаш за винаги загубена.

Но бурята се скри за пределите на долината. И ако бях останала на същото място до другия ден и попитах:

– Къде е страшната буря с мъглата?

От зелената трева щях да чуя отговор:

– Частица от тази буря се съхранява в мен.

Полските цветя биха казали:

– И в нас е скрита част от тази буря.

Плодове, растения и всичко, никнещо от земята, ще повтори:

– Част от тази буря е пуснала корени в нас.

Молили сте някога Господа, във вас да се отрази образа Му? Копнеете ли във вас да се умножи плода на Духа? Молили сте се за нежност, кротост и любов?

Тогава не се страхувайте от вихъра, който бушува във вашия живот в даден момент. Този ураган носи със себе си благословения и в бъдеще ви очаква богата реколта от духовен плод.

Ина и Валя бяха отново заедно след четири години раздяла. Те бяха приятелки от деца. Пораснаха заедно в училище, а след това съдбата ги раздели на десетки хиляди километра една от друга.

Пишеха си, обаждаха се по телефона една на друга. А когато нахлуха компютрите почти във всеки дом, си чатеха.

Но сега стояха една срещу друга в близкото кафене и разговаряха.

– Знаеш ли какво видях през прозореца веднъж, – попита Ина.

– Какво? – полюбопитствува Валя.

– След една силна снежна буря, – започна да разказва Ина, – когато всичко беше покрито със сняг, от една купчина в задния двор се подаде някакъв сух бурен. Точно пред него кацна една птичка и започна да го обикаля подскачайки.

– Защо го е обикаляла, нали каза, че е сух бурен? – нетърпеливо се обади Валя.

– Сега ще разбереш, само слушай! – скастри я Ина. – Изведнъж птицата спря, обърна се с гръб към растението, а след това го удари с опашката си. От растението паднаха семена. Птицата се обърна и започна да ги кълве.

– Колко странно е поведението на това малко творение, – възкликна Валя

– Кой е промислил за храната на всяка птичка, дори и след силна буря? – усмихна се Ина. – Това е нашият Творец, които дава храна на всяка жива твар, едно от многото свидетелства, които говорят за безусловната Божия любов.

– Като си представя тази птица, разбирам напълно, че Бог се грижи за мен. Той ми дава всичко, от което се нуждая. Всяка глътка въздух, за да мога да мисля, да работя и  да решавам проблемите си.

Каква пречудна любов!

Навярно сте заставали на пясъка и сте се любували на вълните. А когато сте виждали по-силна вълна да се приближава, е трябвало да вземете решение, дали да останете да ви намокри или да се отдръпнете.

Случвало ли ви се е, да решите да оставите водата да ви залее, а тя да стигане до вас и рязко да се върне назад?

Всички се тревожим, когато усетим приближаващата заплаха. Можем да попаднем в какви ли не емоционални и духовни капани.

Ако позволим на тревогата да ни завладее, ще заприличаме на Исусовите ученици, които се изплашиха от силната буря.

Те неведнъж бяха свидетели на Божията сила и Исус беше с тях, но въпреки това вярата им отпадна.

Ако се доверяваме на Бога, ще имаме мир, защото ще знаем, че всичко съдейства за наше добро.

Дори, когато към нас се приближават огромни вълни, ще имаме увереност, че ще се отдръпнат.

Случвало ли ви се е да срещнете хора, които са оцелели след голямото бедствие, което ги е принудило да прибегнат до пламенна молитва? Малко от болката на нещастието е утихнала, но вярата остава и сгрява душата.

В края на пролетта наблюдавах буря. Сякаш в небето се бяха отворили. Опустошението бе ужасно. Нито една мрежа извън къщи, не се спаси от урагана, който събори и мощния дъб, разперил своите силни клони в двора ни.

След известно време светкавиците и гръмотевиците престанаха и дъждът спря. Усети се западен вятър със приятен аромат, които подгони облаците.

А отделящата се буря обгърна снагата си с многоцветна дъга. И с усмивка озъртайки се назад, отпраши, изчезвайки надалече.

В продължение на седмици полята бяха изпълнени с пъстри цветя, а през лятото поляните бяха облекли премени от зелена трева. Водата в потоците не пресекна, а дърветата хвърляха още по-дебела сянка.

И всичко това бе благодарение на преминалата буря, макар хората да бяха забравили отминалия ураган, неговата дъга и потоци вода.

Бог, може би, няма да ни даде лесен път до Обетованата земя, но Той е обещал, че в този път ще бъдем в безопасност.

Благодарение на ураган в Индия са били открити златни находища.

Може би най-тежките бури са довели някои от нас до откриването на неизчерпаемите богатства на Божията любов в Христа Исуса.

Веднъж, когато Акбар плувал по море, започнала силна буря. Един от слугите му започнал да вика и да крещи от страх, защото до тогава, той никога не е бил в морето и много се изплашил.

Неговите вопли били толкова силни и нетърпими, че Акбар бил готов веднага да го изхвърли зад борда.

Но Бирбал, неговият съветник, го спрял:

– Позволете ми да го успокоя.

След като получил разрешение, Бирбал заповядал на моряците да изхвърлят викащия слуга зад борда. Във водата човекът започнал да крещи и да размахва ръце във водата.

След няколко секунди Бирбал заповядал на моряците да го измъкнат. След като се качил на борда, робът седнал в един ъгъл и млъкнал.

Акбар попитал Бирбал:

– Какво означават всичко това? Защо така постъпи с него?

Бирбал отговорил:

– Ние никога не осъзнаваме колко сме щастливи, докато не попаднем в истинска беда.