John Bramblitt е съвременен феноменален художник. Той е сляп, но рисува картини. Научил се е да различава цветовете на боите, усещайки текстурите с пръстите си. Творбите на художника са широко признати.
John Bramblitt е завършил с отличие университета в Северен Тексас в Дендон. През 2001 г., заради усложнения от епилепсия, неговите надежди да стане учител по изобразително изкуство са били попарени и той изпаднал в дълбока депресия.
Но като човек със силна воля, се научил на тактилна визуализация, която му позволявала да „види“ чрез докосване и да рисува. Разработил е специална техника, която му дава възможност да създава картини. Сюжети той взема от спомените си и реални събития в живота му.
Платната на John Bramblitt постоянно са изложени в различни галерии. Той често дава благотворителни уроци по живопис, интервюта и лекции, където винаги говори за това, че физическите недъзи не трябва да спират хората в желанието им да бъдат креативни или в нещо друго, което те обичат да правят. Семинарите на John Bramblitt  са уникални в света на изкуството. Те включват адаптивни методи за хора с увреждания.
John Bramblitt е автор на книгата „Крещя в мрака“ – една история за живота Bramblitt, пътуването му през територията на слепотата и как е намерил щастието си чрез изкуството.
John Bramblitt живее и работи в Дентон, Тексас, САЩ. Той е и консултант по разработване на програми за музеи, които са предназначени за всички, независимо от тяхната способност или увреждане.

В село Локомотив край Челябинск по вина на местен бизнесмен е паднал сладък син сняг. Природната аномалия сериозно е уплашила жителите на селото.
При направената проверка се установило, че снегът наистина е бил син на цвят и малко сладък на вкус. Открили, че сините замърсявания са се появили по вина на местни фирми, които не се контролират.
За сега причината за аномалията все още не е изяснена. Предполага се, че снегът е посинял от традиционна боя за великденски яйца, които се произвеждат в местни предприятия. За сега тази версия и други възможни се проверяват.
Говорителят на Министерството на околната среда Марина Александрова, е обещала да не се бавят с разследването на инцидента и че резултатите публично ще се оповестят.

Един човек отишъл при един мъдрец и го попитал:
– Имам кожни обриви, помогнете ми да се отърва от тях. Какво ли не правих? Използвах всевъзможни лекарства и лосиони, но нищо не помогна.
Мъдрецът му отговорил:
– Един човек какво ли не правел само за да спре теча от тавана си. Слагал кръпки на тавана, замазвал ги с боя, подлагал и железни парчета, но водата просължавала да си тече. Всеки, от който поискал съвет, качвал се на покрива, но давал съвети по своему. Така нищо не помогнало. Дъждът станал истинско проклятие за този човек. За това в дома му се умножавали кофите и легените. Намерил се един майстор, който не се качил на покрива, а на чардака. Там той видял няколко изгнили дъски и други дефекти …..
Така и ти трябва да намериш нужния специалист, който ще се справя със истинското заболяване, а не с неговия лъжлив отзвук.

Още от 16 век някои художници използвали кафява боя, която в основата си съдържала останките от балсамирани древноегипетски мумии.
Особено популярна и използвана била от прарафаелитите. Много от техните произведения били наситени с кафяви тонове.
Голямото търсене на кафява боя създало условия за появата на мошеници, които потапяли телата на екзекутираните престъпници в смола, изсушавали ги на слънце и ги продавали за автентични мумии.

Папируса е бил част от погребалния обряд. Анализи показват, че текста може да е бил написан до 90 г. на първия век след Христа.
Експертите обясняват, че освен златни маски, жителите на Египет правели маски и от папирус напоен с лепило и изрисуван с боя.
За да могат изследователите да анализират документа ще използват метода на радиовъглероден анализ. Те могат да отнемат лепилото без да повредят текста.
Ако предположенията на изследователите са верни, то този папирус ще стане уникален образец на писмо от първи век, в който има цитати от Библията.
Досега има само няколко такива документа, който са създадени не по-рано между 100 и 200 година преди новата ера.