В кръчмата на бай Манол се бе събрала малка групичка от мъже. Навън беше пек, но в кръчмата беше прохладно.

Лальо с пиперлив сърказъм започна да разказв за Радой. Още от едно време двамата бяха големи врагове.

– Беше луд за връзване. Срамуваше се, че е син на Боньо най-богатият човек в околията. За Радой баща му бе крадец и измамник, човек с пропаднала душа, предопределен за пъкъла.

– Тогава защо взе наследството? – заядливо попита Минчо, който им беше комшия.

– Радой взе наследството, за да го унищожи и прахоса – отговори Лальо.

– Чух, че Радой търсел жертвите на Боньо, – обади се Симо, близък техен роднина. – И ги убеждавал да пуснат иск срещи новия наследник, сиреч срещу самия него.

– Така натрупа повече от двеста съдебни дела, – добави Мирон.

– Най-интересното е, че правеше всичко възможно да ги загубии всичките, – засмя се Лальо. – По този начин връщаше несправедливо отнетото на хората.

– Нали го видях какви ги върши, – каза Симо. – изслушваше мнението на авторитетни адвокати, а после правеше точно обратното.

– Една сутрин беше завел група мъже с чукове и голяма кутия черна боя в любимата галерия на Боньо. – започна да разказва Минчо. – Там бяха събрани изключително ценни шедьоври на изкуството.

– И какво е правел там? – попита Мирон.

– Радой взел един чук и пред смаяните мъже почнал да чупи гръцките и римските статуи, – продължи да разказва Минчо. – Обърнал се към мъжете и им извикал: „Какво гледате? Трошете наред! А картините покрийте с черна боя!“

Слушателите зяпнаха изненадано.

– Когато дойдохме да спасяваме имуществото, – каза Минчо, – заварихме Радой изтощен, но вече успокоен. Беше се проснал насред целия погром. Разрухата беше страшна. Нищо не беше оцеляло.

Данчо тъжно въздъхна:

– Като си спомня как Боньо галеше тези статуи и изящните рамки на картините, които специало беше поръчал от чужбина …. Горкият, непрекъснато плачеше и повтаряше: „Като си помисля, че трябва да оставя всичко това!“

Плановете, с които „великите“ мъже се опитват да увековечат паметта си, представяйки се за по-добри, отколкота са, обикновенно завършват така …..

След като си сготвите яйца, не бързайте да хвърляте кутията, в която са били.

След като съберете много кутии, можете да си сглобите танк с мощност „хиляда пилешки сили“.

След известно усилие и много търпение, танкът ви ще бъде готово за битка.

Създател на даденият шедьовър е британският художник Стюарт Мердок.

За да създаде своя модел танк Челенджер II му са били необходими пет хиляди кутии от яйца, 512 часа работа, 26 литра лепило, 15 литра боя, повече от десет хиляди гвоздея, 80 кв. метра стоманена ламарина и повече от пет хиляди фиби за коса.

Е, как ви се струва?

Според мен изобщо не прилича на именития танк Челленджер II, но че е танк е явно.

В Буенос Айрес на старите скейборди дават втори живот. От тях правят електрически китари. С това се занимава аржентинецът Ескуел Галасо. Подобни инструменти са много търсени.
Например, на такива свири американската рок група Pearl Jam. Галасо е отворил своя работилница в района Алмагро. Той премахва от дъските лепкавото покритие и ги освобождава от колелетата.
Идеята да прави от тях китари дошла след разговор с един  скейбордист. Той разказал на Галасо, че на практика на веки две седмици той чупи поредната дъска, направена от клен.
Скейбордът се прави от твърда дървесина и в изработката му се влага много енергия. Първо се взима дъска, след това се нанася боята, придава ѝ се определена форма, нанася се съответна графика, а след това скейбордистът поставя своя знак. И всичкото това се хвърля в кофата за боклук на всеки две седмици.
Така Галасо решил да прави музикални инструменти, които нарекъл скей-китари. Те са интересни за тези музиканти, които търсят нещо необичайно.
Такива китари се продават в социалните мрежи. Групата Pearl Jam, която използва такива инструменти е посветила една от песните си на Галасо. Тя се нарича „Аз вярвам в чудеса“.

Учени от Технологичния институт на Карлсруе твърдят, че са създали наметало невидимка, размерът на който ви позволява да се скрият малки предмети, като например телефони или ключове.

Устройството е кух метален цилиндър. В средата на цилиндъра се образува специална среда с отрицателни коефициенти на пречупване, това може да бъде постигнато чрез изкуствена периодична структура. В резултат на това светлина се изкривява около обекта и по този начин го скрива.

В същото време, както е отбелязано от изследователи, възниква проблем. Изкривената светлина около обекта трябва да измине по-голям път, отколкото в нормални условия.

Въпреки това, учените твърдят, че са преодолели този проблем. Те покриват система с невидима специална боя, която разсейване на светлината. Тя забавя скоростта на светлината, което означава, че по-късно може отново да се увеличи или въстанови.

Устройството лесно се пренася и може да се използва за демнонстрация в училищните класове. За опита не е нужно много, само приглушена светлина и умерено ярко фенерче.

Това е микроскопично наметало, което можете да видите с просто око и да държите в ръцете си. Не изисква фантастично лабораторно оборудване, микроскопи или постобработка на данните от измерванията. Ефектът е видим за всички присъстващи.

В момента учените работят върху нова версия на наметалото невидимка.

Лавандулата оказва доста благоприятно въздействие върху човешкия организъм.

Тя има нервоуспокоително, болкоуспокояващо, дезинфекциознно и пикочогонно влияние. Пикочогонното действие се дължи на терпинеола, а останалите действия главно на етеричното масло.

Лавандулата се използва при неврастения, сърдечна невроза, мигрена.

В българската народна медицина лавандулата се прилага при шизофрения, събиране на газове, гастрит, безсъние, виене на свят, а също така и при ускорено сърцебиене, главоболие, и стомашни болки.

Външно лавандулата се прилага при стомашни болки, парализи, ревматизъм, натъртване, ужилване и ухапване от насекоми, за жабурене при зъбобол и гаграра при гърлобол.

Маслото от лавандула, разтворено в спирт, се прилага за разтривка при простуда, невралгия, ревматизъм.

За вътрешно приложение е добре да се приготви отвара от 1 супена лъжица от билката лавандула, която се залива с 400 мл вряла вода. Кисне се 1 час, след което се пие по 100 мл 15 минути преди ядене. Процедурата с отварата от лавандула се прилага 4 пъти дневно.

Широкото приложение на лавандулата днес е заради етеричното масло, което се извлича от цветовете от 0,8 до 1,5 %, което намира широка употреба в парфюмерията, за ароматизиране на съпуни, в производството на бои, лакове и дуги.

Като подправка се използват листата на лавандулата или стръковете с цвета и листата. Растението има силна, но приятна миризма с горчиволютив вкус.

Голяма популярност има в италианската, френската и испанска кухня.

Използват се сушени и пресни листа. С тях се ароматизира задушено месо, риба, зеленчукови супи. В сосовете задължително се използва сушена лавандула.

Лавандулата прекрасно се съчетава с копър, градински чай и мащерка. такъв букет е силен и е предназначен за гурманите.

Отдавна с лавандула се ароматизират вина, ликьори и безалкохолни питиета.

Цветовете на растението поставени между дрехите прогонва молците.

Финният аромат на лавандуловото масло се подчертава, като се разреди със спирт.