Ние знаем, че живеейки в този свят трябва да се трудим.

Тогава възниква въпрос:

„Нима в края на този труд няма Божия благодат, а само заплата и пари?“

Има ли смисъл за спасението ми моя труд в този свят?

Само по себе си да се трудиш съвсем не е грешно, дори е необходимо. Бог не покровителства мързеливците и лентяите. Но този труд не трябва да бъде свързан с извършването на грях или оневиняването на греха.

Понякога има хора, които са ангажирани в труд, чрез който съблазняват останалите. Това могат да бъдат филми, телевизия, Интернет,…..

Обикновено се оправдават:

– Какво мога да направя? Това ми е работата.

Човек винаги има избор. Той може да избира да работи усилено, за да бъде угоден на Бога или да постъпи така, че окончателно да няма диалог със Създателя си.

В най-добрия случай човек остава формален вярващ, посещаващ църква, но сърцето му да стои далече от Господа, а в най-лошия човекът губи вярата си.

Ако работим чесно и правдиво, за да помогнем на другите, от самият труд ни става радостно и весело. Нека да работим така.

Разказват, че един човек много често преглеждал колонката на некролозите в местния вестник.

За негова голяма изненада веднъж в списъка на скоро починалите, видял своето име. Първоначално той се посмял на тази ситуация, но скоро телефонът започнал непрекъснато да звъни. Шокираните му приятели и познати бързали да изкажат съболезнования на семейството му.

Накрая ядосан, човекът позвънил в редакцията на вестника и заявил:

– Независимо, че моето име е споменато в колонката за некролозите, аз нямам намерение да умирам.

Редакторът бил много смутен и дълго време се извинявал. Накрая доста развълнуван той казал:

– Не се притеснявайте, господине, ние всичко ще поправим. В утрешния брой на вестника вашето име ще фигурира в списъка на новородените…..

Може би тази история ви изглежда смешна, но от нея може да се извлече добър духовен урок.

Ние не можем да се родим отново за обновения живот в Христос, докато нашият стар човек не бъде разпънат на кръста и умре.

Библията ни разкрива една удивителна истина: „.. бяхте мъртви чрез вашите престъпления и грехове … Бог … ни съживи заедно с Христос … Затова бъдете подражатели на Бога, като възлюбени деца“.

Татяна работеше от 6.00 до 8.30 на една работа, от 9.00 до 18.00 на друга работа. От 18.30 до 22.30 бе нейното време за учене и само в обедната почивка и за сметка на съня извършваше домашните си задължения.

Веднъж тя прибяга по време на обедната си почивка до дома си. Сложи тенджерата с яденето на котлона, за да се претопли и изтича в двора да изнесе боклука от кошчето.

Но когато се върна обратно до дома си, тя не можа да влезе, вратата се бе хлопнала, а тя е масивна, старинна и голяма. Бравата ѝ е единствена и неповторима.

Таня се разстрои. Обедната почивка скоро ще свърши, а тенджерата е на котлона.

Таня започна да блъска с юмруци по вратата, да натиска с рамо, но резултат нямаше.

Вратата може само да се взриви, за да се отвори.

Таня стои ядосана и объркана…. Няма изход!

За минута се облегна безпомощно на стената. И изведнъж я осени …..

– Колко съм глупава! Нима добри дела можем да направим с озлобено сърце?

И без да има някаква надежда, вдигна ръка и леко почука на вратата …. И вратата се отвори.

Таня не разбра как стана това. Вратата не можеше да се отвори с никакви атаки или манипулации.

…. Даже и в малките неща Бог е с нас! И Неговата намеса е голям дар за нас.

Всеки път, когато се роди дете, той или тя автоматично се превръща в част от  семейството. Това дете получава възпитание първо от родителите си и расте здраво и силно.

Същото се отнася и духовно израстване. Когато сте родени отново, вие автоматично става част от семейството на Бога. Но вие трябва да станете член на местната църква, която е част от Божието семейство.

Разликата между това да бъдеш  наблюдател в църквата и църковен член е ангажимента.

Наблюдателите са зрители от кулоарите, членове участват в дейностите на църквата.

Наблюдателиет са потребителите, а членовете са сътрудници.

Наблюдателите искат само предимствата в църква, без споделят някаква отговорност. Те са като двойки, които искат да живеят заедно, без да се ангажира с брак.

Защо е важно да се присъединим към местната църква?

Това е необходимо, за да се ангажираме чрез братята и сестрите реално, а не само на теория.

Бог иска да обичаме истински всички хора, а не само идеалните. Можете да прекарате целия си живот в търсене на перфектната църквата, но никога няма да я намерите.

Вие сте призвани да обичаме несъвършените грешници, точно както прави и Бог.

Бог очаква от вас да се ангажират с едни и същи неща още днес.

Естествената следваща стъпка след като веднъж сте станали дете на Бога е да се присъедините към членовете на местната църква.

Когато станете християнин вие следвате Христос, а когато станете член църква вие се ангажирате с определена група от вярващи.

Първото решение носи спасение, а второто общение.

Нощта крачеше с бавни крачки, а мантията ѝ се разтилаше над всичко живо. Ставри гледаше притеснено Добромир.

– Вземи се в ръце, Добромире! – гласът на Ставри звучеше наставнически.

– Лесно ти е да го кажеш, – изпъшка Добромир. – Но при моето нещастие …..

– Нещастие ли? А какво значи да бъдеш щастлив? – подскочи Ставри, а после продължи по-спокойно. – Виждал съм бедни хора, но силни по дух. Нямат нищо, но са доволни. Щастието не е благоденствие, много пари и слава. То е доброта, любов, трудолюбие, телесно и душевно здраве. Твоята грешка може да стане съдбоносна, ако продължаваш да стоиш и чакаш. Бог ще ти прости, ако си усърден в любовта към другите.

– Тогава какво е нещастието според тебе? – с полуусмивка попита Добромир.

– Нещастието, – започна Ставри, – е преди всичко да обичаш  само себе си, да празнословиш, да злословиш, да завиждаш, да бъдеш насилник. Чуждия хляб също е нещастие.

– И какво да правя според теб? – безпомощно вдигна рамене Добромир.

– В момента се чувстваш безсилен да се справиш с нещата, а това не е нещастие. Сега е удобния момент да се бориш и да запазиш достойството си.

Очите на Добромир се насълзиха.

– В света няма ред, – каза Добромир. – Няма какво да обедини нещата. Ти говориш за щастие и нещастие, а какво е добро и какво зло? Защо една баба се мъчи на 70-80 години, а дете умира, без да е познало живота?

– Това само Бог знае, – кротко каза Ставри.

– Не, тук нещо не е наред, – изрази бурно несъгласието Добромир. – Всичко е смесено, а ние търсим равновесие, единство на душите, като в песен. Но всичко е ад. Защо ни е толкова трудно да го признаем?

– Добромире, плашиш ме! Любовта не е ад. – извика Ставри.

– А какво е тогава?

– Необикновено щастие!

Когатото видя присмехулния поглед на Добромир, Ставри добави:

– Говоря за любовта към жената, майката, Бога, ….

– И добротата ли? Несъпротивлението на злото?

– Това, което за мен е добро, – започна да обяснява Ставри, – за теб може да се окаже зло. Например, ти обичаш да пиеш вино и това ти доставя удоволствие, но на мен от виното ми става зле. В света, човеците гледат различно на злото и доброто.

– Е, какво излиза, че няма една истина? Истина, която е валидна за всички?

– Истината е една, тя идва от Бога, – каза Ставри. – Добре ще направиш, ако се молиш по-често, по-усърдно и с чисто сърце. Евангелието на любовта, което Христос възвести, ще победи. В това не бива да се съмняваш.