Беше 15.. година. Бележити художници, скулптори и учени оставяха ясна следа и определяха множество пътища в развитие на изкуството и науката.

Беше ранна утрин. Прозорците бяха заскрежени. По това време много малко хора се мяркаха по улиците. Повечето търсиха топлина край запалените огнища, ако изобщо бяха станали от топлите постели.

Ема загърната в шубата си, тихо открехна вратата и тръгна по заснежения път. Бе чула интересни неща за майстор Тома и искаше да види всичко с очите си. Ако баща ѝ знаеше накъде се е запътила, никога нямаше да я пусне, за това тя тръгна рано от къщи, когато всички още спяха.

Студът се опитваше да проникне под кожената ѝ наметка, но успя само да ощипе бузите ѝ. Любопитството ѝ даваше сила и тя крачеше бързо напред.

Стигна до една дървена порта, бутна я внимателно и влезе много тихо. В работилницата се прокрадваше слаба светлина.

– Добро утро, – каза тя и едва тогава забеляза майстор Тома седнал гърбом към нея. – Колко необичайно синьо е небето в днешния студен зимен ден.

– Всъщност, – обърна се Тома към нея, – небето съвсем не е синьо. Цветът му е резултат от отразяването на слънчевите лъчи във водата, която се съдържа в небето.

– Ако не е синьо, какъв е цвета на небето? – попита Ема с широко отворени очи.

– Този красив син купол, който виждате, покрива една непрогледна тъмнина, – поясни Тома.

Ема се страхуваше от Тома, защото той проучваше явленията в природата. Щом Бог иска да виждаме небето синьо, така и трябва да бъде. Какво добро може да излезе от това да се изследват и разкриват тайните Му? Така я учеха в къщи.

Ема се чувстваше доста неловко. Проницателността на този едър мъж я плашеше. За нея всичко беше просто и ясно. Тя не търсеше обяснение, защо това е станало така или по друг начин, но се пак бе привлечена  от знанията и мъдростта на майстор Тома.

– Вярно ли е, че сте построили машина с крила и искате с нея да полетите? – плахо и колебливо попита Ема.

– Да, вярно е, – усмихна се гордо Тома.

– Но ако не успеете ….., – запъна се Ема, – искам да кажа …..това няма ли да ви убие? Не се смейте, това е сериозно нещо. Вие сте мъдър мъж и ще бъде жалко, човек с такъв талант да се погуби.

– Вече съм направил няколко предварителни опита, макар и от по-малка височина, – опита се да я успокои Тома. – Махолетът действа много добре. Както виждате не съм се наранил.

– Не ви ли е страх, че с този …. махолет предизвиквате Бога? – попита Ема. – Той е отредил на птиците да имат крила и да летят, а на хората да ходят по земята, така казва свещеникът в църквата.

– Не, – спокойно отговори Тома. – Вярвам, че Бог ме е вдъхновил, за да създам тази машина. Надявам се, че когато летя той ми е простил. Не сте ли забелязали, че Бог не убива хора, които искат да разберат тайните на творението? Той разкрива тайните си на търсещите.

Ема не беше такава голяма оптимистка в това, но му вярваше, макар думите му да я смущаваха. В работилницата имаше много чертежи, части от неща, които тя не разбираше.

Ако я попитаха: „Какво правиш тук?“ Нямаше да може да отговори. Тя бе малко момиче, неоформена още жена, която искаше да разбере ….

Какво ни кара да мислим, че можем да доведем стотици хиляди в църквите? Отговорът е, че ние имаме един голям Бог.

Хората казват: „Кой мислиш, че си ти?“ Точният въпрос е: „Кой си мислим, че е Бог?“ Моят Бог може да направи всичко.

Бог иска да ни използват и да ни благослови. Той иска да направи невероятни неща в живота ни. Бог ще направи от нас чудесни благовестители, но Той чака да му се доверим.

Трябва да спрем да казваме: „Аз не мога.“ „Не съм в състояние да извърша тази работа.“ „Не мога да се справя с това, което Бог иска от мен“. Това е лъжа! Всичко е възможно за Бога.

Ние имате огромен потенциал много по-голям от този, който някога сме си представяли. Бог иска да го използваме и според вярата ни, той ще се задейства.

Знаете ли каква е опозицията на вярата ни? Това не са други хора, нито критика. Това не е дори и дяволът. Това е нашето собствено неверие. Ние сме най-големият проблем в собствения си живот.

Защо не вярвам в Бога повече? Всеки сам избира.

Има много неща, които не можем да контролираме, но можем да изберем да вярваме в Бога.

Искате ли Бог да направи големи неща в живота ви? Започнете да вярвате в Него и да Му се доверявате..

Бог ще донесе мир в душата ви и ще предаде окраска на всичко, което виждате.

Може би обстоятелствата и постигналата ни мъката са останали същите, условията не са се променили, но ако Христос, като Господ и Учител, управлява нашия живот, Той ще ни даде радостно избавление.

Неговата мъдрост е безпогрешна. Силата Му е неизменна. Любовта Му никога няма да престане.

Само когато виждаме Бог във всичко, ние може търпеливо и с любов да се отнася към тези, които ни безпокоят и ни причиняват огорчение. На такива хора гледаме като на оръдия, които Бог употребява, за да постигне Своите намерения за нас.

Най- накрая ние ще им бъдем благодарни за благословенията, които сме поличили чрез тях. Само при такива условия ние можем да се избавим от недоволството и възмущението си във всяка една ситуация.

Има едно нещо, което ще ви помогне да се ускори вашия духовен растеж повече от всичко друго. Научете се да приемате корекция от Духа на Бога и Неговия народ.

Много малко вярващи са в състояние да го направят.

Когато пасторът проповядва за това, което вече хората знаят или за този аспект от живота им, който са предали на Господа, те го смятат за най-добрия проповедник.

Вярващите обичат този човек, защото много добре се чувстват след неговите проповеди.

Но ако започне да говори за техните грешки или за това, в което не са прави, хората се обиждат.

Бог казва, че глупавият презира наставление и поправление.

За това не бъдете глупави. За това, когато ви поправя, благодарете. Ценете тези, които споделят със вас Божията мъдрост.

Когато някой ви покаже грешките ви, вместо да спорите, разгледайте как точно стоят нещата с вас.

Кажете си:

– Това така ли е? Съгласува ли се то с Божието Слово? Трябва ли наистина да поправя нещо в себе си?

Ако отговорът ви е „да“, тогава поправете нужното и приведете живота си в ред.

Това съвсем не е лесно. На никой от нас не му харесва, когато му правят забележки. Но ако сте решили да се вслуша в тях и сте отворени за обучение, вие ще бъдете в състояние да растете духовно много по-бързо.

Някой беше казал: „Ако мислите, че сте пристигнали, вие няма да отидете далече“. Припомнете си това следващия път, когато някой се опитва да ви поправи. Обичайте този човек и му благодарете. Ако постъпвате така, ще вървите напред.

В Южна Америка една душа получила голямо благословение по време на молитвено събрание.

Чернокож брат в Христа молил на Господа за различни нужди и благодарил за тях, както правим всички ние.

Но той завършил молитвата си с необичайна молба:

– Поддържай ни Господи! Поддържай и нашата страна, която се нуждае от патерици.
Ти нуждаеш ли се от патерици?

Молитвата на този скромен брат придава нов смисъл на патериците и по нов начин осветява Всесилната Опора, която ние имаме от Бога.

Господ винаги е близо до вярващите. Готов е да подаде ръка и да укрепи отслабналия от всички страни.