Няма такъв противник на вашето израстване в благодатта или враг на християнската ви дейност, който да не е бил включен в числото на победените от Спасителя.

Не трябва да се страхувате от тях. Когато трябва да се справите с тях, те ще побегнат от вас. Бог е обещал да ги предаде в ръката ви.

Само бъдете силни и смели! Не се страхувай и не се смущавай! С вас е Господ!

Вие сте силни, защото сте се присъединили към редовете на Силния. Изисквайте победи!
Когато ви притискат и блокират врагове, вдигнете очите си нагоре!

Бъдете уверени, че участвате в победата, която е спечелил Господ, не само за себе си, а за всички нас.

Вие не трябва да се страхувате от Енаковите синове, нито от укрепените им градове, защото се намирате в легиона на победителите.

Изискайте своята част от победата, спечелена от Спасителя.

Живял някога един отшелник. Веднъж той пожелал да види света. Оставил своята пещера и отишъл в един град. Там посетил един благородник. Той го приел, нахранил и приютил.

Този благородник имал осемгодишен син, който много го радвал.

Минало известно време. Чул се плач край портата, носели мъртвец към гробищата.

Благородникът казал:

– Иди виж, сине, носят покойник. За него вечно блаженство ли ще има или е обречен на вечни мъки.

Момчето излязло. След като се върнало то радостно казало:

– Той е намерил вечно блаженство.

След известно време край тях отново преминал покойник. Благородникът отново изпратил сина си. Когато момчето се върнало тъжно казало:

– Този е осъден на вечни мъки.

Тогава отшелникът се обадил:

– Четирийсет години живях отделен от хората в една пещера, един ангел ми носеше храна, но все още не мога да кажа кой е предопределен за вечно щастие и кой е обречен на вечни мъки. Как можем да знаем това едно дете?

Момчето отговорило:

– Слушам това, което хората, си говорят, когато вървят след ковчега. Първият път казаха за покойника: „Той беше достоен и добър човек, никого не обиждаше и угаждаше на Бога“, за това ви казах, че е приел вечно блаженство. От вторият покойник се оплакваха: „Зъл човек беше, постоянно лъжеше. Жесток и несправедлив беше. От Бога не се страхуваше и нямаше срам от хората“, за него ви казах, че е обречен на вечни мъки. „Човек се познава по делата“, – така ме учеше дядо ми.

Веднъж пред вратата на богат дом дошъл един просяк. Почукал и помолил:

– Моля дайте ми хляб.

Стопанинът на дома му казал:

– Бог знае, че нямам хляб. Аз не съм пекар.

Тогава просякът казал:

– Дайте ми тогава парче месо или малко сланина.

– Аз не съм месарски магазин, – отговорил стопанинът.

Чувайки този отговор, просякът помолил:

– Тогава дайте ми малко брашно.

– Да ви приличам на мелничар? – попитал собственикът.

– Тогава ми дайте поне една чаша с вода, – с надежда казал просякът.

– Ти сам виждаш, че нито река, нито поток минава през двора ми.

Тогава просякът влязъл малко навътре в къщата и започнал да пикае.

– Какво правиш? – извикал собственикът.

– А за какво друго може да послужи дом, както вие казвате, в който не може да се намери абсолютно нищо? – отговорил просякът.

Растенията крият в себе си прекрасен аромат, но не винаги го изявяват, тъй както даровете на Божията благодат стоят неупотребявани в непроменената душа на вярващия.

Насаждат се много растения, но почвата около тях не диша аромата на истинската любов и Божиите дела на милост.

Много ветрове духат върху репея, но само едно от тези растения благоухае.

Понякога Бог изпраща на своите деца тежки изпитания, за да могат в тях да се развият даровете на Неговата благодат.

Факела свети най-ярко, когато вятърът духа върху него.

Хвойната издава най-приятната си миризма, когато я хвърлят в огън.

Най-добрите качества на християнина се проявяват под напора на страданията и несгодите.

Съкрушеното сърце излъчва приятно за Бога благоухание.

Взимали ли сте решение да не се подавате на даден грях, но когато дойде изкушението, вие отново съгрешавате?

Това се случва със всеки от нас. Дори се ученика на Исус – Петър. Кой каза, че никога няма да се отрече от Исус, но го направи и то не един път.

Въпреки това, ние можем да направим нещо, за да не се превръщаме в жертва на изкушението. Можем да „бодърстваме и да се молим“.

Именно това каза Исус на учениците си в Гетсиманската градина. Той е знаел, че ако те не укрепят своя дух с молитва, слабостта на плътта ще надделее над тях.

Бог знае, че нашата плът е научена да плува по течението. Независимо от това, че нашият новороден дух търси и желае Бога, нашата нетренирана плът ще ни тегли да грешим.

Когато изкушението почука на вратата ви, не се оставяйте да ви хване неподготвени. Бъдете готови. Бъдете сигурни, че вашият дух е достатъчно силен, за да се издигнете над него.