Без Божията воля, нищо не може да проникне в живота на този, който уповава на Господа и е послушен Нему.

Това е напълно достатъчно, за да изпълним живота си с непрекъсната радост и непресекващо хваление.

Божията воля е блага и съвършена, тя единствена ни дава надежда в този свят. Непрестанно и мощно действа за нас в случаите, когато изцяло се предаваме на Бога и се облягаме с вярата на Него.

Не е ли прекрасно да знаеш, че каквато и несправедливост или скръб да ни застигне, Божията воля ще допринесе за нашето благо?

Всички нападки на сатана, насочени към нас, се свеждат до нищо, защото те са безсилни да ни навредят, но се превръщат благословение по пътя си към нас.
Няма незначителни и случайни причини за този, който се намира в Божията воля.
За такъв човек всичко идва от ръцете на Бога, защото той вярва, че Бог е начертал план за целия му живот.
И в светлите и мрачни дни, той уповава на Господа. Знае, че е „верен, този Който е обещал“ и „Бог е любов“, затова мир изпълва душата му.

През 1930 г. в болницата на град Деделин, Колумбия, лекар вместо да използва антитоксин приложил препарат съдържащ микроби на дифтерита.

Последиците от тази грешка били ужасни. 19 деца починали, а 30 тежко заболели. Такива грешки могат да възникнат при небрежност и безотговорност.

Не по-малко отговорни пред Бога и човеците са служителите в църквата.

Проповядване заради пари, искане на многолюдно папство заради доход, женитба заради голяма зестра, дружба с богати и влиятелни хора, а пренебрегване на простите и бедните, подмазване с цел да се получи от някого нещо, високомерно държание с тези, които се нуждаят от помощ, всички тези и подобни постъпки навличат заслужено осъждение и лишават от правото всеки служител да се нарече  слуга на Исус Христос.

Такива постъпки могат да погубят много души.

Пастирът трябва да помни, че Божието слово е хляб и живот за душите. Дадена проповед ще насища дотолкова, доколкото е наситена с това Слово.

Пастирът не може духовно да храни останалите, ако самата му душа е гладна. Той може да помогне на другите само, когато е спокоен и е в добро духовно състояние.

Проповедта трябва да бъде проста и сериозна, увличаща слушателите, но и близка към реалния живот, освещаваща и обогатяваща ума, сгряваща и стопляща душата.

Ако пасторът се стреми да блесне със своята начетеност и знания, то той вдига вкусната храна високо и стадото му остава гладно.

За кого строи строителят корабите си? За да им се любува ли?

Не той ги строи за океаните и бурите в тях. При построяването им той отчита силата на ураганите и стихиите, в противен случай би се оказал лош строител.

Когато Бог те прави вярващ, Той е взел предвид твоите изпитания. Бог ти казва да уповаваш на обещанията, които ти е дал за съответните бури и урагани в живота.

Нима смяташ, че Бог лъже, като някои хора, които на външен вид изглеждат прекрасни, но за морските вълни се оказват съвсем неподходящи?

Обещанията Му са дадени, за да ги опитаме в живота си.

Бог не харесва, когато децата Му само се любуват на Неговите обещания, но не ги използват. Той държи непременно да ги прилагаме.

Човече, не се отнасяй към Божиите обещания, като към някаква рядкост, предназначена за музей, но ги използвай всеки ден от живота си.

По време на беда или затруднение, уповай на Бога!

Било ли ви е трудно понякога да вярвате на Божието слово? Не просто да се съгласите с него в съзнанието си, но действително да вярвате, че това, което говори Бог ще проработи за вас?

Имало е моменти, когато обещанията на Божието слово са разтърсвали моя разум.

Имало е време, когато се чувствах напълно победена и обстоятелствата около мен изглеждаха толкова зле, че трудно можех да се повярвам, че съм  „повече от победител“, въпреки че знаех, какво Бог е казал.

Какво да правим, когато умът ни отказва да повярва на обещанията на Бога? Размишлявайте върху тези обещания.

Да размишляваме върху Божиите обещания означава да мислим и да отъждествяваме себе си с Божието слово.

Ние размишляваме над конкретно място от Писанието и го прилагаме към обстоятелствата в нашия живот. Това правим постоянно до тогава, докато това място от Писанието не се отпечата в съзнанието ни.

Такива размишления по особен начин влияят на нашия живот.

„Блажени ония човеци, чиято сила е в Тебе. В чието сърце са пътищата към Твоя дом. Минаващи през долината на плача, те я преобръщат на място на извори и есенният дъжд я покрива с благословения“.

Утешение не се дава на лекомислените и присмиващите се.

Ние трябва да слезем „надълбоко“, ако искаме от опит да познаем скъпоценния дар от Бога – утешението.

По този начин ще получим подготовка, която ще ни помогне да станем съработници на Бога.

Когато нощта падне над душата ни,  …. когато листата се затварят и за цветът вече няма слънчева светлина, в затворените венчелишчета, няма да има недостатък, даже при най-сгъстената тъмнина, защото капките от небесна роса, които падат тогава, заместват слънцето, което се е скрило.