Можем ли да не се страхуваме в този опасен и непредсказуем свят? Да, определено можем!Защото Бог е убежище и защита за нас.

Но това обещание засяга само тези, които живеят с Господа и изпълняват Словото Му. Тези, които пребъдват в Бога не се страхуват от това, което може да им направи дявола.

Бих искала да уточня, че Божието обещание не гарантира, че дяволът ще ни остави намира. Но Бог ще ни даде изходен път, когато дяволът ни покаже уродливото си лице.

Ако вие се страхувате от опасностите край вас, прекарайте повече време с Божието Слово и в молитва до тогава, докато вашето доверие в Бога, победи страха ви.

Приближавайте се към Бога и след това няма да има значение, колко опасен ще стане този свят. Господ непременно ще се погрижи за вас.

Знаете ли какво Бог иска най-много от вас? Той иска да общувате с Него.

Той желае да ходите и разговаряте с Него. Както и да обсъждате с Него важните за вас въпроси. Той иска да се приближите до Него и да станат съпричастни на Неговата естество.

Много от нас са толкова увлечени да угодят на Бога със своите дела, че забравят за своето първо и най-главно призвание, да общуват с Бога.

И това за жалост е така. А Бог желае просто да бъдем с Него.

Замисляли ли сте се над това, какво означава за вас да отидете при Бога и да му кажете:

„Отче, днес идвам при теб не само да те моля за нещо. Аз вече се помолих за своите нужди. Твоето Слово казва, че те вече са изпълнени от Твоето богатство в слава, в Исус Христос. Сега съм дошъл просто да бъда с Теб. Ако искаш да ми кажеш нещо, аз съм готов да те слушам. Бих искал, да знаеш, че ще правя всичко, което виждам в Твоето Слово. Аз ще Го изпълнявам в своя живот“.

Защо не кажете на Бога това днес? Той очаква да общува с вас.

Колко много се нуждаем от благодат, за да можем да понесем недоразумение или с любов да се отнесем към несправедливо осъдените.
Нищо не изпитва характера на вярващия така, както когато го хулят или говорят обидни неща, които не е заслужил.
Това действие става инструмент, който проверява дали наистина той е злато или просто декоративен елемент.
Ако осъзнаем, какво благословение се крие в нашите изпитания ще кажем като Давид: „Нека проклина …. може би …. Бог  ще ми въздаде добро за сегашното негово злословие“.
Има хора, които леко се отклоняват от целта в живота си. Те се увличат в преследване на тези, които са ги обидили и им стават врагове.
Животът им започва да прилича на гнездо на оси. Вие можете да прогоните осите, но жестоко ще пострадате от жилото им.
Нека Бог да ни изпълва все повече с Духа Си и да постъпваме като Христос, „Който бидейки охулван, хула не отвръщаше; като страдаше, не заплашваше; но предаваше делото Си на Този, Който съди справедливо“.

Дошла бедата до един дом и закрещяла:

– Аз дойдох, отваряй вратата!

– Добре дошла! – приветливо я посрещнал стопанинът на дома и широко отворил вратата.

– Ти не знаеш ли коя съм? – удивила се бедата.

– Да, зная коя си. Приемам те като изпратена от Бога, защото знам, че той допуска всичко това да се случи с мен за мое добро. Защо не влезеш?

Погледнала бедата, повъртяла се и отишла пред друг дом, където наистина можела да донесе нещастие.

Лиляна Симеонова слезе подиума, но не се върна на мястото си, а се насочи към изхода. Очите ѝ бяха пълни със сълзи. Искаше да остане за малко сама.

Тръгна по коридора и чу, че някой я извика. Обърна се и видя доктор Христозов.

– Много добре представи нещата, – каза той.

– Благодаря, – Лиляна прие похвалата смутено. – За мен това е едно изключително емоционално преживяване. Радвам се, че няма вероятност да избухне световна епидемия.

– Грешиш, пандемията е сигурна. Тя ще убие милиони, а ние сме безсилни.

– Но всички говореха оптимистично, – Симеонова бе изумена – и вярват, че епидемията ще бъде овладяна.

– Казват така, – махна с ръка Христозов, – защото не знаят всички факти.

– Какви факти? С какво тази епидемия е по-различна от предишната?

– Всичко е измама ……, – Христозов се задъха.

– Какво искаш да кажеш?

– Епидемията, която ни притеснява, е причинена от различен патоген, които няма нищо общо с вируса от предишната.

– Защо не ми каза?  Защо ме остави да говоря за предишното заболяване?

– Изказването ти трябваше да послужи като димна завеса, зад която да се скрият фактите. Никой не трябва да заподозре, че сегашният патоген е много по-опасен от предишния.

– Но експертите в залата говореха съвсем друго …..

– Те не знаят истината, защото получиха заблуждаваща информация, – леко се усмихна Христозов. – Когато помолиха да им изпратим проби от щама за изследване, ние им дадохме стария вирус.

В очите на Лиляна се четеше въпроса: „Защо?“

– Опитваме се да предотвратим евентуална паника.

Устата на Симеонова пресъхнаха от напрежение:

– Какъв е този нов патоген?

– Мутирала форма на стар щам от много опасна болест. Заболяването се разпространява много бързо и е смъртоносно. Смъртта настъпва много бързо и поразява много хора наведнъж. Вирусът е невероятно гъвкав и приспособим.

Симеонова гледаше обезпокоена с широко отворени очи.

– Не можахме да се научим, да не действаме задкулисно.

– За сега сме се споразумели с една група от учени, които правят тези изследвания, да се запазим съществуването на новия патоген в тайна ….

– Знаеш, че в повечето случай скритата информация води до загуба на много човешки животи, – възмути се Лиляна.

– Да, но в противен случай ще има затворени райони, преустановяване на пътувания, спиране на търговията ….. При такива условия не можем да кажем истината. Не и преди да открием ваксината.

– Сигурен ли си?

– Има мощни компютри, чрез които се моделира разпространяването на заразата и съответни мерки за ограничаването ѝ.

– Спомена за някаква ваксина, – погледна го изпитателно Симеонова.

– Няколко лаборатории работят върху нея, но основно една от тях работи само по проблема. Учените се надяват на вещество, извлечено от морско животно, което ще осигури ваксина, спираща разпространението на вируса.

– Сериозно ли говориш? Само една лаборатория ли?

– Да, дори ти предлагам, да заминеш там и да участваш в работата ѝ.

Симеонова пребледня, след това се изчерви, но накрая с готовност заяви:

– Готова съм да направя всичко, което мога, за да се спре тази смъртоносна епидемия. Но ако не успеем?

– Епидемията вече е прехвърлила изолираните райони, няма много време за мотаене. Остават само 72 часа, преди смъртоносното заболяване да порази всички страни, – уточни Христозов.

– Тогава Бог да ни е на помощ, – каза Лиляна.