Един пастир бил много горд и честолюбив. Той гледал винаги да се покаже и изисквал към себе си специално уважение и почест.

Веднъж тръгнал да посещава членовете на църквата си. Отишъл при една възрастна християнка. Когато го видяла, тя му казала:

– Заповядайте, влезте и седнете!

Пастирът очаквал многословен и възторжен прием. Обикновеното отношение на старата жена засегнало гордостта му и той важно казал:

– Нима не знаете, че аз съм пастир? Като служител Христов, дойдох да поговоря с вас. Аз се грижа за спасението на душа ви.

– Ако наистина сте служител на Исус Христос, тогава трябва да бъдете като Него кротък и смирен, – казала старицата.

Пастирът се сконфузил, разговорът съвсем не потръгнал и той си тръгнал. Грижейки се за душите на хората, той бе забравил своята, която бе дълбоко затънала в калта на егоизма, честолюбието и гордостта.

Любовта на човек към себе си, без любов към Бога, ближния, брат и враг, го обрича на вечна изолация.
Честолюбието е стремеж за добиване на по-високо о почетно положение, жажда за известност и слава.

Както ръждата разяжда желязото, така честолюбието съсипва сърцето на човека. Не е достоен за честта този, който я търси.

Гордостта е майка на пороците. Тя винаги е нещастна, а смирението е винаги благополучно и безопасно.
Пастирът е брат в Христа. Когато говори пред членовете на църквата, той е слуга на Бога. Там, където отсъства разбиране за братско равноправие и братолюбие, пастирът не може да избегне поражението.

Пастирът е призван да изявява Исус Христос.

Не искайте от Бога спокоен живот, поискайте да бъдете смели. Не молете за труд, който е по силите ви, а за сила съответстваща на труда ви. Тогава изпълнението на вашата работа няма да бъде чудо, а вие сами ще се окажете такова чудо.

Трябва да запомним, че не в условията на спокоен живот и удолетвореност Бог ще ни изгражда.

Безгрижният живот не води нагоре, а дърпа надолу.

Небесата са над нас и нашият поглед трябва да бъде устремен нагоре.

Има хора, които избягват това, за което трябва да платят висока цена, което изисква самоотверженост и всеотдайност или въздържание и жертва.

Вие няма да получите лек път, който минава през зелени поляни, но чрез упорит труд ще си пробивате пътя напред.

За това бъдете силни и смели и с Божията помощ вървете напред и нагоре….

Един пътешественик се заблудил в пустинята Сахара. Дълго се лутал и изразходвал цели си запас от вода.

Започнала да го мъчи жажда. Гърлото му пресъхнало. Едва вървял и за друго нищо не мислел освен за вода.

Изведнъж той видял един предмет и с последни сили се затичал към него очаквал, че там има вода. Но какво било неговото разочарование, когато разбрал, че това е мех пълен със злато.

С отчаяние пътникът се обърнал и си тръгнал с неописуема мъка, без да се взема и една монета от меха. Златото не могло да утоли жаждата му, той се нуждаел от вода.

За да утолиш жаждата на душата си, ти е необходима жива вода – Словото на Бога. То е източник, в който винаги има чиста вода. Това Слово е необходимо за нас и нашата душа не може да живее без Него.

Божието Слово трябва да бъде за нас, както е хляба за гладния или за мореплавателя – компаса. Ние трябва да се храним с Него и да съгласуваме нашите действия, мисли и думи с Него.

Както се храни и укрепва организма с храна, така и душата се подхранва и укрепва с вяра в Божието Слово.
Да се храните с Божието Слово не означава само да погледнете в Библията, да разгледаме някое учение, да прочетем потвърждението на едно или друго мнение. Това означава да го търсим като храна, светлина, указател на пътя, утешение, авторитет, сила, т.е. всичко, от което се нуждае душата.

Любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание – това са мощни сили, които Библията нарича плод на Духа. Това са черти на характера на самия Бог.

И когато Святият Дух започне да обитава във вас, той ги донася със Себе Си, за да станат черти и на вашия характер.

Те са предназначени да възбудят да тече у вас мощен поток, който да ви защитава и очиства, както отвърте, така и отвън.

Обръщали ли сте внимание, че не можете да запушите бликащ фонтан? Когато той изтласква водата нагоре, силата на струята му го защитава и пази от всякакво външно замърсяване.

Духовният фонтан, който работи вътре във вас действа по същия начин. Когато позволите на силата на любовта, радостта, мира, кротостта и всички останали та течат от вас, дяволът не може да ви оцапа с какъв да е боклук.

Как да поддържаме този поток на Духа? Изпълвайте сърцето си с Божието слово до такава степен, че силите на вечния живот да победят във вас.

Поддържайте този поток от сили, който произтичат от сърцето ви. Не позволявайте на егоизма и греха да го спре.

Вътре във вас се намира източник на непобедимите сили на живота и той е готов да изплува отгоре. Остави го да тече!

Смел е този, които се доверява на Бога. Това не се постига с умствено усилие. То става, когато вярвате в това, което Бог казва, независимо от това, как ви са обстоятелствата.

От къде идват разочарованията? От страхът и недоверието. Те идват, когато слушате лъжите на дявола, че Бог няма да направи нищо за вас.

Като Божий народ, ние трябва да се отърсим от всяко разочарование и смело да се привдигнем. Трябва да спрем да гледа на собствените си способности, неуспехи и ограничения и да започнем да гледаме към Бога.

Ако напоследък сте били малко разочаровани, спрете да слушате лъжите на сатана. Спрете да възприемате лошите новини.

След като разберете кой сте и какво имате благодарение силата на Бога, няма да позволявате на дявола да ви тъпче повече. Бог не просто ви съветва да бъдете силен и смел, това е Неговата цел!