Храната не е зло, а лакомията. Раждането на деца не е лошо нещо, а блудството. Грешни са не парите, а сребролюбието. В прославянето няма зло, а в тщеславието.

В природата няма зло, но то се изявява при злоупотреба, проявяваща се при неестествено изпълнение на обикновените действия.

Оказва се, че в природата няма нищо, което може да се смята за зло само по себе си. Злото се ражда при неправилно използване на неща, които са добри и полезни.

Брадвата е направена за сечене, но ако не я използват по предназначението ѝ, може да изсече градина от плодни дръвчета, да отсече крак или да убие някого.

По същият начин, неправилното използване на нещата, създадени от Бога, се превръщат в зло за човека, макар в самите тях да няма такова.

През април 1918 г., стотици пруските войници видели мистериозен бял батальон в близост до Бетуни, Франция. Това се случило, когато един офицер разказвал на своята част, с приповдигнато настроение, че британците са победени.

Изведнъж за ръката го хванал лейтенанта и казал:

– Погледнете, капитане, голяма група конници идват към Бетуни от другата страна. Защо са облечени в бяло и яздят бели коне? Какво може да е това?

Пруските войници се обърнали да видят, как се приближава кавалерията излизаща от дим. Те ясно виждали фигурите на слънцето. Снаряди разтърсили земята, интензивна стрелба покосявала хората, а конниците облечени в бяло се придвижвали бавно.

Най-отпред яздел открояваща мъж, който имал меч на кръста си, а ръцете му били опрени на коня.

Изведнъж ужас и страх нападнал пруската войска и хората побегнали. Пруският капитан казал по-късно:

– Когато се появи тази тайнствена войска на страната на британците, аз разбрах, че сме загубили войната.

Хоуп Прайс, който описал тази история от Първата световна война, отбелязал, че британското правителство по време на военния конфликт постановило национални дни на молитва.

Именно тези молитви изиграли своята роля и ангелите да се намесят на страната на британските войски.

Действията на управниците на всеки народ могат да привлекат Бог и ангелите му на помощ за благословение и съд.

Радостта не е отсъствие на страдание, а присъствие на Бога.

Човешката радост е уж познато понятие, но и съвсем непознато. В света, където царува греха, идеята за истинска радост отсъства.

Ето защо, човек се стреми да получи удоволствие и да се повесели, като избира немислими и дори ужасни методи.

А истинската радост преминава край нас, докато ние се мъчим да достигнем удоволствието, което ще ни ухапе като змия.

Къде да погледнем за еталон на истинската радостта?

Как да научим сърцето си да се радва по съвсем нови причини и да се отделим от греховната радост?

Писанието дава отговор на това:

„Ако пазите Моите заповеди, ще пребъдвате в любовта Ми, както и Аз опазих заповедите на Отца Си и пребъдвам в Неговата любов. Това ви говорих, за да бъде Моята радост във вас, и вашата радост да стане пълна“.

След петнадесет минутен редовен полет на височина шест хиляди метра един от двигателите на самолета се запали. Пожарът беше потушен, но двигателят отказа да работи.

Командирът на екипажа докладва:

– Имаме техническа неизправност. Искаме аварийно кацане.

Диспечерът освободи писта и разреши кацането. Към летището летяха пожарни коли и линейки.

Шансовете на пострадалия самолет да достигне до земята и пътниците с екипажа да оцелеят бяха много малко.

Салонът се напълни с дим. Между хората настана паника.

Изведнъж един 60 годишен мъж започна високо да произнася доста познати думи:

–  Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име!
Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето така и на земята; Дай ни днес ежедневния хляб; и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници; и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия, защото царството е Твое, и силата и славата, до вековете. Амин.

Той не беше свещеник, а най-обикновен енориаш. Ходеше всяка неделя на църква. А сега се връщаше от почивка в дома си. Животът му съвсем не бе лек, но той искрено вярваше в Бога и Го почиташе с всичко, което имаше.

Част от пътниците започнаха да повтарят с него „Отче наш“. Други се молиха с молитви, които си спомняха в момента или изказаха страха и болката си пред Бога в тази кризисна ситуация.

Изведнъж паниката спря и хората се успокоиха.

Самолетът кръжеше във въздуха още около 40 минути, за да изразходва горивото си. Всички разбираха, че „летящият ад“ всеки момент може да експлодира.

По време на приземяването гумите на колесника задимяха. На земята чакаха пожарни коли, които веднага започнаха да обливат самолета с вода.

Пътниците и екипажа веднага бяха евакуирани с помощта на надуваеми трапове. Всички скачаха без багажа си и боси изтичваха далече от огъня.

Никой не пострада. Беше станало чудо!

А там в това пламтящо метално тяло бяха 351 пътника и 20 членен екипаж. Но Бог запази хората. Той чу молитвите им и им помогна да оцелеят.

Когато нещата се разпадат, не се опитвайте да ги поправите сами. Просто нека Бог подреди счупените и разпръснати парчета.

Ако сме изправени пред проблем, имаме две възможности: Можем да се покланяме и радваме в присъствието на Бога, а  можем да се окайваме и тревожим.

Това е истинската вяра, когато ни е тежко да се радваме и покланяме на Бога.

Павел казва, че ще продължи да се радва, защото знае, че Духът на Исус Христос му помага и това ще доведе до неговото спасение.

Човек може да остане радостен и щастлив в трудни времена. За това е необходимо:

Първо, трябва да гледаме на проблемите си от Божията гледна точка. Всеки от нас знае, че Бог е работил в разгара на борбата и ни води към победа.

Второ, човек трябва да има вяра, че Бог ще работи по проблем му за негово добро.

Тъй като имаме Божията помощ, Светият Дух и вяра в Бога, нека да изберем да се радваме.

Това е правилният избор, да се радваме в Господа.