Замислил се един съвременен философ:
– С какво да сравня днешното духовно състояние на света?
И си спомнил, как скоро неумело запалил печката и едва не изгорял.
И до сега го помни, това чувство на неправилно възприемане на реалната действителност.
Спомнил си и разбрал.
Светът сега се намира в това безумие, както неправилното разпалване на печката.
Без Бога човечеството няма да получи нищо, а в това, което се опитва да направи по неправилния начин може само да изгори.
Бог винаги преодолява невъзможното. За него няма „твърде късно“, когато се обръщаме в безнадеждни случаи, но с вяра, в ситуации и обстоятелства в които трябва да се направи невъзможното.
Ако в живота си проявяваме неверие, възмущение, грях, никога не е „твърде късно“ Бог да се намеси и да тържествува на тези трагични факти, ако напълно се предадем в Неговите ръце.
Правилно казват, че само християнството има властта над предишния човек. Бог е в състояние да „плати за годините, които изпояде скакалецът, изедникът, и гъсеницата“.
Той ще го направи, ако предадем в Неговите ръце ситуацията и себе си, без никакви ограничения и с искрена вяра.
Не поради нашите заслуги, а заради Себе Си, Бог прощава, лекува, и плаща. Той е Бог „на всяка благодат.“ Нека Го хвалим и Му се доверим!
Бог се наслаждавам да се справят с невъзможното. „Има ли нещо невъзможно за мен?“ – казва Той.
Каквото и да е бремето, което те гнети, предай го на Небесния Отец и тогава ще се освободиш от смущаващите грижи, с които е пълен този свят.
Ако решиш да правиш каквото и да е, разкажи за това на Господа. Предай на Него бремето си. Възложи Му всичките си тревоги, а заедно с тях и себе си, като част от това бреме.
Трудно бихме предали на Господа действия, които Му са неугодни. Ако в сърцето си имаме и най-малкото съмнение, че това, което възнамеряваме да направим не е добро, по-добре се откажем от него.
Нужно е да предаваме пътя си на Господа постоянно, а не само в единични случаи. Колкото и необикновено и неочаквано да е ръководството от Бога, тъй като е близко до пропаст, не означава сами да хванем юздите и да действаме.
Съгласни ли сме да предадем всичките си пътища на Господа и да ги подложим на Неговия съд? Вярващите трябва повече от всичко щателно да изследват вкоренените в тях привички и възгледи, защото човек е склонен да приема, че Бог ги одобрява всичките.
Защо има толкова много вярващи, които са обезпокоени и живеят под постоянен страх? Защото те не са предали своя път на Господа. Такива са предали този път пред Бога в молитва, но са поели грижата за него обратно върху себе си.
Любовта на Бога това е нито повече, нито по-малко от Голгота, а любовта на Бога изписани на кръста и никъде другаде.
Единственото основание, поради което Бог може да ни прости, това е кръст на нашия Господ.
Прошката не означава, че ние просто ще се спасим от ада. На нас ни се прощава, за да се съединим и слеем с Бога в Христос.
Чудото на Изкуплението се заключава в това, че когато съм съвсем не свята, Бог ме превръща в подобие на Себе Си, включвайки в мен нов Дух, Духът на Исус Христос.
„Ти, Който си ми показал много и тежки притеснения, пак ще ме съживиш и от дълбочините на земята пак ще ме извадиш“.
Нашият Бог ни изпраща неприятности. Понякога преминавайки през тази част от нашето възпитание, ни се налага да се спуснем в „най-долните части на земята“, да преминем през подземни проходи, където лежат погребани мъртвите, но нито за минута общението и единството ни с Бога не стига до разрив и Той ще ни изведе от бездните на земята.
Никога не се съмнявайте в Бога! Не казвайте, че Той ви е забравил и предал! Не се двоумете в Неговото състрадание, Той отново ще ви съживи.
Колкото и объркано кълбо от конци да изглеждате, на каквото и забутано място да се намирате, най-дългият ви ден, ще завърши с песен. Зимният сняг дълго лежи, но накрая се разтапя.
Бъдете постоянни, трудът ви не е напразен. Бог ще обърне лице към теб, за да ви утеши.
И когато Той направи това, запейте като псалмопевеца: „Тогава ще вляза при Божия олтар, при Бога моята превъзходна радост; И с Арфа ще славословя Тебе, о Боже, Боже мой“.