Денят завърши с проливен дъжд. Растенията в градината бяха налягали от бурята. Цветята, от които толкова много се възхищавах и чийто аромат обичах, бяха омаломощени от безпощадния вятър.

Повечето от цветята бяха затворили венчелишчетата си и бяха отпуснали глави надолу. Цялата им красота беше изчезнала.

– Ще трябва да изчакам следващата година, – помислих си, – за да видя отново тази прелест.

Нощта мина и настъпи денят. Слънцето изгря отново. Утрото обнови на цветята ми.

Светлината обгърна цветовете, а те погледнаха към нея. Между тях се получи връзка. Те общуваха помежду си.

И тогава сила премина в цветята. Те вдигна глава и отвориха венчелишчетата си. Красотата им се възвърна, но сега изглеждаха много по-красиви, отколкото преди.

Как стана всичко това? Не знам.

Не мога да обясня и как при общението ми с Бога получавам сила, която ми дава възможност да преживея и изпълня всичко, което е необходимо, но това е факт, който не може да се оспори.

Ако си изложен на опасност или те гнети тежка мъка, търси общение с Господа и ще получиш сила и способност да побеждаваш.

Един от най-популярните продукти в света е сиренето. То се цени заради специфичния вкус и аромат. Принася голяма полза за организма.

Прекрасно се съчетава с вино.

Познаваме ли всички сортове сирена?

Днес ви представям френското сирене Pont l’Eveque.

За първи път това сирене се е приготвило през 12 век, но името, с което сега се нарича е получило през следващия век.

Това меко, непресовано сирене се приготвя от краве мляко. То е покрито с тънка гладка коричка в нежнокафяв цвят с налепи в бяло.

Миризмата му е ужасна. Имаш чувството, че това сирене може да полежи така някъде през вековете.

За да се избавите от миризмата, можете просто да премахнете кората му и след това да се наслаждавате на мекия му вкус.

Това сирене се произвежда в квадратна форма. Така по-лесно се отличава от другите видове сирена.

Pont l’Eveque подхожда за шампанско и червено вино. За сега цената му е все още много висока.

Някои си перат обувките, други ги оставят да се проветряват, но днес съм решила да ви покажа по-ефикасен номер.

Смесете две – три супени лъжици сода за хляб с етерично масло от чаено дърво, мента, розмарин и лавандула (една – две капки).

Нанесете сместа върху чорап и го сложи в обувките за една нощ.
Приятният и нежен аромат в обувките ще се запази за по-дълго време.

Етерични масла често се използват за справяне с различни заболявания. Те се добавят и към козметични продукти.

Но освен за това етеричните масла могат да се използват и за всевъзможни битови нужди, заменяйки вредната химия.

Използването на освежители във въздуха под формата на спрей е вредно за здравето.

Вместо това в тоалетната можете да сложите два неголеми камъка. Върху тях капнете сандалово или какво да е хвойново масло.

Ако повтаряте това всяка седмица, тоалетната ви винаги ще има свеж аромат.

Почти всяка нощ Виолета се събуждаше и скачаше от леглото си цялата плувнала в пот. Само силният топъл душ можеше да отмие ужаса, който преживяваше в съня си.

Едва дочакваше утрото. Тя се страхуваше да заспи, не искаше пак да попадне в кошмарите си. Но накрая пак се унасяше ……

Не смееше да погледне ръцете и краката си, беше покрила всички огледала в къщата, за да не вижда отражението си. Болестта ѝ бе отнела красотата, но тя още не се предаваше.

Момчил скоро щеше да се върне. Тя набра цветя от градината и ги сложи във вази на подходящи места. Домът се изпълни с нежен аромат.

Виолета не бе успяла да се свърже с Момчил по телефона, но Стефка я успокои:

– Милко се обади. Двамата с Момчил са добре и ще си дойдат след един ден.

Виолета реши да излезе и да се поразходи малко, без да има някаква определена цел.

Чувстваше изпълнена с енергия, готова бе да превземе света, да се справи със всяко изпречило ѝ се предизвикателство.

Докато се разхождаше забеляза неща, който до сега не ѝ бяха правили впечатление. Например, симетрията на еловите дървета край езерото.

Едва днес се разкри пред нея красотата на малката стара църква, чийто купол се протягаше към небесата.

Всички хора сякаш ѝ се усмихваха и я поздравяваха с кимване на глава. В очите им виждаше надежда, която я заразяваше.

– Въпреки всичко, – каза си тя, – винаги има надежда.

Спомни си какво ѝ бе казал Момчил малко преди да замине в командировка:

– Човешкият дух побеждава всякакви бедствия физически, умствени и духовни, опирайки се на Бога. Пред нас изникват множество предизвикателства, както и твоята болест, но има кой да ни помогне във всичко това.

– Да, – беше му казала Виолета, – Бог вдъхва оптимизъм, дава сила, въздейства на волята ни за живот, но преди всичко ни окриля с надежда.

– Бог води духа на човека – бе се засмял Момчил – само към победи.

Виолета бе спокойна и окрилена. Момчил скоро щеше да си дойде. Болестта не ѝ изглеждаше толкова страшна и тя се усмихна. Вдигна ръце нагоре и благодари за всичко на Създателя си.