На хората около нас не е известно какво става в глава ни. Те не виждат мислите, мечтите и мотивите на нашите действия. Така не могат да видят и нашата вяра в Христос.

Околните възприемат само твоето тяло. И по това как изглежда, те съдят за това, което става в теб.

Намръщените вежди говорят за недоволство, усмивката разкрива благодарността ни и доброто ни разположение, свитите юмруци са доказателство, че в нас напира гняв и враждебност.

Това, което показва нашето тяло, говори на хората какви сме всъщност.

Можем да декларираме нашата християнска вяра, колкото си искаме, но ако тялото ни свидетелства за друго, хората ще се усъмнят в нашите думи.

Дрехи, говор, навици, с всичко това трябва да прославяме Христос.

Ние трябва да бъдем „…. безукорни и незлобливи, непорочни Божии чада всред опако и извратено поколение…“

Вижда ли се твоята вяра чрез поведението на тялото ти?

Един от утешителите на Йов казва: „Но човек се ражда за печал, както искрите, за да хвъркат високо“. И това е вярно. Никога не съм срещала някой, който да не изпитва страдание по един или друг начин.

Нашето щастие помръква пред страхове, болести, разбити отношения и мечти, които разрушават нашия душевен мир.

Но едно от най-важните обещания на Отец е, че всичко това няма да бъде на небето, където „и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина“.

Това е истинската небесна действителност, реалността на вечната любов между Господ Христос и Неговата Църква. Той ще бъде Агнето, седящо на трона, и ще води вярващите към източниците на жива вода.

Ако имаме силно доверие в такова бъдеще, нищо на земята не може да ни изплаши. След всички изпитания раят ни чака и това е идеалната страна на нашите мечти.

Затова християнинът никога не трябва да се поддава на страх, отчаяние и униние. Очаква ни небесната реалност!

Никой не е кротък по природа. Винаги се опитваме да настояваме на своето, дори и да имаме по-мек характер. Ако някой застане на пътя ни, в нашето сърце се пробужда обида, ярост, злоба и даже жажда за отмъщение.

Моисей бил кротък, но не по рождение. Бог го учи на кротост в продължение на 40 години.

Апостол Петър изобщо не е бил кротък. Той бил импулсивен човек. Винаги говорел и правел първото, което му идвало на ум. Но след Възкресението на Исус Светия Дух постепенно стъпка по стъпка започнал да преобразява душата на Петър.

Преди своето обръщение Павел също не е бил кротък. Той преследвал и гонел християните. Няколко години по-късно обаче Павел пише на галатийската църква: „Плодът на духа … дълготърпение,благост, …., кротост, …“

За естественият човек са присъщи гордост и самоувереност, а не кротост. Само Святият Дух може да ни преобрази посредством новорождението, за да приличаме на Христос.

Сам Той ни служи за пример за истинската кротост.

От психологическа, духовна и медицинска гледна точка, най-важната човешка потребност е нуждата от надежда.

Известният кардиолог д-р Уилсън Макнеър в автобиографичния си роман „Пътят на лекаря“, е заявил: „Често с другите лекарства използвам надеждата, тя може да изцели почти всички болести“.

Доктор Волф Харолд, професор по медицина в Медицинския колеж на университета Корнел и доцент по психология, казал: „Надеждата, както вярата и осъзнаването смисълът на живота, има лечебни свойства. Това не е просто твърдение или убеждение, това е заключение, подкрепено от внимателно планирани научни експерименти“.

Когато умира надеждата, обзема ни отчаяние. Тя е жизнено необходима. както психологически, така и биологически.

У хората трябва да има надежда и тя идва само от Христос. Когато ние се обръщаме към Него, Той ни дава надеждата за вечен живот.

Кой може да опише или измери Божията любов?

Библията казва, че сам Бог е любов. Правосъдието, което проповядваме е омекотена любов. Правдата която проповядваме се основава на любовта. Единението, което проповядваме е произлязло от любовта, то е по любов и е увенчано с любов.

Като проповядваме Възкресението нас Христос, проповядваме чудото на любовта. Проповядвайки живота на Христос, проповядваме силата на любовта. Ако проповядваме за Второто пришествие на Христа, проповядваме за триумфа на любовта.

Бог ни обича, без значение колко сериозни могат да бъдат греховете ни, без значение колко тъмни, мръсни, срамни и ужасни са нашите души.

Ние можем да слезем до самите порти на ада, но Бог все още ни обича с вечна Си любов.

Къде е доказателството? Исус Христос, Единородният Син на Бога, е бил разпънат на кръста: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот“.