Миро поклати глава и скръсти ръце пред гърдите си. Сара направи същото. През цялото време здравият разум ѝ нашепваше да се качи в колата си и да се махне.

– Какъв е бракът ти?

– Не ме питай — прошепна Сара.

– Ако е добър, ще се отдръпна, – обеща сдържано Миро.

Сара замълча и наведе глава.

– Зле ли се чувстваш?

Сара отпусна ръце и сведе главата си още по-ниско. В следващия миг обаче тя се обърна към него. Ръцете му я обгърнаха, притисна я близо до тялото си. Опряла буза до гърдите му, тя затвори очи. Сърцето му биеше силно, ръцете му леко трепереха. Ако копнееше да бъде желана, доказателството бе налице. Той не направи опит да го скрие.

Сара въздъхна. Миро се засмя. Топлият му дъх галеше ухото ѝ.

– Мога ли да те целуна?

Тя поклати глава. Очите му бяха сериозни.

– Провалих брака си, – каза Миро, – защото приоритетите ми бяха неправилни и вероятно е било така през всичките години. Единственото, което имаше значение за мен, беше работата. Ставах сутрин, работех по цял ден, прибирах се изтощен и си лягах. Сега  непрекъснато си мисля за пропуснатите възможности. Провалих се в отношенията си с родителите си, а сега вече ги няма. Но синът ми е тук. Затова работя по въпроса. А сега става дума и за теб. Кажи ми какво искаш, Сара.

Тя имаше още нерешени въпроси в живота си. Сара се отдръпна от него. Измъкна се изпод тялото му, заобиколи колата и седна зад волана. Замалко да затръшне вратата. После внимателно запали мотора.

Миро стоеше няколко крачки встрани. Сара заобиколи и потегли, като гледаше ту пътя пред себе си, ту в огледалото за обратно виждане. Много бързо се стъмни, но образът му остана в съзнанието ѝ като лъч светлина.

След дългата вечер, изпълнена с емоции, с несигурност и болка, тя се почувства ободрена. Дори и само заради това би могла да го обикне.

Водена от смесица на сила и чувство за вина, тя влезе в къщата на хълма. Не се разбираха с Румен, а и той ѝ изневеряваше. Тя дълго бе търпяла, като се надяваше, че нещата ще се оправят, но независимо от усилията ѝ, резултат нямаше.

„Какъв е бракът ти?“ , – беше я попитал Миро.

„Пълен с тъга – помисли си тя. –  Много тъга“.

Първият ключ към Божието царство е смирението. Гордостта ни отрязва от Бога и хората, мами ни, внушава ни, че можем да вършим Божието дело без Божия сила.
Когато разчитаме на Святия Дух, Той ни освещава и ни прави успешни в Божиите ръце.
Има и друг ключ. Това е вярата, че Бог е всемогъщ и действа и тогава, когато ние не забелязваме. Пророкът Авакум се оплакал пред Бога, че край него тържествуват злодеи, но Създаделят му отговорил: „Аз ще извърша едно дело в нашите дни, което няма да повярвате, ако и да ви се разкаже“.
Бог действа даже и посред трудностите, песимизма и отчаянието на съвремения свят. Той може всичко. За това можем да Му се доверим, когато около нас е тъмно.

В допълнение към прошката, която ни дава Бог, от него получаваме великолепен подарък – Святия Дух. Той е източник на сила, която ни е необходима, за да преодолеем сковаващата ни немощ. Той ни дава сила, за да станем по-добри и да се посветим на Бога.
Тъй като ние се стремим да живеем по-здравословен начин на живот в съвременния свят и искаме да побеждавама, ние се нуждаем от даровете, които ни предлага Бог.
Първият е делото на Божия Син, което Той е извършил за нас, а вторият е действието на Святия Дух в нас. Така Бог е отговорил на две от най-големите желания на човечеството – прощение и съвършенство.
Исус Христос ни е необходим, за да получим вечен живот, а Святия Дух – за вътрешния ни живот. Именно чрез тези два дара, всеки от нас може да живее пълноценно.

В Кападокия в едно семейство се роди момче. Георги бе голяма радост за баща си, който служеше като офицер в римската армия и майка му Лида. Георги още от малък загуби баща си, но когато порастна тръгна по неговия път.
Той беше добър войник и бързо се издигна във военната йерархия. Дори в Никомедия започна да служи в личната гвардия на император Диоклециан.
Това бяха тежки години за християните. Императорът издаде едикт за преследване на християните. На Георги му бе заповядано да вземе участие в преследването. Той раздаде имуществото си и се яви пред императорския съвет в Никомидия. Там Георги застана пред Диоклециан и смело каза:
– Аз вярвам в Исус Христос и не мога да преследвам християните.
Разгневен императорът заповяда:
– Да бъде бит с пръчки.
След това го хвърлиха в затвора, там претърпя много изтезания. През цялото време устните му мълвяха:
– Благодаря ти, Господи, че ми даваш сили да изповядам вярата си в Исус Христос и да свидетелствам на мъчителите си, че ти си истинския Бог.
Въпреки мъченията Георги остана твърд пред съда и императора.
Завързаха младия войн на дървеното колело и стъргаха тялото му с железни остриета. Императорът, който присъстваше на мъченията, помисли, че Георги вече е мъртъв, за това отиде да принесе жертва  в храма на Аполон.
Но тогава стана чудо. Появи се ангел, който изцери и освободи мъченика. Когато Анатолий и Проталеон, двама от съдиите,  видяха това с очите си, изповядаха:
– Христос е Господ.
Веднага последва заповед за обезглавяването им.
Императорът разярен се разкрещя:
– Хвърлете Георги в ямата с негасена вар за три дни.
Мъченикът влезе в ямата с молитва на уста и излезе невредим.
Мнозина от народа, които станаха свидетели на тези чудеса повярваха в Господа.
На другия ден Диоклециан повика магьосника Атанасий.
– Заповядвам ти, – крещеше императорът, – да сломиш вярата на този човек в Христос.
Василий приготви силна отрова. Георги я изпи без страх и каза:
– Не вярвайте на идолите! Повярвайте в истинския Бог!
Магьосникът Василий като не знаеше вече какво да направи, обясни на останалите присъстващи:
– Исус Христос е възкресявал много мъртви, нека да видим сега дали Георги ще възкреси някой със силата на Бога, Когото изповяда.
Заведоха мъченика при един нов гроб извън града. Там Георги се помоли и мъртвецът излезе от гроба. Падна на колене и завика:
– Слава Тебе, Господи! Да се слави вечното Ти Име!
Множеството хора, като видяха какво стана повярваха и прославиха Бога. И веднага бяха убити на място.
Атанасий довчерашният магьосник започна да слави Бога заедно с възкресения мъж и двамата веднага бяха убити.
Георги отново бе хвърлен в тъмница, но там не престана да върши чудеса.
На сутринта последва нов разпит пред императора. След това заведоха Георги в храма на Аполон да му се поклони, но там той изгони множество бесове, а статуите паднаха и се разбиха на земята.
При това чудо царица Александра падна в краката на Георги и изповяда вярата си в Господа. Оковаха я заедно с Георги и ги поведоха на смърт.
Царицата склони глава на един камък и предаде душата си на Бога. След това посякоха и Георги пред стените на Никомидия.

Билката бабини зъби се пие при хронично възпаление на половите органи при мъжа и жената, при мигрена, невралгия, бронхит, спазми на жлъчните пътища, на стомаха и червата, коклюш и др.
Растението  има успокояващо действие върху централната и вегетативната нервна система и местно дразнещо действие, предизвикващо нахлуване на кръв към раздразнените места.
Извлека има диуретично действие и слабо изразен тонизиращ ефект и се употребява при камъни в бъбреците.
Основното действие на бабините зъби е стимулирането на половата система. Екстрактът от тази билка стимулира производството на лутенизиращ хормон, който от своя страна влияе пряко върху производството на тестостерон.
Повишеното ниво на тестостерона води до повишаване на силата, мускулния растеж, удължава ерекцията и засилва потентността. При жените се увеличава естрогена, затова екстракта може да се ползва за повишаване на либидото, лекуване на безплодие и при менструални болки.
Билката не трябва да се прилага при стомашно-чревни възпаления и такива на бъбреците, тъй като силното дразнещо действие може да изостри заболяването и да влоши протичането му.
Използуват се надземните части на растението.
Ето и как се употребява.
Прилага се като извлек, получен от 2 чаени лъжички билка, която се накисва в 250 мл студена вода за 1 ден. Изпива се на глътки за 1 – 2 дни.