Гочо се събуждаше в пет часа сутринта. Правеше малка закуска и веднага започваше със сутрешното си четене на Писанието.

След това се молеше:

– Господи, помогни ми да бъда търпелив и милостив днес. Нека думите ми бъдат подправени със сол. Помогни ми да видя семейството си като скъпоценен дар и да им служа самоотвержено, както Христос ми служи.

Тази сутрин към шест и половина най-малкият му син влезе в стаята и събори портокаловия му сок.

Гочо се наведе и започна да търка килима. Веднага се чу как цяла кутия зърнени последователност

събития

храни се излива върху пода на кухнята.

Той се втурна натам, но се спъне в един планер мотор, който беше оставен отстрани в коридора.

Нивото му на святост падна и Гочо вече крещеше.

Това се беше превърнало в повтаряща се последователност от събития.

Гочо започваше спокойно сутрин с молитва и мълчаливо поклонение, когато ситуацията бързо се променяше, щом децата му се събудеха.

– Точно тогава нивото му на святост наистина пада, – обясняваше съпругата му. — Това нивото е доста високо рано сутрин. Веднага след като децата вече са будни, тогава играта свършва.

След като изпратеше потомците си на училище, нивото му на святост отново започва да се покачва.

Никола бе рибар.

Една безлунна нощ той падна от лодката си.

Никола се опита да я догони, но работеше моторът ѝ и той не успя да я достигне.

Пробва се да доплува до далечна нефтена платформа. Когато започна да губи надежда, чул плисък в студената вода близо до себе си.

– А, тюлен, – възкликна Никола.

Животното плува с него известно време, като го подтикваше към платформата.

Пет часа по-късно Никола завърши дългото плуване и описа тюлена така:

– Той бе „ангел“, изпратен да ми помогне.

Навсякъде около нас е невидима реалност, в която Бог изпраща ангели, за да помогнат на онези, които с радост са приели благата вест за Исус.

Понякога нощите ни може да са дълги и може да се чудим дали можем да продължим, но Той винаги ще ни даде помощта, от която се нуждаем. Помощ, която ще ни тласка напред към Него.

Калоян бе мек и мил човек. Поне така го познаваха хората и близките му около него, но един ден ….

Той си купи нов мотор.

Излезе рано сутринта с идеята да потегли с него. За нещастие машината не искаше да запали.

Калоян направи десетина опита и когато бе готов да се откаже, моторът оживя.

Той въздъхна с облекчение:

– Най-после …

Регулира газта и се приготви да тръгва, когато моторът отново млъкна.

Калоян направи нервно още няколко напразни опита, след което тръгна към дома си.

Извади ловната си пушка. Зареди я и се насочи към мълчаливата машина. Прицели се в нея и я надупчи.

Съпругата му го следеше стреснато от верандата. Тя хапеше устни и си гризеше ноктите на дясната си ръка от напрежение.

– Боже, какво прави той? – прошепна уплашено тя. – Като луд е. Изглежда, че не е на себе си….

Ето какво се криеше под тихата и спокойна външност на Калоян. Гняв, с който той не можеше да се справи сам.

Всичко, което започва с такава ярост и невъздържане, може да завърши със срам.

Ръмеше слабо, но дъждът макар и слаб изобилно, мокреше. Чавдар пътуваше по пътя и си подсвиркваше.

Внезапно колата изгасна и моторът замлъкна.

– Сега ли точно трябваше да се случи, – негодуваше Чавдар. – Ще се измокря целия.

Той излезе от колата. Отвори предния капак и се вгледа внимателно, търсейки проблема.

Така стоя доста време, без да разбере причината за повредата.

До него спря луксозна кола, а от нея слезе солидно облечен мъж и попита:

– Искате ли помощ?

– Не знам какво ѝ страна, изведнъж млъкна и спря, – обясни раздразнено Чавдар.

Мъжът надникна под капака, пипна нещо около двигателят и колата запали.

– Какво ви дължа? – очите на Чавдар грееха с благодарност.

– Нищо, – отговори мъжът. – Аз съм конструирал тази кола и ми е неприятно, когато видя, че тя се е повредила и не върши работата, за която е предназначена.

Така и Бог няма да ни подмини, ако види, че нещо не е наред с нас. Той веднага ще ни се притече на помощ.

За Него не е присъщо да замества повредените хора. Желанието Му е да ги поправя, защото не иска да се отърве от тях, а по-скоро те да се променят.

Бог се тревожи, когато ни види, че не живеем живота, за който ни е създал, но изпитва огромна радост, когато побеждаваме, вървим напред и вярата ни расте.

Не се отказвай от Бог, защото Той никога не ще се откаже от теб.

Довери Му се още днес. Той няма да те остави да паднеш, да се спънеш, нито да се поклатиш. Щете изведе от пустинята с високо вдигната глава.

Валеше и не спираше. Лошото време често предлага не особено приятни сюрпризи.

Тези дъждовете предизвикаха свлачища и на места пътищата бяха препречени от паднали дървета и камъни.

Мирослав седеше зад волана на колата си. Караше много внимателно заради дъждът. Водната пелена блокираше всякаква видимост.

Изведнъж Мирослав наби спирачките.

– Какво е това? – извика той.

Изневиделица пред него се появи голям камък. Той не се двоуми. Бързо слезе от колата и с ръце се опита да изтласка камъка настрани.

Дъждът не преставаше и обилно обливаше Мирослав. Той целият подгизна.

– Много е тежък, – каза си той.

Няколкото поредни опитите на Мирослав да премести камъка, останаха безуспешни.

– Не, така няма да стане. Имам по-добра идея.

Той отиде до колата и извади въже от багажника си. Стегна го около упорития камък и седна отново зад волана.

Моторът на колата затрещя. Гумите буксуваха, но Мирослав не се отказваше и натискаше още по-силно газта.

Най-накрая успя да придвижи камъка на няколко сантиметра. Попадна на по-твърд терен и го закара в тревата край пътя.

– Най-после. Вече си мислех, че няма да се справя.

Мирослав с облекчение въздъхна и се усмихна. Той събра и по-малките паднали камъчета по пътя и ги хвърли в близкото дере.

Това е пример за човек, който не стои настрана от проблемите, а се хваща здраво, за да ги разреши.

В живота на всеки от нас се случват големи и малки неприятности. Те са като този голям камък, който се бе изпречил на пътя на Мирослав.

Готови ли сте не само да се преборите с тях, но да помогнете и на други застрашени от това, което ви е застигнало?