Беше полунощ. Иван се въртеше неспокойно в леглото си. Явно сънуваше някакъв кошмар. Жена му постави ръка на челото му и тихо каза:

– Ваньо, събуди се!

Спящият мъж трепна и уплашен отвори очи.

– Сънуваш някакъв кошмар, – опита се да го успокои Даниела.

Когато дойде на себе си, Иван каза вече по-спокойно на жена си:

– За втори път сънувам едно и също нещо, – той млъкна, а в очите му се изписа ужас.

– Какво сънува? – попита Даниела.

– Карах автомобила ни в двупосочна улица и изведнъж от отсрещната лента една кола се насочва към мен.

– Пак си прекалил с екшъните, – усмихна се Даниела.

– Когато се огледах, – продължи Иван, без да обърне внимание на забележката на съпругата си, – забелязах, че този, който кара в неправилната лента съм аз.

Даниела повдигна изненадано рамене.

– Това не е обикновен сън, – каза Иван. – Спомням си, че когато шофирах в Англия, макар да знаех, че колите се движат в дясната лента, аз се обърках. Тогава приближих към една колона на светофара, видях, че пред мен е пълно с коли. Веднага разбрах грешката си и веднага обърнах.

– Но каква връзка има това със съня ти? – попита жена му.

Иван наведе глава и се замисли сериозно, изведнъж трепна и каза:

– Разбрах смисъла на съня си, – въздъхна дълбоко Иван.- Знаеш ли в колко много моменти от живота си, съм изразявал неверие? Просто Бог иска да се върна в правия път и да вървя в правилната посока.

– Вярно е, че в последно време отделяш повече време на бизнеса си и рядко се включваш в инициативите на домашната ни група, – каза Даниела.

– Трябва да вляза в правилната лента. Необходимо е да разсъждавам повече върху Словото, това ще ме приближи към Бога.

–

Имах куче, което много се страхуваше от непознати, Всеки път, когато го водех на преглед при ветеринара, се налагаше да му слагам намордник, за да не ухапе лекаря.

Исками се понякога някой на мен да ми сложи намордник. Например, когато се скарах на възрастен мъж, че коментира с много силен глас  и пречи на околните да гледат постановката.

Какво казва псалмистът?

„Рекох: Ще внимавам в пътищата си За да не съгреша с езика си. Ще имам юзда за устата си.“

Щом той може да въздържа устата си, защо да не мога и аз?

Понякога дори да успея да замълча, емоциите бушуват в мен. Но това не трябва да е така.

Праведният живот изисква близки взаимоотношения с Бога.

Започнах да се моля на Господа да ми помогне да се въздържам от лоши думи. Когато съм раздразнена, Го моля да ме успокои и да ми даде сила да се контролирам.

Все още правя грешки и искам прошка от Бога. Вярвам, че следващия път ще се справя по-добре с гнева.

Само Божията любов може да промени гневните  ни думи, за да служим за благословение.

Нека думите ни бъдат добри и да принасят добър плод.

Отново бе неделя. Васко, както винаги караше жена си на църква и обикновено предлагаше на семейство Григорови да ги закара и тях.  Те бяха по-млада двойка. С тях в неделя идваше и деветгодишния им син Мартин.

Когато отиваха до църквата, Васко оставаше вън и там чакаше края на богослужението, след което връщаше всички по домовете.

Днес Мартин се загледа във Васко и го попита:

– Чичо Васко как можеш да седиш тук в колата и да слушаш музика, докато трае богослужението?

Какво можеше да му отговори мъжът? Той не беше християнин, какво да прави в църквата?

– Ако влезеш в църквата, вместо да стоиш от вън, – настоя Мартин, – ще чуеш добра музика и още по-добро слово.

Васко го погледна изненадано, а момчето продължи:

– Какво като влезеш? Никой няма да те накара насила да станеш християнин, ако не искаш.

„Ние възрастните трябва да се поучим от децата, – каза си бащата на Мартин. – Колко много пъти ми се е искало да поканя Васко да влезе на богослужението, но се страхувах, да не се почувства по принуда да направи това. Хубавото е, че деветгодишният ми син не страда от такива скрупули“.

Мартин не само покани Васко на богослужението, но седна до него и започна да му обяснява какво се случва.

Какъв посланик на Христос си ти? Дали поредната възможност, пропиляваме заради страховете си?

Един африканец намерил огледало. Той много се зарадвал на своята находка. По-рано никога не бил виждал такова нещо.

Поискал да се похвали с намереното пред своите роднини, но докато ги събере заедно, той решил да го скрие на тавана.

Жана му го видяла, че крие нещо, но се направила, че не е забелязала какво прави. А когато мъжът ѝ тръгнал, тя потърсила скрития от мъжа ѝ предмет.

Когато го намерил и погледнала в него, възкликнала:

– А, със тая стара вещица ли се е свързал моя мъж?

Така и ние сме склонни в огледалото – Божието Слово, да виждаме всеки друг, но не и себе си.

Донка бе стриктна във всичко, което правеше, дори спазваше ограниченията на скоростта, когато караше колата си. Често я задминаваха по-нетърпеливите.

Свиреха ѝ с клаксони, а после бързо профучаваха край нея. Случваше се някой да ѝ се изплези или да ѝ направи знак с ръка, че е ненормална.

Една сутрин зад нея се движеше полицейска кола. Тя бе спокойна, защото спазваше правилата.

След няколко минути заедно с още една кола тя спря на знак“Стоп“.

Другият шофьор погледна в огледалото си и видя полицая. След малко мъжът, Донка и полицейската кола се движеха много по-бавно, отколкото изискваше ограничението.

– Колко сме примерни, – усмихна се Донка.

Към групичката се присъединиха още двама шофьори. Донка забеляза как мъжете бързо си закопчаха коланите и си прибраха мобилните телефони.

– Май доста напечено стана, – каза саркастично Донка. – Присъствието на полицаи им действа доста вразумяващо. Тези, които по принцип шофират безразсъдно, станаха кротки агънца и сега смирено следват правилата по пътя.

Донка дълго следеше след това, как необуздани шофьори при вида на полицейската униформа ставаха мирни, хрисими, същински божи кравички.

– Ако следвам Божиите заповеди – каза си Донка – и живея според законите приети от държавата ми, може би другите ще последват примера ми. Колко много ми се иска животът ми да бъде едно живо свидетелство за Исус на работното място, в къщи и навсякъде, където отида.

Тя въздъхна дълбоко и продължи:

– Ако аз правя нещата по правилния начин и някой последва примера ми, той ще се приближи повече до Христос.