Познаваха се от времето, когато и двамата бяха студенти в столицата. Тогава бяха само приятели, но тя забременя. Нина учеше за детска учителка, а Николай икономика.

Случилото се бе шок и за двамата.

– Сега не е време за бебе, – навиваше я Николай. – Предстоят ни трудни изпити. Трябва да завършим.

Нина беше объркана, но накрая се съгласи с идеята на Николай.

Два часа преди уговореното време в една частна клиника, Нина звучеше разколебано:

– Не мога, това е живот, как така …..не мога да му посегна, – сложи глава на гърдите на Николай и се разплака.

– Вземи се в ръце, – умоляваше я той, – това е най-добрият вариант за момента. Не е толкова страшно. В края на краищата цялата работа не е нещо повече от вадене на мъдрец.

Нина изтри сълзите си, но в нея нещо силно се противеше, друго я бяха учили родителите ѝ. Погледна Николай и видя непоколебимия му поглед. Разбра, че той няма да отстъпи, а тя толкова много го обичаше. След това се изправи и примирено пое към клиниката.

Той остана да я чака в едно кафене от другата страна на улицата. Прочете вестника, дори и рекламите, които ненавиждаше. Но времето за него едва се влачеше. Поглеждаше от време на време часовника си и имаше чувството, че времето е спряло, а стрелките изобщо не се движат.

Нина се появи след два часа. Тя беше пребледняла и се наложи да вземат такси. Когато пристигнаха в общежитието, завариха група младежи, които чакаха Николай. Бяха дошли за някакво отдавна уговорено събиране.

Нина се сви на леглото и се зави  през глава, но споровете, виковете, закачките пробиха през одеалото. Прилоша ѝ. Едва си проби път през разгорещената компания и отиде в тоалетната. Зави ѝ се свят. Изглежда действието на упойката беше минало, защото нетърпима болка я разкъсваше.

Не можа да спре надигащата се вълна от нея и повърна. Подпря се на стената, отпусна глава и се разплака. Остана там, докато гостите си тръгнаха.

Когато Николай я откри, Нина цялата трепереше. Прегърна я и нежно я поведе към леглото.

Година по-късно се ожениха, но Нина дълго време не можеше да зачене. Ходеха при какви ли не лекари.

Минаха осем години преди да се появят двете им близначки.

Нина и Николай никога не говореха за онзи следобед в студенската стая …. като че ли бяха сключили негласно споразумение да не повдигат този въпрос. Но преживяната болка и разочарование стояха като невидима стена по между им.

Завиха в една пряка, която водеше към гарата. Качиха се в един вагон и влакът запълза бавно нагоре по хълма. Пред очите им градът бавно потъваше.

Двамата мъже бяха силно загорели, яки и силни, различаващи се само по възрастта си. Младежът беше русоляв със сини, като дълбоки води, очи. Викаха му Стан, изглежда това бе прякорът му, а не истинското му име.

Спътникът му бе чернокос с почнала да посребрява коса и наситено зелени очи, които имаш чувството, когато ги гледаш, че святкат в мрака. Младежът почтенно се обръщаше към него и го наричаше бай Стамат.

Днес двамата бяха решили да посетят манастира, който се бе сгушил зад върха, но от другата му страна. Стамат беше ходил много пъти там, но младежът щеше да го види за първи път.

– Знаеш ли легендата за манастирът? – попита Стамат.

– А, онази история ли? – попита Стан. – В кръчмата един старец щеше да ми я разказва, но така и не остана време. Ако я знаеш, разкажи ми я, бай Стамате, ще ми бъде интересно, преди да видя онова място.

– Преди много години, – започна Стамат, – на този хълм живеел свети Давид. По това време в града живеела царската дъщеря, която имала любов с един княз, но той я напуснал, а тя била бременна. Когато разгневеният ѝ баща я попитал за името на злосторника, принцесата не посмяла да издаде любимия си и набедила свети Давид.

– Колко подло, – възкликна Стан, – а не се ли е страхувала, че набеждава свят човек?

– Разяреният цар заповядал да доведат светецът в палатите му, – продължил разказа си Стамат. – После извикал дъщеря си и повторил обвинението.

– И той се е вързал на нейната лъжа? – подскочи Стан. – Нима е смятал, че свят човек е способен на такова нещо?

– Тогава светецът докоснал с тоягата си корема на принцесата, – продължи да разказва Стамат, а очите на Стан се ококориха. – Станало чудо. От утробата прозвучал гласът на детето и назовал истинския виновник. Светецът направил така, че принцесата родила камък.

– Това се казва чудо, – ахнал Стан и разрошил буйните си коси с ръка.

– От този камък извира поточето на свети Давид, – каза Стамат. – Жените, които искат да имат деца, се потапят в свещения извор.

Стан замислено добави:

– Интересно, свети Давид е мъртъв, но чудодената му сила е останала.

Когато пристигнаха и двамата се отправиха към чудодейният извор.

По-късно Стан застана до манастирската стена и се загледа надолу към града. Долината бе обвита в синкава омара. На изток и запад се простираха градини, любимото място на веселите компании.

Подразделение на компанията Walt Disney е представило нов принтер за триизмерен печат.

Изобретението на Disney Research  може да създава 3D-обекти от мек материал като плат.

Както и при традиционните принтери, в които се използва пластмаса и този създава обектите по слоеве. Всеки слой първоначално се отрязва и след това се наслагва на предходния.

Според разработчиците, устройството може едновременно да използва два различни вида тъкан. Това позволява да се втъкат в тъканта обекти с електропроводимост, благодарение на които те придобиват сензорни свойства.

Компанията Tethers Unlimited разработва футуристични нови системи, които ще строят и сглобяват в открития космос слънчеви батерии, ферми и други части на космически апарати.
Паякообразните роботи SpiderFab могат значително да намалят разходите за изграждане на космически кораб, тъй като завършването на строителството му ще става в орбита.
Представители на компанията казват, че „този процес ще дава възможност да се изпратят в космоса системи в компактно или „ембрионално“ състояние“.
Разработчиците твърдят, че при използването на  SpiderFab на орбита, ще бъдат доставяни частите на космическите агрегати, а за това са необходими малки, евтини носители, които значително ще ускоряват и поевтинят мисиите.
Един от създателите на системата  Robert Hoyt казва: „Нашата дългосрочна цел е да се осигури използването на ресурси, така че да се строи космическа инфраструктура в пространството и да се разшири човешкото присъствие в цялата Слънчева система“.
Според него, съвременни строителни технологии за космически кораби, са погрешни. „Много са скъпи и отнема много време, освен това броят на системи донякъде е ограничен, твърде големи кораби не могат да се сгънат и да се преместят на стартовата точка.“
Tethers Unlimited  е надява да пусне своя първи първи строителен робот в космоса през следващите няколко години.

Китайците имат една много интересна особеност, да обличат еднакви тениски, фанелки, … В действителност това не е тяхно изобретение.
Преди много години влюбени двойки в Европа по този начин са се старали да подчертаят своето единство.
Тогава този бум преминал в Япония и Корея.
След това отишъл в Китай и както изглежда, все още не е приключил.
В Китай не само влюбените се обличат еднакво. Това правят приятелки, компания от приятели, дори цели семейства.
А на известният китайски Таобао рекламират дрехи за двама и повече.