Смирението, изповедта и покаянието са жизнено свързани. Без смирение, не е възможно да имаме искрена изповед. И без покаяние, смирението и признанието за грях са напразни.

Молитвата е един от начините да служим на Бога. Тя не е средство, чрез което да накараме Бог да изпълни желанията ни, а средство да извършим Неговата воля.

Ако се молим редовно, намираме решение на болезнени и заплетени сиуации в живота ни. „…..нямате, защото не просите“.

Ако слепецът на пътя за Ерихон, не бе толкова настойчив, да вика към Исус, нямаше да прогледне.

Както не знаем колко човека ще се спасят, ако не сме благоветсвали, така и няма да получим отговор на молитвите си, които не сме отправили към Бог.

Чрез молитва ние потвърждаваме вярата и упованието си в Бога. Чрез нея добиваме сили  да бъдем истински последователи на Христос в този свят.

Не натоварвайте детето със сериозни задачи. Вашето родителско его може да крещи колкото си иска:

– На твоите години, всички нормални деца четат  Толстой.

По-добре реално определете, какво се хареса и какво детето е в състояние да прочете.

Уверете се, че то има достъп до тези книги, които може да чете.

Често малките деца отказват да четат дадена книга, защото в нея постоянно се срещат непонятни думи и изрази. Кой ще прочете нещо, което не разбира?

Децата се страхуват да признаят това, защото се страхуват от осъждението на възрастните.

Често срещан проблем при децата е невъзможността на прочетат думи и цели фрази.

Детето може да има проблем с разпознаването на отделни букви. Това не означава, че с него нещо не е наред.

Просто ако детето не може да декодира даден текст, то не може да се наслаждава при неговото четене.

Отнасяйте се с уважение към потребностите и желанията на детето си и вероятно след известно време ще го видите с книга в ръка.

Бонифаций бил роб на една благочестива аристократка Аглая. Робството му съвсем не било тежко за него. Бонифаций трябвало само да следи за многобройните желания на господарката си. Работата не била изморителна, животът му бил осигурен, имало много веселие с трапези и развлечения.

Случило се така, че Бонифаций и Аглая се влюбили един в друг, но не могли да сключат брак. Римският закон забранявал подобни отношения между патриций и роб.

Намиращи се блудно съжителство, на влюбените това им тежало и те се стараели това да „компенсират“ с дела на милосърдие.

Веднъж Аглая заповядала на своя роб да отиде в Източната част на Римската империя, където имало голямо гонение на християни.

Бонифаций трябвало да откупи мощите на един от тези мъченици, за да може господарката му да го запази в дома си. Такава била благочестивата традиция сред християните.

Аглая снабдил с необходимата сума пари слугата си. Тръгвайки Бонифаций я попитал на шега:

– Какво ще стане ако аз не намеря тяло на мъченик, а на теб ти донесат моето тяло, измъчено за Христос? Ще го приемеш ли с чест?

Аглая строго го наказала, за това негово лекомислие.

Пристигайки в нужния град, Бонифаций се установил в една странноприемница, а след това се отправил към главния площад, където по това време били измъчвани и екзекутирани християни в цирка, популярно по това време „представление“.

Той си купил билет и седнал на трибуната.

Какво се е случило тогава в главата на юношата, никой не знае. Гледайки страданията на християните, той изведнъж скочил на арената и започнал да целува измъчваните и да ги облива със сълзите си.

Един от войниците го попитал:

– Кой си ти?

Бонифаций твърдо отговорил:

– Аз съм християнин.

Няколко дена пред очите на същата публика той издържал ужасни мъчения. Останал несломен и бил екзекутиран.

След известно време на любимата му наистина ѝ донесли мощите …. на нейния бивш роб.

Бог желае да си спомним за достойни желания и стремежи на нашите сърца, които ние жадуваше за себе си, а може би и за някой близо до нас. Такива, които са останали неизпълнени, завинаги изгубени и невъзможни за осъществяване. За тези, за които сме изгубили всяка надежда, че могат да се изпълнят.

Ако това съответства на Неговата воля, Бог непременно ще го извърши, колкото невъзможно и смешно да ни се струва. Бог е готов да го направи, ако Му дадем тази възможност.

„Има ли нещо невъзможно за Бога“?

Разбира се, че не. Дори Сара и Аврам не можаха да преградят, с неверието си, пътя на Господа за изпълнение на Неговия план.

Единственото, което е много трудно за Бога е преодоляването на нашето неверие в Неговата любов, сила и окончателно отхвърляне на плановете Му, които Той има за нас.

Няма нищо невъзможно за Бога относно тези, които уповават на Него.