Каква трудна сутрин, Борис не беше спал цяла нощ. Той беше доста разтревожен и имаше за какво.

Негово роднини имаха здравословен проблем. Тази сутрин чичо му позвъня и изплака на телефона:

– Милена има рак. На Васко му предстои сложна операция. А баба Стефана вече никой не познава.

Освен това един от най-добрите служители на Борис, се пенсионираше. Той много пъти му бе давал мъдри съвети и измъкваше компанията от кризисни ситуации, а сега бе дошло време да си почине след толкова години напрегнат и всеотдаен труд,

Да, но сега Борис трябваше да довърши важен проект, а толкова се нуждаеше от подкрепата и помощта на стария служител.

Докато Борис си пиеше кафето и разговаряше с хората наоколо, тези проблеми непрекъснато се въртяха в главата му.

При него дойде Весела, стара негова позната. Тя посочи дървеният кръст на стената и каза:

– Това е най-хубавият кръст, който съм виждала.

– Човекът, който се грижеше за сградата, го изработи от клон на старо отсечено дърво, – поясни Борис.

Той я погледна изненадано и допълни:

– Та този кръст виси на стената от няколко години вече.

Весела покри лицето с дланите си и възкликна:

– Не е ли невероятно? Бил е толкова дълго време там на стената, а аз сега чак го забелязах.

Борис се загледа в кръста, символ на Божията любов към на хората. Той разбираше, че това не е случайно. Имаше проблеми, но на къде беше насочен погледа му? Да, това бе знак за него точно в този труден момент.

Борис погледна към кръста  и прие думите на Весела като послание към него, което можеше да се изрази така:

„Аз съм с теб! Винаги съм бил до теб!

Когато преминаваме през трудности, Бог ни отваря очите, за да разберем, че не сме сами и че Той е винаги с нас.

Ако възложим проблемите си на Бога, Той ще ни утеши и ще ни даде изходен път.

Японците още от древни времена вярвали, че ги окръжават духове. Според тях те са навсякъде в планината, реката, дърветата, дори и скалите. Не е изненадващо, че дори и днес те са доста суеверни.

В миналото японските крадци и други престъпници използвали свиренето с уста като средство за комуникация. В японския език за нощните крадци има специална дума „ято“.

Първият йероглиф на канджи в дадения случай се чете като „я“ и означава „нощ“, а втория „тоу“ и означава „крадец“.

Затова свиркането с уста започнало да се асоциира с крадци, грабители и всякакви злодеи.

Така се появило вярването, че ако свирнеш с уста през нощта ще привлечеш крадци и даже змии.

Стремежът на всеки християнин е да изгражда плода на Духа. Или по-скоро трябва да позволим на Святия Дух да даде плод в живота ни.

Навярно ще кажеш: „Не мога да принеса такъв плод. Аз съм слаб и егоистичен. Не мога да повярвам, че мога да направя такова нещо ….“

И това наистина е така. Ние не можем да принесем такъв плод със свои сили. Но ако в нашето сърце обитава Святият Дух, ако Той ръководи нашия живот, то Той може да принесе в нас този плод.

Нашата задача се състои в това, да имаме искрена преданост и доверие в Духа, за да се култивира почвата на сърцето, така че Той да намери в нас плодородна почва, за да отгледа в нея Своя плод.

Така например, ако в моята градина расте плодно дърво, аз няма да събера добра реколта от него, ако не наторя почвата и не унищожа вредителите.

Помислете добре: Какво пречи на Святият Дух да принесе плод в твоето сърце?

Въпреки че, ухапването от тази змия може да убие слон, смели хора се притекли на помощ на умираща от жажда кобра.

Жители от Гоа, Индия, забелязали влечуго дебнещо на едно дърво, но предположили, че със змията става нещо нередно, защото тя изглеждала почти като умираща.

Тогава извикали спасители от „Animal Resque Squad“. Ръководителят Амрут Сингх се качил на дървото и разбрал, че кобрата е умаляла от жажда.

Безстрашният мъж бутнал змията на земята, а след това се опитал да напои влечугото от купа. Но този съд не се харесал на кобрата.

Тогава Амрут използвал чаша, а колегите му с помощта на листо, направлявали струята вода към устата на жадната змия.

Амрут изобщо не се боял от змии. Той общувал с тях през последните 15 години и прекрасно знаел как да се отнася с тях.

Бодливите свинчета често се катерят по дърветата в търсене на храна.

Понякога падат на земята и се нараняват от собствените си игли.

За да предотврати инфекцията, организма на животното произвежда мастни киселини, които покриват иглите и изпълняват функцията на естествени антибиотици.