Неподчинението на Бога никога не остава незабелязано.

Някои си мислят, че ако никой не знае за дадено нещо, то всичко ще си остане по старому. Нали Бог е милостив? И ако никой не знае за случилото се, тогава какво значение има?

Но тяхното сърце ще им създаде проблеми, то ще почне да ги осъжда. Останалите могат да мислят, че те са добри хора, щом говорят думи на вяра, но те няма да отидат при Бога в молитва. Ще бъдат изпълнени със съмнения и страхове, които ще им пречат да получат отговор на молитви си.

Именно за това е толкова важно да бъдем послушни на Бога.

Животът на послушание ви дава смелост и увереност, която не сте имали преди.

Не казвам, че трябва да бъдете съвършенни или че никога не трябва да правите грешки. Просто трябва да вървите в подчинение на светлината, която имате.

Не забравяйте, независимо от това, че цената за греховете ви е платена, животът на неподчинение ще ви струва много скъпо. Той ще ви струва дързостта или смелостта, на която имате право в Исус. Ще открадне вашата вяра и ще ви изпълни със страх.

Не позволявайте осъждението на сърцето ви, да ви лиши от увереност. Правете това, което е угодно на Бога и радостта ви ще бъде пълна.

Един шофьор спрял, за да попита, как да отиде най-бързо до нужната му улица. Когато чул отговора на минаващ човек оттам, той със съмнение попитал:

– Нима това е най-краткия път?

– Това е единственият, – отговорил човекът.

Има само един път за спасение и той е Исус Христос. Ние сме спасени само чрез Божията благодат, въпреки че не го заслужаваме. Само Христос умря за греховете ни и възкръсна от мъртвите.

Бог все още предлага на хората от света прощение и нов живот. Ако още не познаваш Христос, обърни се към Него още сега.

А ако вече го познаваш, помоли се за някой твой познат, който е невярващ и помоли Бог да ти помогне да разкажеш на този човек за спасението чрез Христос.

Когато наблюдаваме света около нас, разбираме, че Бог макар и невидим, присъства навсякъде. Той неизменно приближава осъществяването на Своя замисъл.

Ние не сме лишени от надежда, гледайки хаоса, насилията, войните, това което се излива от екрана на телевизора и страниците на вестниците.

Ние знаем, че всичко това са последствия от човешкия грях, нашият бунт против Бога.

Всяко заглавие, всяка новина подвърждава думите на пророк Еремия: „Сърцето е измамливо повече от всичко, И е страшно болно; кой може да го познае?“

Не забравяйте, последната дума в човешката история принадлежи на Бога.

Със всеки следващ ден, ние се приближаваме към крайния срок. Сатана ще бъде победен, а Бог ще осъществи Своя съвършен план.

Каквото и да крие бъдещето, християнина знае, че човешката история ще завърши със славна победа!

Не губете кураж! Най-доброто тепърва предстои!

Не се съмнявайте, ние винаги се намираме в центъра на битката, духовна битка със сатана, който полага всички усилия за да ни деморализира и погуби.

Бог иска да ни научи как да се противопоставят на греха и сатана. Дяволът е убиецът от самото начало, засяга ни в най-уязвимите места, като се опитва да ни покори, така че ние вече да не можем да служим на Бога.

Бог ни дава определени духовни дейности, за да възпита духът ни така, както ние чрез физически упражнения тренираме тялото си.

Бог ни е обеспечил с всички необходими средства, за да се отбраняваме от дявола и да не го допускаме близо до себе си. Такива средства са: четене на Библията, молитва и общение с братята и сестрите.

Както и при физическата подготовка, така и при възпитанието на духа е необходимо старание. Бог не е обещал да ни предпази от всяка трудност, но Той няма да ни остави сами в беда.

И най-важното е, да не забравяме, че чрез смъртта и възкресението си Христос вече е победил сатана, и един ден тази война най-накрая ще приключи.

Ние знаем, че живеейки в този свят трябва да се трудим.

Тогава възниква въпрос:

„Нима в края на този труд няма Божия благодат, а само заплата и пари?“

Има ли смисъл за спасението ми моя труд в този свят?

Само по себе си да се трудиш съвсем не е грешно, дори е необходимо. Бог не покровителства мързеливците и лентяите. Но този труд не трябва да бъде свързан с извършването на грях или оневиняването на греха.

Понякога има хора, които са ангажирани в труд, чрез който съблазняват останалите. Това могат да бъдат филми, телевизия, Интернет,…..

Обикновено се оправдават:

– Какво мога да направя? Това ми е работата.

Човек винаги има избор. Той може да избира да работи усилено, за да бъде угоден на Бога или да постъпи така, че окончателно да няма диалог със Създателя си.

В най-добрия случай човек остава формален вярващ, посещаващ църква, но сърцето му да стои далече от Господа, а в най-лошия човекът губи вярата си.

Ако работим чесно и правдиво, за да помогнем на другите, от самият труд ни става радостно и весело. Нека да работим така.